Плащаме от джоба си 70% от разходите за здраве

Българинът плаща от джоба си около 70% от разходите за лекарства и медицински изделия, поемани от държавата или от здравната каса. Това стана ясно при представянето от проф. Петко Салчев на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България с акцент върху здравеопазването на Института за икономически изследвания при БАН.
Ако през 2002 г. с личните средства на домакинството са покривани 38% от медицинските разходи, през 2012 г. българите плащат сами 45% от лечението си. Прогнозата е през 2014 г. този процент да достигне близо 48%, поясни проф. Салчев. Според него заради изключително ниските доходи хората не могат да покриват разходите си за здраве, а нерегламентираните плащания увеличават бремето на населението.
Профилактиката и превенцията на здравето са записани в закона и са дейности на държавата, но данните сочат постоянно намаляване на средствата за тях - от 7,67% от общите разходи за здраве през 2010 г. се очаква те да стигнат 4,62% през 2014 г., предупреди Салчев.
България е една от страните с най-голям брой болници в ЕС, увеличава се броят на болниците и на болничните легла, но намаляват леглата за дългосрочна грижа за възрастни и за хора със специфични нужди, леглата за продължителна грижа и рехабилитация, което е проблем при увеличаващото се възрастно население. Увеличеният брой на болниците и на болничните легла е за сметка на частните заведения, докато обществените се затварят, припомни проф. Салчев. В същото време новоразкритите лечебни заведения са концентрирани в няколко големи населени места.
Постоянната задлъжнялост на лечебните заведения не намира през последните години правилното икономическо решение. Основният дял на разходите за болнична помощ са концентрирани за разходи на персонала, медикаменти и консумативи, но разходи за инвестиции и иновации почти няма.
Въпреки задържането на общите разходи за здраве, броят на хоспитализациите рязко се увеличава.
Кадрите застаряват (и лекари, и специалисти по здравни грижи) и са неравномерно разпределени в различните региони на страната, което ограничава достъпа на населението до медицинска помощ.

Държавата прехвърля ангажиментите си на касата

Въпреки че за профилактика се отделят все по-малко пари, държавата продължава да насочва дейности към НЗОК, коментира проф. Салчев. Законодателната рамка на здравеопазването е твърде усложнена и непрекъснато се променя, често без обективни доказателства, смята той. По думите му НЗОК е национализирана, за което говори фактът, че работещите в нея са държавни служители. НЗОК е единствената в света осигурителна институция, която няма актюер, изтъкна проф. Салчев. Той допълни, че Министерството на здравеопазването в последно време се е превърнало в министерство на болестта.
Анализаторите от Института за икономически изследвания при БАН смятат, че множество лобистки интереси на различни нива спират промените в здравния сектор.