Плевнелиев не знаел за промяна на позицията на Германия за Шенген

Към момента българските институции нямат други индикации за промяна отношението на Германия за влизането ни в Шенген, освен интервюто на немския външен министър, което той дава за регионална немска медия. Това заяви президентът Росен Плевнелиев при посещението си на местността Предел, където се провежда 13-ият събор на народното творчество "Пирин пее".
ДУМА припомня, че министърът на вътрешните работи на Германия Ханс-Петер Фридрих в интервю миналата седмица попари надеждите на България и Румъния за бързо присъединяване към Шенгенското пространство. Въпреки сигналите, че е възможно през септември да се стигне до компромисното решение двете балкански страни да влязат в пространството за свободно пътуване с въздушните и морските си граници, това явно няма да се случи стана ясно от думите му. "Смятам за невъзможно в този момент отварянето на границите за България и Румъния", категоричен бе германският министър. Той все пак допусна, че България и Румъния могат да се присъединят към Шенген на два етапа. Първият предвижда премахването на паспортния контрол на морските пристанища и летища и едва на по-късен етап този процес да обхване и сухопътните граници. "Призовавам да се запази този процес на два етапа", заяви германският вътрешен министър и добави, че е скептичен, че можем да преминем към първия етап през тази година".
"Да, това интервю е факт, но в момента нямаме друга индикация за промяна в политиката и позицията на Германия. В президентството и в Министерския съвет не разполагаме с други официални данни, които да казват, че извън това интервю има промяна в позицията. Разбира се, че това интервю ни притеснява, въпреки че е в регионална медия", коментира Плевнелиев думите на Фридрих. Той даже смята, че България ще получи позитивна оценка и е убеден, че двуетапният план е правилен, а България се справяла блестящо с шенгенските граници, "много по-добре от много други държави".
От 2011 г. продължава сагата с неприемането на България в Шенген. Основната причина за това е недоверието, което западните партньори изпитват към властите у нас и във възможността България да бъде надеждна граница на ЕС. Силен негативизъм за влизането ни проявиха във Финландия и Холандия, макар резерви да имаха Германия и Франция. Първата все пак свали своите претенции, но в Амстердам все още не са взели окончателно решение дали да подкрепят България и Румъния. Холандският посланик у нас заяви, че това би могло да стане, само ако София получи два положителни доклада от ЕК, в които е отчетен реален напредък в съдебната област и в борбата с корупцията и организираната престъпност, но това не се случи.