Плашилото "16-а република"

Продължение от вчерашния брой
 
Пленумът на ЦК на БКП, състоял се на 26 февруари 1964 г., е бил кратък и е имал в дневния си ред само една точка - информация от члена на Политбюро Митко Григоров за посещението на делегацията в Москва. В информацията има показателна подробност. Казва се, че по време на официалните разговори, в които участвало цялото съветско ръководство начело с Хрушчов, когато Станко Тодоров обосновавал молбата за допълнителен кредит, Тодор Живков подхвърлил: "Ние обсъждахме дали когато Станко Тодоров ще говори, не е по-добре да напуснем, тъй като ни е срам да го слушаме". Осъзнал е Тодор Живков, че предприетият "маньовър" е груб и прозрачен, но твърде късно.
Съветското ръководство отказва не само да отпусне нов заем, но и изобщо да обсъжда идея за обединяване. Това е плесница за Тодор Живков и обица на ухото му. Той никога повече не си позволява да спомене за каквото и да е, макар и в най-далечна перспектива, обединяване на НРБ и СССР.
Самият Тодор Живков пише в мемоарите си, че и през ум не му е минавало да затрива България като самостоятелна държава. Мисля, че е искрен. Познавах го добре.

Не се съмнявам в родолюбието му

Има и нещо много важно, което посочва акад. Георги Марков. Той пише: "Сливането на НРБ и СССР е невъзможно, понеже противоречи на Ялтенските споразумения от 1945 г., които определят на България статут на "съветски сателит", но не и "съветска република" - и това са знаели не само в Москва, но и в София".
С пленума на ЦК на БКП от февруари 1964 г. тезата на Др. Др., че сме били на прага "да ни няма", претърпява фиаско. Но той не може да се примири със загубата на златната мина, която е започнал да експлоатира през декември 1989 г., и прибягва до груба диверсия: пише, че и пленумът на ЦК на БКП през юли 1973 г. обсъждал "закриването на България като суверенна държава", при това "За разлика от по-скоро емоционалните пленуми от 1963-1964 г. този от 17-19 юли 1973 г. е не само по-скучноват, но и по-страшноват."
Др. Др. лъже. Опровергават го документите на пленума. И не само те! От членовете на ЦК на БКП, участвали в пленумите през 1963-1964 г., доколкото зная, вече няма живи, но от членовете на Централния комитет на БКП, участвали в пленума през 1973 г., са живи десетина души. Аз съм един от тях.

Участвах в пленума през юли 1973 г.

и гласувах за неговите решения.
Твърдя: на пленума не е поставян и не е обсъждан нито пряко, нито косвено въпрос за присъединяване на България към Съветския съюз.
Пленумът имаше в дневния си ред само една точка: "За международната дейност на партията и държавата". Като част от нея пленумът обсъди и прие "Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със Съюза на съветските социалистически републики в етапа на изграждане на развито социалистическо общество в Народна република България". С този именно документ Др. Др. се опитва да обоснове лъжата си, че пленумът бил обсъждал "сливане на България със СССР". И понеже нито в документа, нито в изказванията по него не може да се открие подобно нещо, Др .Др. се обосновава със свое "усещане"! За сливане не се пишело, но той имал усещането, че "всъщност това се имало предвид".
За съжаление е историкът, който "доказва" тезата си със свое усещане, а не с факти. А е за окайване, когато прави това в разрез с фактите. Точно така постъпва Др. Др.
В "Основните насоки" е записано съвсем ясно: ще се развива всестранно сътрудничество между България и Съветския съюз, "без да се премахва националната и държавна обособеност". И още: "Политическият съюз между НРБ и СССР ще се разширява и обогатява с ново съдържание като съюз на суверенни социалистически държави."
Тези и други подобни текстове в документа

правят на пух и прах

позицията на Др. Др., но за него те не съществуват. И като пише, че "пленумът през 1973 г. е извършил национално предателство и е пожертвал суверенитета на България", пита риторично: "Какво означава например постановката за "непосредствено свързване на възпроизводителния процес", за "взаимна обратимост между лева и рублата", за "съгласуване на системите на ценообразуване на двете страни и т.н.?" Не се усеща горкият, че отговорът е: той, професорът-доктор, е отчайващо бос, щом за него тези неща означават "жертване на суверенитета".
Върха на скудоумието си Др. Др. постига с една невероятна глупост, която нарича своя "хипотеза": след като се опитва да внуши, че "БКП винаги е следвала линията си на национално предателство, но е била възпирана от Москва", той обяснява поведението на Москва така: "Замесването на България в атентата срещу папата (1981 г.) може би също е повлияло за "охлаждане на ентусиазма" на СССР спрямо идеята за сливане. Защото това би означавало не само косвено, но и съвсем пряко да поеме отговорността за атентата."
Браво, професоре! Никой досега не се бе досетил, че сивият вълк Али Агджа ни е спасил от "за малко да ни няма"...
Не е вярно твърдението на Др. Др., че "Основните насоки" били

пазени в тайна от народа

Те станаха широко известни. А по повод метафората на Тодор Живков, че двете държави, НРБ и СССР, трябва да бъдат "като един организъм, който се оросява от единна кръвоносна система", Радой Ралин пусна поредната си остроумица: "По единната ни кръвоносна система ще тече нефт".
В онези години социологически изследвания не се правеха, но не подлежи на съмнение: огромната част от българския народ одобряваше сътрудничеството със Съветския съюз, защото чувстваше ползата от него.
След 1990 г. митът "16-а република" намери благоприятна почва и поради това, че ръководствата на БСП не противодействаха, мълчаха. Сегашното партийно ръководство вдъхва надежда, че ще намери сили, време и начини, за да вземе отношение и по този болен въпрос и да каже ясно и обосновано: ето кое е истина, ето кое е клевета.
Научих, че творческият тандем проф. Евгения Калинова и проф. Искра Баева работи по документален труд, свързан с казуса "16-а република". Това е добра новина. Дано тяхната книга се появи по-скоро.

В заключение

Чрез мита "16-а република" бе превърната в слон една муха, защото никога не е съществувала реална вероятност, камо ли реална опасност България да се присъединява към Съветския съюз. На практика Тодор Живков не отслабваше, а усилваше българската държавност, българската национална идентичност. Показателен е дори само фактът, че беше организирано грандиозно честване на 1300-годишнината на България, което в Москва оценяваха като акт на национализъм.
Не при Тодор Живков, а при Бойко Борисов българската държавност е реално застрашена, защото нацията ни опасно се топи, Анкара открито прокламира правата си на наследник на Отоманската империя, а чиновници в Министерството на образованието и науката, щедро спонсорирани от Брюксел, разпъват на кръст българското родолюбив.
Днес България е "фронтова държава" в обръча, с който САЩ и НАТО обграждат непокорна Русия. Но западните стратези я оценяват като слабо звено в този обръч, понеже в нея има жилаво русофилство и жилава БСП. Акциите на плашилото "16-а република" се вдигат, то е реанимирано, защото върши работа и срещу БСП, и срещу русофилството.
Новият задокеански губернатор на България г-н Ерик Сет Рубин, преди още да е заел поста си в София, се закани да отучи българите от русофилството им, което той смята за резултат на руска пропаганда. Види се, Негово Превъзходителство не знае, че то съвсем не е резултат на пропаганда и че за да го изкорени, ще му се наложи да направи нещо невъзможно: да подмени кръвта на поне двете трети, а може би и на трите четвърти от българите.