Плащаме данък страх

Докато тече празникът на нашето евродомакинство, в Страсбург от понеделник тече важно събитие - първата за годината пленарна сесия на Европарламента. Сред най-важните обсъждани теми е "готовността за противодействие на руската пропаганда". По нея днес следобед ще се изприказват избраниците на европейското гражданство.
Най-активни ще бъдат евролибералите, които, както се знае, се самообявиха за "цвета на модерния свят", за негова "най-красива и най-интелигентна" съставка. Каквато мисъл там съзрее, трябва да се възприема с аплодисменти. Малцина се осмеляват да я оспорят. Именно там, в редиците на либералната Европейска народна партия (ЕНП), узря темата на днешното говорене в Европарламента.
И нашите либерали ще трябва не само да участват, но и да се отличат. Защото освен, че са членове на ЕНП, са управляващи в България и председатели на "голямото евросемейство". Същия ден ще се представи и техният вожд - вечният Бойко. Вярно е, че по протокол той трябва само (за кой ли път!) да представи приоритетите на българското председателство. Дали ще устои на изкушението да използва случая и да смъмри Русия. Така би събрал допълнителни комплименти. По-вероятно е обаче да не се разпростре по темата, за да не си навлича ненужни дрязги.
Със сигурност цялата тази програмирана лъскава забава няма да получи широка публичност. Първо, защото елитните забави не са за окото и ухото на плебса, и второ, защото все по-тесен става кръжецът от европейци, които лековерно си подлагат мозъците за промиване под душа на либералната контрапропаганда. Тя все по-трудно хваща дикиш - твърде груби станаха похватите на нейните стратези. Или забраняват руски медии, изхвърлят от собствените си издания текстове с факти и позиции, несъвпадащи с тяхната гледна точка, а в краен случай прибягват до откровени лъжи. Простолюдието няма да тръгне да проверява. Ако се стигне до разкритие на фалша, то ще потъне в непробиваемото мълчание на т.нар. водещи медии.
Достатъчно е да припомним сърцераздирателната картина на децата "убити от химическите бомби на сирийския режим". Те обиколиха света, трогнаха до сълзи щерката на Тръмп и го накараха да хвърли десетки "томахавки" по сирийско летище. После се оказа, че кадрите са постановка на "милосърдната" организация "Бели каски", щедро финансирана от Запада. Тези неудобни факти бяха премълчани. Прикрити бяха и разкритията, че "каските" се занимават с търговия на детски органи. Кой ще допусне такива ужасяващи истини да помрачават съзнанието на чувствителния европеец? Къде отиват "европейските ценности"? Има и по-невинни лъжи. Снимки от историческите възстановки на традиционните руски боеве по Заговезни бяха пуснати от "обективните" британски вестници като бой на руски футболни фенове с призив към британските да не ходят в Русия на световното. Много интелигентно! Но цветът на европейските либерали толкова може.
За тях по-важно е, че успяха, като бият тъпана за "руската намеса", да създадат мита за вездесъщите руски хакери и в крайна сметка да си осигурят още една цицка да бозаят от парите на европееца. Да припомним, че за целта си създадоха съответната структура East StratCom Team - "екип за проактивна комуникация на политиките и дейностите на ЕС по източните му граници" в бившите съветски републики и самата Русия, т.е. за откровена намеса във вътрешните работи на тези страни. Занимават се с това, в което обвиняват Москва. Схемата е прозрачна. Създадените легенди за "руската агресия" трябва да предизвикат безутешна тревога у европееца и той да плаща "данък страх".
Митовете обаче непрекъснато трябва да се подхранват, а това означава, че и повече пара ще пада, данъкът ще расте. Още повече, че легендите имат още една цел: да прикрият поредицата от провали във външната политика на ЕС. След като изпадна като важен играч при вземането на решения по съдбоносни проблеми на деня, в Европарламента се заеха с изключително вълнуващата за европееца "належащата реформа на избирателния процес в Кения" и с "мирния процес в Колумбия". Това най-сериозно и интелигентно бе предложено вчера на вниманието на депутатите в Страсбург от главата на евродипломацията Федерика Могерини. Всички щяха да се отнесат към темите с подобаваща на сана им отговорност, ако не беше поредният провал - убийството на Оливер Иванович - един от водачите на косовските сърби. Той бе застрелян точно в момент, когато под егидата на ЕС трябваше да се състоят преговори между Белград и Прищина за уреждане на отношенията им. Петте куршума в тялото на Иванович пронизаха европейската дипломация, докато тя се рее в облаците над Кения и Колумбия. След убийството Могерини хладнокръвно призова към "сдържаност и спазване на закона". Направи се, че в ЕС не знаят какъв криминален елит управлява в Косово. Или може би пак ще търсят "руска следа"? Слезте на земята, господа! Европеецът няма да издържи дълго на "данък страх".