30 Октомври 2020петък03:43 ч.

Снимка ЕМИЛИЯ КОСТАДИНОВА

Интервю

Пламен Милев: Петте милиарда ще бъдат прахосани за три месеца

Изгодна сделка звучи нелепо, все едно са напазарували на промоция нещо, което не им трябва, казва икономистът

/ брой: 180

автор:Мая Йовановска

visibility 2261

ПЛАМЕН МИЛЕВ е роден в София. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в столицата и Стопанската академия "Д.А. Ценов" в Свищов. Доктор е по икономика. Ръководи направлението по публични политики и анализи в БСП.

"Премахването на минималната работна заплата ще замрази възнагражденията в най-ниската точка"

- Докато недоволството от управлението на Борисов расте и все повече хора искат оставката на кабинета, властта тихомълком натовари българите с още 5 млрд. лв. външен заем, наречен от финансовия министър Кирил Ананиев изключителен успех. Как така рязко се появи необходимост от нов дълг, след като преди няколко месеца Борисов обяви, че въпреки пандемията не се налага вземането на нов заем? Убедителен ли е Ананиев за начина, по който ще се изразходват 5-те милиарда? Какво иска да си купи с тези пари Борисов?

- Няма как да бъде убедителен Ананиев, след като в края на август бюджетът все още беше на излишък, а фискалният резерв по официални данни от края на юли е над 10 млрд. лв. От завишените разходи при актуализацията на бюджета през април реално много малка част се изпълни.

Твърденията, че управляващите са направили много изгодна сделка, звучат нелепо - все едно са напазарували в супермаркета нещо, което не им трябва, но е било на промоция. А и доколко сделката е изгодна? Съдете сами. Емитирани са две емисии. Едната е с падеж след 10 години и по нея България обещава доходност 0,4%. Другата е с падеж след 30 години, а по нея обещаната доходност е 1,48%. За сравнение - Еврокомисията одобри за България заем от 1 млрд. лв. по новата програма за запазване на заетостта SURE. По него цената е 0,1%. Защо Борисов не можа да убеди европейските партньори, че страната се нуждае от повече средства, и сега привлича допълнително 5 пъти повече на цена, която е близо 15 пъти по-висока? 

Тези пари ще бъдат прахосани за три месеца, а после ние 30 години ще ги връщаме. Каквито и обяснения да дава финансовият министър, през лятото правителството под формата на данъчни облекчения за ресторантите "издъни" бюджета с близо 1 млрд. лв., като намали ДДС на ресторантьорските услуги, в това число и на алкохола от 20 на 9%. Такъв щеше да е и недостигът в приходите, ако бе прието предложението на БСП да намалят ДДС на всички храни, без алкохола, както и на лекарствата. Сега всички ние, нашите деца, даже внуците ни ще плащат кръчмарските сметки на това управление.

- Сякаш се оформя нещо като синдикално-работодателска завера. Едните продължават да натискат за отмяна на минималната заплата или поне за нейното замразяване, а другите говорят за необлагаем минимум. Това ли е вярната посока?

- Работодателите от години настояват за премахване на минималната работна заплата, даже са предлагали, ако искаме да защитим бедните, да въведем необлагаем минимум. Въвеждането на необлагаем минимум обаче обхваща всички, които плащат данъци. И този, който получава 610 лв. месечно, и този, който взема 61 000 лв. месечно, ще се ползва от този необлагаем минимум. Това ще намали с още над 1 млрд. лв. приходите в бюджета.

Премахването на минималната работна заплата завинаги ще остави редица браншове в сивия сектор и ще замрази възнагражденията в най-ниската точка. Все повече българи ще търсят работа и ще се изселват извън България, а редица браншове с нискоквалифицирани работници ще настояват да отворим нашия пазар на труда за емигранти от третия свят. Такива тендеции се наблюдаваха в хотелиерския и ресторантьорския бранш преди кризата, ще се наблюдават и в бъдеще. Именно поради това минималната работна заплата трябва да остане, но да се изчислява по механизъм, който да гарантира, че след облагане с най-ниската ставка парите, които ще остават при работника, ще гарантират, че няма да има работещи бедни. В момента вследствие на тристранния сговор работодатели-синдикати-правителство - от едната страна, и работещите - от другата, в България 1 688 923 хора на наемния труд получават минималната работна заплата. Това означава, че тези хора работят за около 3,50 лв. на час, а и за по-малко. В същото време по данни на НСИ брутната добавена стойнойност на един отработен човекочас - приносът на труда, в индустрията и услугите е 18,70 лв. Излиза, че за реализиране, било то изработване, било то продажба, на едно изделие всеки вложен час труд увеличава стойността му с 18,70 лв. А в същото време при близо половината от работещите се връща една пета. Вместо да обърнат внимание на тази сериозна деформация, синдикатите предлагат държавата доброволно да се откаже да прибира своето, а работодателите смятат, че тази една пета от заработеното, която остава при работника, му е много. Много правилно казвате синдикално-работодателска завера. За последните десет години броят на стачките и протестите на работници в България бележи най-ниските си нива.

- В актуализацията на бюджета бившият финансов министър Горанов заложи най-негативния по неговите думи сценарий от 3% спад на икономиката. Според БНБ спадът на БВП може да стигне дори 13%. Социалната министърка Сачева постоянно говори колко ефективна е мярката 60/40, но безработните са с 40-50% повече. Експерти прогнозират 14% безработица. Какво ни очаква? И каква е визията на БСП за справяне с икономическите и социалните проблеми?

- Още в края на март, в началото на карантината, пресметнахме, че без адекватни икономически мерки спадът в БВП за тази година ще бъде 10%. Правителството даде всичко от себе си не да го ограничи, а в обратна посока - да го увеличи. Избра най-тромавата схема за подпомагане на работещите - през работодателя, вместо директно. Вторачи се да запазва заетостта в туристическия и ресторантьорския бранш в период, в който по подразбиране заетостта там е малка. Извън сезона - през април, май и юни, заетостта в тези сектори е по-ниска. То изпусна обаче да стимулира секторите с постоянна заетост - тези в производството и преработвателната промишленост. Както работодателите, така и работещите в тях се чудеха как да свържат двата края. Неслучайно големите огнища на КОВИД-19 впоследствие бяха в шивашки цехове и преработвателни предприятия. Хората, оставени без подкрепа от държавата, трябваше да рискуват живота си, работейки в затворени помещения по време на епидемия, само и само да има какво да сложат вечер на трапезата си. В допълнение, пак за да запази туристическия сезон в България, правителството не беше настоятелно в преговорите със съседни страни, най-вече с Гърция, относно режима за преминаване по границата и карантинните мерки, наложени на български граждани. Цели райони по границата останаха без препитание. Карантината ограничи икономическата и най-вече търговската активност там. Глобалната пандемия и свиването на икономическата активност най-вече в Европа се отрази и на нашите производители, за които пазарът се сви. 

Всичко това налага прилагането на спешен пакет от мерки. На първо място е необходима подкрепа за най-уязвимите както в икономическо, така и в здравно отношение - разширяване на обхвата на енергийните помощи, на помощите за родителите, временно подпомагане чрез общините до началото на следващата пролет на хората в труднодостъпните и икономически най-бедните райони. Трябва да се гарантира достъпът до здравни услуги, подпомагане на държавните болници както финансово, така и с медикаменти, защитни средства, апаратура. 

На второ място има нужда от мерки за насърчаване на заетоста, които минават преди всичко през намиране на нови пазари и подпомагане на износа. Това са държавни гаранции за производители и износители. Да даваш пари за заплати на предприятие, което няма пазари и реализация на продукцията си, е все едно да наливаш вода в сито. В момента, в който приключи подпомагането, работниците ще бъдат освободени и пратени на борсата. Затова трябва икономическа програма за съживяване на индустрията и насърчаване на стъпването на нови пазари, и като част от нея трябва да бъде програмата за заетостта. Ако ще се дават пари единствено да държим някого на работа, то сме обречени само на заеми.  

Не на последно място - трябва да се оптимизират публичните разходи, като се пренасочат средства към сектори, където най-бързо ще се усети подобряване на качеството на живот. На първо място това са водоснабдяването - близо една четвът от територията на страната няма постоянен достъп до питейна вода, и публичният транспорт - редица населени места са откъснати от общинските центрове, рейсовете и влаковете са стари, не отговарят на екологичните стандарти, инфраструктурата е занемарена.

Медиците отново с призив: Да се запазим здрави!

автор:Дума

visibility 99

Само хора на Гешев в европрокуратурата

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 207

За нов обществен договор зоват експерти

автор:Павлета Давидова

visibility 127

/ брой: 207

Съветите на левицата продължават секторните анализи

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 207

За 2 г. не е ремонтиран нито един опасен язовир

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 207

Властта няма да облекчи наредбата за касовите апарати

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 207

Изтеглят спорните промени за отрови и капани в ловния закон

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 207

Всеки десети кубик дърва бил добит престъпно

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 207

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 207

В Скопие са отхвърлили българския компромис

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 207

Ереван: Баку отхвърля прекратяването на огъня

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ