06 Май 2024понеделник15:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Иво Христов:

Площад "Таксим" е само повод за протестите

Турция има високо развита традиция на социален и граждански протест, за каквато българското общество може само да мечтае, казва анализаторът

/ брой: 127

автор:Веселка Венкова

visibility 1984

Доцент Иво Христов е д-р по социология на правото на СУ "Св. Кл. Охридски". Юристът е ръководител на катедра "Приложна и институционална социология" във философско-историческия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски". От 2009 г. е член на УС на Българската социологическа асоциация. Автор е на десетки статии, на монографиите "Право и модерност" и "Български правни метаморфози", участвал в редица наши и международни проекти. Доц. Иво Христов е от най-подготвените български анализатори на новата роля на Турция в началото на XXI в.


"Когато турската армия излезе на улицата, не е желателно някой друг да застане на пътя й"
                                                              

- Какво става в Турция, г-н Христов?
- Това е естествена реакция на светска Турция, Турция на големите градове, Западна Турция на политиката на Ердоган за последните повече от 10 години.
- Има ли далечен паралел с Младотурската революция, откъде дойде ударът по "империята"? Беше ли предвидим?
- Много рано е да правим по-генерални заключения и не разполагаме с достоверна информация от "закрити източници". Така че аналогията с Младотурската революция е, извинявайте, много повърхностна. Става дума за коренно различни състояния на обществото и за коренно различни исторически обстоятелства. Младотурската революция беше продукт на един малък, но овластен и сплотен офицерски елит по своя характер, който всъщност зададе началото на трансформацията на Османската империя и постави основата на Кемалийска Турция - в крайна сметка Кемал Ататюрк е от тези офицерски среди. Сега са в коренно различна ситуация - Турция, в резултат на политиката на Ататюрк и, разбира се, на променените геополитически обстоятелства е водеща политическа, военна и икономическа сила в региона. Тя е 15-а или 16-а страна по икономически потенциал, съгласно оценките на Организацията за икономическо сътрудничество. От друга страна, е с ключово значение за региона, Близкия изток, Балканите, Кавказ и Черноморския регион.
- Нима един парк със сто дървета е в състояние да разклати стройната държавна машина на Ердоган?
- Това е само повод, нещо от порядъка на това, което се случи в България през февруари, а и на всеки сериозен анализатор е ясно, че цените на тока бяха само повод, за да се канализират други процеси. Тези процеси са по-важни. Истината е, че екипът на Ердоган постигна впечатляващ икономически растеж. Ислямисткият режим в Турция е нещо много особено. Дори аз бих препоръчал на всеки анализатор да не прави никакви аналогии, особено с региона на Близкия изток, с който Турция дели само общо географско разположение. Турските реалии са много различни от тези в Северна Африка или Арабския изток. Второто нещо, което искам да кажа, е, че Турция, въпреки този впечатляващ икономически напредък и прогрес и впечатляваща, забележете, демократизация на турското общество в сравнение от преди 15-20 г., както виждате основният лозунг в момента на протестиращите в Истанбул, Измир, Бурса и други градове е "Долу диктатора!" - срещу авторитарното управление на "падишаха" Ердоган. Това е най-удивителното. Всъщност това, което ние виждаме, е опит на едно активно, секуларистко, прозападно, светско и т.н. общество. Като казвам общество, имам предвид, че това е поне 35-40% от турското население, срещу наложения модел на Ердоган и на Партията на справедливостта.
- Може ли от случващото се в Истанбул, Измир и другите големи градове в Турция, да се направи изводът, че съседите ни са осъзнато гражданско общество, а не имперски поданици?
- Съседите ни много отдавна са осъзнато гражданско общество, от което България хабер си е нямала. Звучи непатриотично, но вярно. Турция, може да звучи интересно и предизвикателно за вашите читатели, но Турция има високо развита традиция на социален и граждански протест, за каквато българското общество може само да мечтае. Турция има сериозна традиция на гражданска съпротива, на различни леви или десни антиправителствени течения, на силна профсъюзна традиция. Неслучайно бяха събитията от 1 май, ако си спомняте на същия площад "Таксим", които пък бяха годишнина от бруталното разгонване на работническа демонстрация от преди повече от 35 г. Така че от турското гражданско общество българското гражданско общество може само да се учи. Знам, че звучи малко менторски, ама е живата истина за всеки, който е по-запознат с реалностите в Турция.
Друг е проблемът. Впечатляващият турски икономически и политически модел е много крехък, той стои на един много жесток, бих казал, геополитически и социален разлом и аз нямам време в момента да го разисквам подробно. Ще ги фиксирам по важност. Първият разлом, това е между светската и религиозната Турция, така да ги наречем най-общо, най-грубо. Това е всъщност разлом, който е между не само старите кемалийски елити, които са армията, държавната бюрокрация, разбира се, администрацията, съдът и т.н., но тук включваме и всички свързани с тях политически партии от т.нар. Кемалийски блок. Срещу тях обаче противостои, забележете, провинциална Турция. Успехът на Ердоган се дължи на неговата феноменална подкрепа от Анадола. Но като казвам провинциална, не го свързвайте с някакъв негативизъм. Всъщност зад Ердоган стои новата турска ислямистка буржоазия, новата капиталистическа класа, която беше зачената още от реформите на Тургут Йозал и получи своя размах и самочувствие в годините на Ердоган. Това е сериозен бизнес и политически елит, който иска и своето участие във властта. Та тази Турция, ислямистката, всъщност се базира на масова подкрепа и на много сериозен икономически ресурс.
В момента Турция е жестоко поляризирана от тази разделителна линия между двата вида елит и респективно двата вида поддръжници. На секуларисткото начало, разбира се, това са сериозни културни, ако щете ментални различия. Разбира се, това са големите градове, но не трябва да се абсолютизира - в Западна и Централна Турция и Турска Тракия включително, този регион, който нас ни интересува. Турска Тракия е изцяло социалдемократическа, ако не знаете, тя е изцяло светски настроена. А от друга страна, разбира се, стои анадолското ядро.
Вторият голям разлом, върху който се базира днешното турско общество, е традиционният турско-кюрдски конфликт, който между другото Ердоган се опитва да решава по един, бих казал, доста хитър начин, като предаде статут на кюрдите едва ли не на държавообразуващ народ наред с турците, което среща обаче яростна съпротива както на националистически и военни елити, така и на искрено загрижените за единството на страната дори турски либерали.
Третият разлом, това е едно малко известно противоречие, но то също е много жестоко и има дълга историческа традиция - това между турските сунити и турските шиити, т.нар. алевити. Алевитското малцинство в Турция е над 20 млн. и трябва да се има предвид, че става въпрос за активно, много активно социално, икономическо и политическо малцинство, което винаги е било обект на репресия от страна на доминиращите сунитски елити. Сега тези хора, колкото и да е странно, в по-голямата си част подкрепят светското начало и традицията на Кемалийската република.
- Как ще се отразят масовите протести върху икономическия и политическия възход на тази толкова проспериращата държава?
- Върху икономическия възход ми е трудно да преценя, но върху политическия със сигурност Ердоган вече няма да има безоблачното така да се каже политическо доминиране, което имаше до този момент. Не изключвам и дългата ръка на армията, която беше доста унизена от ислямисткия режим в последните години. За делото "Ергенекон" знаете, там масовите уволнения и т.н., и репресии, опитът да се ислямизира офицерският корпус и противодействието, което имаше от страна на Генералния щаб. Дори не изключвам вариант при евентуално ескалиране на ситуацията, което според мен вече тук може да се мисли, по-скоро да се спекулира, дали няма вътрешна или външна намеса, армията да заеме страна и да вземе, така да се каже, ситуацията в свои ръце. Турската армия има традиции в това отношение. И второ, забележете, може би за трети път тя ще има легитимна подкрепа от светска Турция. Разбира се, не казвам за военен преврат, но за едно, така да се каже, извънредно положение. Не изключвам дори и такъв вариант.
- Възможно ли е да пострадат сериозно модернизацията на страната и новото социално качество на турското общество?
- Възможно е да пострада, но това е проблем, който рано или късно щеше да възникне. Какъв тип модернизация, каква менталност, какъв тип икономически модел, какъв тип, ако щете, политически модел. Ясно е, че Ердоган клонеше към османския модел, уговорката е политическа, разбира се, историята никога не се повтаря, защото той търсеше по-скоро ислямското начало като общ знаменател за разрешаването на различните противоречия, които вече очертах. Това обаче влезе в решителни противоречия със секуларизацията на Западна и Централна Турция, на големите градове, на университетските кръгове, на администрацията и т.н. Тук е заложен дълъг и за съжаление динамичен конфликт. Но пак казвам - всякакви аналогии с арабската пролет са абсолютно безпочвени.
- Защо мълчи Америка, г-н Христов?
- Мълчи, защото Турция не е Египет, Турция не е Либия. Това е страна със собствена субектност и всеки опит за някаква, така да се каже, по определена позиция може да й създаде проблеми с ключов съюзник. Турция, за разлика от България, е страна със собствена субектност в това отношение и по отношение на вътрешната си и на външната си политика. В този смисъл Америка там пипа много внимателно, защото знае, че залогът е много голям.
- Какво отличава сегашните демонстрации в Турция от февруарските протести у нас? И въобще има ли прилики?
- На пръв поглед приликите са подвеждащи. Един авторитарен лидер съответно в България и в Турция, но Борисов може само да мечтае за икономическия просперитет и за политическата консистентност на режима на Ердоган, не говоря за личности, така че Борисов е просто извън класацията. Ердоган е доказал себе си политик. И не само той, и хората около него - Абдуллах Гюл и други от управляващия ислямиски елит. Основанията за турската пролет, да използваме това тъпо клише, са много по-динамични и по-истински в сравнение с българските. В България както си спомняте, цените на тока бяха повод за протеста и след това, като  с магическа пръчка самоизлюпилото се гражданско общество изчезна отново. Докато в Турция, вярвайте ми, няма да бъде така. Не е така в момента и не е било така.
- Как ще се отрази случващото се на останалия ислямски свят? А на Балканите?
- Със сигурност ще се отрази, защото най-малкото в Египет ислямистката клика около президента Мурси гледаха на Турция като на някакъв мюсюлмански модел, към който те трябваше да се стремят, а сега се оказва, че той трещи по шевовете. Същото важи и за други опити за ислямска модернизация, каквото и да означава това. Това е един друг разговор. Въобще за автентичността на т.нар. "арабска пролет", за това кое я подтикна, доколкото тя имаше собствена динамика и доколко динамиката й беше придадена отвън и най-вече какви бяха геополитическите цели на тази "арабска пролет" и защо тя си разби зъбите в Дамаск.
Нека да бъдем честни и откровени - просперираща в икономическо, военно и политическо отношение Турция означава интегритет на ислямските малцинства на Балканите. Не говоря само за турските такива, и това със сигурност означава много засилена роля и влияние на Турция на Балканите. И обратното - във всеки проблем или система от проблеми, както в дадения случай, в който Турция влиза, рядко се решава с така да се каже коефициент на полезно действие на турското външнополитическо влияние и оттук все пак и възможност за контролиране на местните мюсюлмански малцинства от все пак отворените народи на България, на Гърция, Македония, Сърбия и т.н.
- Ще се окаже, че някои наши нови партии изиграха грешно картите си, докато традиционната ДПС май отново извади коз?
- Никога не съм смятал, че ДПС е турска партия в смисъла, в който официалната патриотарска пропаганда я поставя. Все още му е рано да излезе информация как е създадена ДПС, защо е създадена и всъщност каква роля тя е изиграла. Като направя една рекапитулация във времето, смятам, че ДПС е допринесла в значителна степен за запазване на териториалния интегритет на държавата. Иначе ни чакаше, в най-добрия случай, македонския сценарий! Действително изигралите грешно картите си разчитаха на пряка намеса на Турция в българските работи, но не си дадоха сметка, че това ще срещне отпора не само на българите, но и на т.нар. турски елити в България.
- Какво според вас предстои в Турция?      
- Традиционните турски партии още не са се обадили, не са се произнесли по въпроса - това с цел да не ги обвинят в политизиране на конфликта, а той, апропо, си е ясно политически. И второ - решаващо ще е отношението на армията. Трябва да очакваме в най-скоро време Генералният щаб да вземе страна по въпроса. Полицията трябва да внимава, защото, когато турската армия излезе на улицата, не е желателно някой друг да застане на пътя й.

БСП подкрепи нулевата ставка на ДДС върху хляба

автор:Дума

visibility 1826

/ брой: 83

Фалитите у нас са намалели с 10%

автор:Дума

visibility 1784

/ брой: 83

Окончателно: без повече реклама на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 1608

/ брой: 83

Транспортна стачка парализира Гърция

автор:Дума

visibility 1903

/ брой: 83

4 страни от ЕС готови да признаят Палестина

автор:Дума

visibility 2077

/ брой: 83

Хутите атакуваха бойни кораби на САЩ

автор:Дума

visibility 1696

/ брой: 83

Накратко

автор:Дума

visibility 1745

/ брой: 83

Празник на гнева

автор:Александър Симов

visibility 1975

/ брой: 83

Оставаме алтернативата

автор:Дума

visibility 1737

/ брой: 83

Презряният Нерон

visibility 1921

/ брой: 83

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ