По-добра, по-силна и по-честна Европа е възможна

"Европа не съществува заради самата себе си, а за своите граждани"
"Трябва ли ЕС да решава обема на водата в тоалетните казанчета? Не!"
"Тези избори са крайъгълен камък за европейската демокрация"

- Г-н Шулц, в навечерието на евроизборите сме. Евроскептицизмът обаче расте. Как ще се справи Европейският съюз с този проблем?
- Милиони хора останаха без работа и изпаднаха в бедност заради икономическата криза, която подкопа вярата в демокрацията като цяло и в европейската интеграция в частност. Това се оказа плодотворна почва за популисти, демагози и ксенофоби. Много хора в Европа се чувстват разочаровани и с право може би. Но тези радикали си играят със страховете на хората и тяхната несигурност, използвайки техните най-низши инстинкти. Често сеят семената на омразата, уповавайки се на националните стереотипи. Вотът за тях е изгубен вот, тъй като решенията, които те предлагат, са нереални и твърде опростени.
Притеснен съм от нарастването на подкрепата за тях, но нека не надценяваме влиянието им. Те няма да успеят да изкарат от релси нашия европейски проект, защото са добри само в гръмкото говорене и обидите, но не и в здравата работа. Опитът ни показва, че те не допринасят за никаква конструктивна работа. Ако хората искат промяна, трябва да гласуват за кандидатите, които защитават реални възможности.
- Кои са основните проблеми на Европа? От какви реформи се нуждае ЕС?
- Европа се нуждае от промяна. Нейните институции и политики трябва да претърпят дълбока трансформация. Европа се нуждае от нови политики и нови инициативи, за да създаде възможности за всички и да възстанови просперитета, основан както на солидарността, така и на конкурентоспособността. Европа се нуждае от нов тип управление, базирано на прозрачност, демократична отговорност и парламентарна критичност. Не трябва всичко да започва и свършва с политиките и институциите. Европа не съществува заради самата себе си, а за своите граждани. Институциите трябва да осигуряват прагматични решения, които дават възможност на хората да живеят добър, достоен живот.
Ключът към това е съживяването на индустриалното и научното сърце на Европа. Повече трябва да се фокусираме върху иновациите и да насочваме европейските фондове към изследванията и развитието. Трябва да грабнем огромния потенциал на дигиталния дневен ред. Третата индустриална революция трябва да базира нашата икономика на устойчивата енергия. Това ще помогне за реиндустриализацията на Европа по един умен начин и ще създаде качествени работни места. Образователните системи също се нуждаят от реформа и повече инвестиции. Нуждаем се от интелигентна политика - микс от необходимите реформи, консолидация и умно инвестиране в растежа и заетостта.
- Какво е мнението ви за политиката на ограничения? Това ли бе правилният път за изход от кризата?
- Очевидно е, че не трябва да изпадаме в непосилни дългове, които нашите внуци трябва да изплащат. Когато икономиите задушават растежа, се повишават нивата на публичния дефицит. Следователно се нуждаем от инициативи, които ще създадат работни места и ще стимулират растежа. Нужни са инвестиции в научните изследвания, развитието, образованието, иновациите, новите технологии. Нуждаем се от инвестиции в заетостта, особено сред младите хора. Младежката безработица надхвърля 50 процента в някои страни, което е недопустимо. Рискуваме да се появи цяло изгубено поколение. Европейските правителства намериха стотици милиарди евро за банките. Защо не можаха да използват част от тях, за да помогнат на хората и да стимулират растежа?
- Европейските институции и техните решения изглеждат твърде далечни за европейските граждани. Как да бъде скъсена тази дистанция?
- Институциите трябва по-добре и по-ясно да покажат на европейските граждани, които често са разочаровани от икономическата ситуация, че са полезни. Много европейци чувстват, че са се изгубили в глобализацията. Не им харесва, че много от традиционните професии, свързани с производството, се преместиха в страни като Китай и Индия. Тези възгледи се популяризират от популисти, демагози и националисти, които искат да извлекат политически дивиденти от страховете на хората.
ЕС през последното десетилетие бе подложен на фундаментални промени, а много хора по природа са скептични към промените. От 15 страни ЕС се увеличи до 27 страни членки и е необходимо време, за да се асимилира това. А и от миналата година вече са 28. Нарастващите усилия са естествени, макар разширяването на съюза да бе голям успех.
Институциите трябва да имат водеща роля при доказването, че заедно европейските страни са силни и могат да се конкурират със страни като Китай например, да ги карат да се придържат към по-високи трудови и природосъобразни стандарти в индустриалното производство.
За да се скъси дистанцията, евроинституциите трябва да станат по-прозрачни и отговорни. Европарламентът се опитва да дава най-добър пример в тези практики. Тройката, съставена от Еврокомисията, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, наложи политика на ограничения на страните с финансови проблеми, което създаде впечатлението на враждебен диктат от страна на Брюксел. Институции като тройката трябва да са отговорни пред Европейския парламент, за да станат по-прозрачни и демократични.
- Как приемате призивите на някои европейски политици за по-централизирана власт в ЕС? Това не подхранва ли още повече националистичните настроения?
- Известна централизация на властта е неизбежна, особено сред страните, които използват като обща валута еврото. Еврозоната завършва създаването на банков съюз, което е историческо събитие. Може би това ще бъде форма на фискален съюз, ако не политически съюз.
В същото време ЕС трябва да върне някои правомощия на националните правителства или регионалните власти. ЕС трябва да прецени кои проблеми биха се решили по-добре на местно ниво, кои на регионално и кои на национално или европейско. Европа трябва да се концентрира върху тези области, където може да е най-полезна. Трябва ли ЕС да решава обема на водата в тоалетните казанчета? Не! Чиновниците в Брюксел не трябва да се занимават и с надзора на качеството на зехтина. Ненужните бюрократични регулации трябва да бъдат премахнати. Така ЕС ще изглежда по-дружелюбен към своите граждани. Но в областта на търговията, енергетиката и връзките с останалия свят ролята на ЕС е задължителна.
- Докога България и Румъния ще бъдат третирани като страни второ качество? Какъв е имиджът на двете страни в Европа?
- Няма нито хора, нито страни втора ръка в ЕС. Всички имаме еднакви права, дадени ни от европейските договори. Европейският парламент твърдо отстоява това. За съжаление обаче действителността не винаги е толкова розова. Във всички общества има радикално настроени, нетолерантни хора, които вменяват на "другите" лоши неща, на членовете на някои етнически или религиозни малцинства например. Тези настроения обикновено се засилват във времена на икономически трудности. Сегашната криза подхранва ксенофобията, националния егоизъм и протекционизма. Европейският парламент и другите институции трябва да спрат тази негативна тенденция. Ние ще настояваме за равностойно отношение към всички европейски граждани.
- Какво е посланието ви към българските граждани? Защо е важно да дадат гласа си на 25 май?
- Тези избори нямат аналог в историята на Европейския съюз. Никога досега залогът не е бил толкова голям. Никога досега бъдещето на нашия европейски проект не е изглеждало толкова несигурно. Но също така никога досега европейските гласоподаватели не са имали възможността за такова голямо влияние. Ние действително сме на кръстопът. Нека да обясня защо. За първи път нашите гласоподаватели ще могат да определят кой да стои на върха на европейската изпълнителна власт. Подкрепяйки консерваторите, социалистите или либералите, гласоподавателят ще избере също техния кандидат за председател на Еврокомисията. Следователно гласоподавателите директно ще заявят какви политики искат през следващите пет години, каква Европа искат. Тези избори са крайъгълен камък за европейската демокрация.
Ръководство, което защитава интересите на всички европейци и говори с един силен глас, е необходимо за Европа. Нужна ни е Европа, която да преодолее разделението между източната и западната част на континента и да черпи сила именно от своето многообразие. По-добра, по-силна и по-честна Европа е възможна. Нека да се борим за нея заедно!