По европейски

Опитвахме се в миналия век да живеем по социалистически - в реален социализъм, в развит социализъм... После Тато безсрамно обяви, че всичко това било недоносче. Недоносче, което тогавашният партиен елит допусна и сътвори. И сам допусна да се разпусне. Но онова от онова време не може и да се сравни с днешното дередже на българина...
Сега четвърт век расте и узрява нов и по-нов политически елит. Е, някои от по-старите фамилии все още се промъкват, някои бивши комсомолски дейци добре се устроиха и прилично пълнят потребителските си кошници... Но така или иначе ножицата е страшна. Разликата в стандарта на живот е убийствена.
Всички обаче се стремим да живеем по европейски. По европейски се борим с бедността, с безработицата, особено с младежката безработица. Евродепутатите ни отидоха в Брюксел и в Страсбург с такава задача - да се борят с бедността. Е, осемнадесет българи се пребориха с бедността. Няма да надзъртаме в спестовните им книжки, в банковите им сметки, в портмонетата им. Очевидно и очевадно е...
Една колежка скоро ме попита защо поне нашенците - националните ни политици и народни представители, министрите, партийните лидери, не тръгнат пешком сред населението. Казват, известен лидер искал да отиде пешком до "Люлин" и не знаел как да влезе и да ползва метрото, нищо че е в  столицата, откакто го има Софийското метро... Не му се случвало нито веднъж да ползва градски транспорт. А и много често се сменя автопаркът на първенците ни. Все по-сигурни возила ги обслужват. Защо да се трепе като някои европейци с велосипеди.
Не, не става въпрос дори за това. Въпросът е политиците, народните представители сами с очите си да видят по улиците, примерно на столицата, колко просяци упражняват успешно "своя бизнес", колко хора се прехранват разделно от боклукджийските кофи, колко други вървят и си говорят сами именно поради начина си на живот, та бил той и европейски... И сами да направят изводите си как върви борбата с бедността, с безработицата, с престъпността, родена именно по същите причини...
Някои продължават патетични тиради как в България живеят щастливо хората, как България става най-доброто място за живеене, отделни градове - също. И си купуват жилища я в Брюксел, я в Страсбург или в Швейцария... Та и там да стане добро място за живеене на подобни личности. Защото, където минат българите, всички заживяват по европейски, почват едни безкрайни пътувания, командировки, обмяна на опит, та не им остава фактически време да видят как наистина и в действителност у нас живеят сънародниците им, какъв процент са просещите, недохранващите се, колко на сто си говорят сами по улиците, колко правят устойчива битовата престъпност именно поради глад, колко посещават ежедневно кофите за смет.
И всичко това става по европейски модели и програми по нашите географски ширини.