Планета за еднократна употреба

Лента.ру 

Никой не знае точно колко боклук произвеждаме. Населението обаче постоянно се увеличава и в околната среда попадат все повече отпадъци. При това малцина си представят какво се случва с боклука на сметището, как влияе той на въздуха, водата, почвата и хората. Лента.ру заедно с онлайн-киното Окко разказва за една от най-тежките екологични проблеми на човечеството.

Увеличаваща се заплаха

Само преди 100 г. боклукът се закопаваше, но сега това вече е невъзможно и хората просто го събират на гигантски купчини. Например боклукът от покрайнините на ливанския Бейрут в размер на над 80 тона се транспортират ежедневно до мястото, където някога е имало пясъчен плаж. Височината на купчините отпадъци тук достига повече от 40 метра. Боклукът се разлага, отделя метан и други химикали, тровещи почвата и въздуха, който дишат 200 хиляди жители на града. Местните рибари страдат от разлагащите се отпадъци, попадащи в морето. Този проблем не е само местен, защото гигантското сметище влияе на екологичната обстановка край бреговете на Кипър, Сирия и Турция, намиращи се в съседство с Ливан. Всички тези страни се оплакват, че плажовете им постоянно се наводняват с ливанския боклук.

Боклукът е навсякъде и количеството му постоянно се увеличава. Сметищата бързо се разрастват по целия свят. В Пекин, където има над 400 терена за събиране на отпадъци, вече няма място за боклука. През последното десетилетие 14 сметища в околностите на Ню Йорк са напълнени до краен предел. Всяка година хората изхвърлят над 200 милиарда пластмасови бутилки, 58 милиарда пластмасови чаши за еднократна употреба и милиард найлонови торби.

Преди 150 г. отпадъците са били предимно от натурални продукти - хартия, дърво, храна, вълна и памук. Те са се разлагали без особена вреда за околната среда. С времето обаче боклукът става все по-токсичен. Увеличава се съдържанието на тежки метали, радиокативни вещества и пластмаси. Днешните купчини боклук са силно отровни и продължават да вредят дори и след ликвидирането им.

Планини от смърт

Един от начините за защита на околната среда е изграждането на глинен пласт за предотвратяването на проникването на вредни вещества в подпочвените води. Този метод обаче е слабоефективен, тъй като подобни бариери са краткотрайни. Вредното въздействие от отровните купчини може да продължи стотици години. Освен това на сметищата от време на време се случват извънредни събития. При това не е възможно да се предвиди къде и как крайбрежната ерозия и високите приливи ще засегнат крайбрежните депа. Срутвания на купчини отпадъци, разположени в близост до населени места, често водят до човешки жертви, чийто брой може да бъде десетки и стотици.

Добри добре организираните сметища създават проблеми. Сметището в британския Глостершир има право годишно да приема 150 хил. тона опасни отпадъци (бои, лакове, разтворители), което го прави едно от най-токсичните в Европа. При това само на три километра оттам живеят 15 хил. души, а вятърът най-често духа от сметището към селото. Методът за утилизация на боклука тук е примитивен: отпадъците ги смесват с течност в силозна яма, а след това ги разпределят по цялата територия на сметището. Получава се субстанция, съдържаща хром, кадмий и много други тежки метали. Собствениците на сметището отричат съществуването на облаци от токсичен прах, от които постоянно се оплакват местните жители. В официалното заключение на властите се посочва, че най-вероятно сметището не представлява реална заплаха за човешкото здраве.

Реално обаче съседството със сметището е сериозна заплаха за човека и животните. Научните изследвания на 21 сметища на токсични отпадъци в пет страни са показали, че живеейки на 3 км от такъв боклук, хората са изложени на риск от вродени малформации. В същото време във Великобритания, която заема първо място в Европа по брой на сметища, 80% от населението живее само на 2 км от места за складиране на отпадъци.

Адските пещи

Разбира се, съществува алтернатива на сметищата. Широко разпространено е изгарянето на отпадъци, въпреки че това е много по-скъпо от простото закопаване. Според данни от 2012 г. в света са действали близо 800 завода за изгаряне на боклук. В Япония те са близо 500, във Великобритания - над 30, и броят им се увеличава.

В пещите боклукът се изгаря при много висока температура, превръщайки го в газ, пепел, топлина и електричество. Съществува по-модерен вариант - енергийна утилизация. Този метод обаче има своите недостатъци. В атмосферата се отделят вредни химикали, в това число диоксини - хлоросъдържащи съединения на основата на дибензодиоксин. Това е един от най-опасните ксенобиотици, притежаващи кумулативно токсично въздействие.

Сложните филтри, които хващат диоксините, са скъпи и краткотрайни. Освен това трябва да се търси начин да се премахне и токсичната пепел. Смята се, че от 50 до 80% от общото замърсяване на планетата с диоксини идва от отпадъците от заводите за изгаряне на боклук. Арктика се е превърнала в едно от най-заразените с диоксини места на планетата.

Диоксините лесно попадат в хранителната верига и предизвикат в хората различни заболявания, в това число рак. В същото време кравите за един ден получават от тревата толкова токсини, колкото човекът вдишва за 14 години. Според някои учени, диоксините присъстват в организма на всеки човек и е невъзможно да се определи какво количество е безопасно за здравето.

Пластмасовото море

За един ден от крайбрежията по целия свят прибират близо 3 милиона килограми боклук. По думите на природозащитници огромно количество отпадъци оставят пушачите. Фасовете не са биоразлагащи се, тъй като състоят от ацетатна целулоза. Попадайки във вода, те отделят токсини, отравяйки планктонните организми и рибата.

По данни на ООН, на кв. км от Световния океан се падат 46 хиляди единици боклук. През 1988 г. учените започнаха да подозират, че боклукът, попаднал в океана, се акумулира някъде в Тихия океан благодарение на морските течения. Тази област, наречена голямото тихоокеанско отпадъчно петно, събира боклука от целия океан и не го пуска извън пределите си. Според предварителните сметки тук са събрани повече от 100 млн.тона боклук. Под въздействието на светлината пластмасата се разлага на малки частици, а морските животни ги бъркат с планктона. Така пластмасата се включва в хранителната верига и се връща при човека, който яде риба и други морски продукти.

Всяка година проблемът с боклука става все по-тревожен. Усилията да намерим изход, в това число и разделното събиране на отпадъци, отдавна са се превърнали в необходимост. Дори един човек може да помогне да запазим природата, в която живее той самият.