Планът за възстановяване е план за грабеж

Станислав МЛАДЕНОВ*,
експерт към Съветите по икономика към НС на БСП и към Градската организация в София

Третият вариант на Плана за възстановяване и устойчивост разкрива още възможности за облагодетелстване на властта. Направен е така, че да продължи и да надгради добре установените методи, чрез които до момента властта се облагодетелства. Имам предвид санирането, строежите и изграждането на инфраструктура. Добавен е и нов надграждащ елемент - дигитализацията и създаването на софтуер. За дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите в реално време на Електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна икономика са планирани общо 511 милиона лева. Тази сума не е ли прекалено висока за създаването, ъпдейта на няколко сайта и една онлайн борса?!

В този план липсват мерки за намаляване на административната тежест. Точно обратното - ще бъдат необходими нови административни звена, които да обслужват предвидените в плана дейности.

В края на миналата седмица Съветите по икономика към НС на БСП и към Градската организация в София обсъдихме предложения документ. Приветстваме включените Фондове в Програмата за икономическа трансформация, но отчетохме, че бюджетът от 900 милиона лева е крайно недостатъчен за постигане на заложените цели и не е в съответствие с мащабите на плана и очакваните от него ефекти за икономиката и инвестициите в страната.

Затова моето предложение беше 

бюджетът за бизнеса да бъде увеличен от 900 милиона на 2 милиарда лева 

Предложих финансовата рамка на Фонд 1 "Технологична трансформация", планирана за 400 милиона лева, да бъде удвоена. А като допълнение да бъде увеличен и интензитетът на безвъзмездната финансова помощ за технологична модернизация - от предложените в плана 40% на 60-70%. Мотивите за това увеличение се коренят във факта, че българските малки и средни предприятия пострадаха от кризата, а не забогатяха. Ако бъдат приети заложените към днешна дата стойности на безвъзмездната помощ, само финансово стабилните компании ще могат да си позволят да участват в процедурата, а най-пострадалите от кризата ще бъдат в неизгодна позиция, защото няма да имат свободни финансови ресурси.

Предложих във Фонд 2 "Зелен преход" бюджетът от 250 милиона да бъде увеличен на 940 милиона лева. Направление 1 - "Декарбонизация", което е с настоящ планиран бюджет от 20 милиона лева, трябва да бъде структурирано като процедура за подпомагане на значителен брой предприятия с бюджет от поне 700 милиона лева. Това е пилотната схема, подпомагаща малките и средните предприятия за едновременно изграждане на нови ВЕИ за собствени нужди и локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. А в Направление 2 - "Кръгова и нисковъглеродна икономика", настоящият бюджет от 240 милиона лева да бъде запазен. За Фонд 3 - "Дигитализация" - да бъдат отделени 250 милиона лева в Направление 1 - "Подкрепа за дигитализация и киберсигурност", и Направление 2 - "Създаване на дигитални иновационни хъбове".

Това са най-важните промени, които трябва да бъдат направени, още преди Планът за възстановяване и устойчивост да бъде внесен в Европейската комисия в срок до 30 април. Много е смущаващо, че всички парламентарни партии се занимаваха миналата седмица със заплатите на народните представители и по тази причина отложиха заседанието на Комисията по бюджет и финанси, на която трябваше да бъде обсъждан планът. А уж всички декларират, че Планът за възстановяване и устойчивост им е приоритет. 

Синдикатите и работодателските организации

имат много разумни предложения

за промени в него, те бяха представени от председателя на УС на АИКБ Васил Велев. Категорично смятам, че правителството и парламентът трябва да се вслушат в тези предложения. Фокусът на плана трябва да бъде изцяло към икономиката и да се действа бързо и умно, за да излезе България от тази пандемия по-силна. 

Не бива обаче в момента да бъдат правени цялостни и генерални промени, тъй като това ще доведе до голямо забавяне. Може обаче да се търсят отсрочки, а и след внасянето на плана в Европейската комисия има различни възможности за корекции по него. Въпросът е кой ще го направи, тъй като в момента на практика няма правителство. А час по-скоро трябва да влезем в процес на диалог с Европейската комисия.

По своята същност планът представлява 

административен Франкенщайн

В него има множество проекти, които досега не са били финансирани, защото са били прекалено скъпи и не е имало достатъчно средства за тях. Сега обаче, защото има много пари, са решили да ги пуснат. Един от примерите е санирането на публични сгради. Почти 2 милиарда лева са за ново саниране - 1,5 милиарда за частни сгради и останалото - за публични (общини, спортни зали и т.н.). Това е план за грабеж.

По един от основните стълбове в предложения втори вариант на Плана за възстановяване и устойчивост са заделени 25% за "Иновативна България", в които попадат образование и икономика. Това е изключително малък процент.

"Иновативна България" е стълбът, който трябва да подпомогне българската икономика, толкова силно пострадала от пандемията. А за туризъм в този план изобщо не става въпрос. На всички е известно, че това е един от най-силно засегнатите сектори от пандемията.

В плана има и добри предложения. Има сериозно намерение за намаляване на емисиите парникови газове, произтичащи от консумацията на електроенергия в предприятията, породено от ангажиментите на България по Зелената сделка. Планираните средства за това обаче са едва 10 милиона лева, което е нищо в сравнение с двата милиарда за саниране например. А опазването на биоразнообразието няма да помогне особено на България да излезе от здравната и икономическата криза, в която попаднахме заради КОВИД-19. Обичам природата, но мястото й не е в Плана за възстановяване и устойчивост. Има Оперативна програма "Околна среда и води", по която може да бъдат отпускани средства за това.

Здравеопазването също е силно ощетено

А средствата, които са предвидени за него, са основно за сграден фонд на болниците! Отново говорим за строежи и ремонти. Или казано най-общо - план за грабеж! За ново оборудване на болниците и здравните заведения няма и дума. Това също е част от провокацията в този план.

Големите загуби в българската икономика в момента са свързани с човешкия ресурс. Предприятията трябва бързо да ги компенсират, а това може да стане единствено чрез технологична модернизация и автоматизация на процесите. Просто те нямат друг избор. Необходими са им съвременни и високопроизводителни машини, а не стиропор и мазилка.

* Авторът е завършил НГДЕК, магистър е по "Маркетинг" в УНСС и по "Финансов мениджмънт" в Стопанската академия в Свищов, където е и докторант по "Финанси". Повече от десет години работи по проекти за технологични модернизации и внедряване на иновации в леката промишленост