Пламък и сажди

Зимата и пролетта на 2021-ва. "Ситуация" пандемична, ваксинационна, пред- и следизборна. В очакване "да приключи ролинг ревюто и произнасянето на ЕМА", за да "знае какво се случва и докъде се случва", министър Костадин Ангелов изпъстря щабните си четвъртъци със "стартирахме екип" и "по отношение на въпроса ви, касаещ". "По отношение на отношението, което казах..." е първоаприлската му шега с любимия израз. Отборни носители на купата "По отношение", всички в президиума следват езиковата му прецизност. Изненадват графично нагледните примери с доктора по конституционно право Симона Велева пред Силвия Великова на 9 април: "президентът няма да протака по отношение на свикване(то) на НС"; с водещата на "12+3", която на 4 май я попита: "Какви са стъпките, разписани в Конституцията?"; с ветерана Петър Василев, коментирал на 12 юни мача Дания - Финландия: "Отлично поемане от страна на Пуки".

Проправена от простотията

след "Десети", езиковата безпомощност на "интелигенцията" ме стъписва повече от втрещената след "Девети" буржоазия. "Исках да си изтръгна ноктите от тъпотия" (Димитър Дринов в "Култура БГ"), когато на 22 май в "Денят започва с Георги Любенов" чух, че "Евровизия" е първото събитие, което се случва по време на пандемия". Речево безсилно (Камен Донев в "Панорама"), изречението "перфектно пасва" на обкръжението на Виктория Георгиева, успокоила ме с: "Казах си на себе си, че на финала ще дам още повече от себе си". Приличат си с младата Елица, на която "плуването помага да бъде най-добрата версия на себе си" ("По света и у нас" на 16 май).

Прекомерно се развъди и чиновническото "съответно", отпадък и в устата на Милена Фучеджиева пред Георги Любенов на 4 април. "Към настоящия момент" за място се бори и "агенда" (дневен ред), приютена от Весела Владкова в "Събота 150" на 10-и. "Ще помисля относно..." (Димитър Стоянович към Владислав Севов на 8 юни по повод Пловдивския фестивал "Made at Academy") също навлиза без съпротива. Като ученик, значението на "колаборация" беше "сътрудничество с нацистите". Свръхупотребата й неестествено измести българската с корен "трудим се заедно".

Полепналата в небцето вносна безвкусица е процес, към който съм леко външен. Не побългарявам чуждата, пускам българска дума. Заседнали в плитчината на евтината англосаксонска имитация, училището, медиите, студията за филмово озвучаване налагат "супер релевантната" мода.

Подобно на партийните водачи, които "не водят, а подвеждат" (политологът Борис Цветанов на 6 юни в "Преди всички"), демократичното  просвещение отприщи интонационно поамериканчени конструкции като "Как се случи тази роля?" на Мария Андонова към Мария Илиева в "100% будни" на 26 май. Пълен майтап са възклицанията "уау" и незвателните обръщения на Орлин Горанов към участниците в "Последният печели" по БНТ 1 (Петър и Пенка, а не Петре и Пенке), "новаторството" му със "стартира" (започва), и "финалните" му пожелания "да сте богати на емоции" (преживявания). Употребите ще кажат кое е правилно, езиковите носители ще решат (доц. Владислав Миланов в "Култура БГ" на 11 януари), но трябва ли да се равняваме по провинциалната недодяланост и безчувствие към музиката на езика?

На 24 май поетът Стефан Цанев и професорите по сценична реч и съвременен български Диана Борисова и Диана Благоева (без "съответно") отговориха отрицателно. 

Няма го българското звучене 

на изречението. Забравил "виждане" и "разбиране", на 7 юни в "Преди всички" министърът на земеделието проф. Христо Бозуков си избра "по моя визия". За Мариус Донкин "визионерство" е старейшините да седнат и да съставят програма за развитието на културата. Едва ли и тогава Христо Иванов ще зареже "очакванията по отношение на нас" и ще избере "очакват от нас" или "очакванията към нас", а проф. Николай Витанов ще предвиди, че ще преборим епидемията "в края на юли", а не "във финала на месец юли". По-скоро ще ръкопляскат на въпроса на Георги Любенов към Станислава Айви на 6 март: "Светът на киното в днешно време какви теми рециклира?" и на "Супер беше!" за филмовата му разходка с нея на 16 май. Изблик на неосъзната васалност са и вариациите с "режим", принос в развитието на изтормозения медиен език.

И петъците с "Култура БГ" са ми интересни. Потопен в петносания по еврокалъп културтрегерски плам на Благой Иванов (Б.И.) и Димитър Дринов (Д.Д.), киномани на "топ ниво американско", разглеждам фестивалните афиши и "Оскар" номинациите (предложенията) в категорията "международен филм" "с добавената стойност" на Мария Бакалова. Заинтригуваха ме не "фестивалните локации", а "големите заглавия на неоснователно подценяваното руско кино" - Дими му е "тежък фен". Освен разните класики на "кричърфичъра", овациите им събират Андрей Кончаловски ("Скъпи другари" и "Дом на глупаците") и Александър Звягинцев ("Завръщане", "Левитан" и "Нелюбов"), за когото е "много трудно да кажеш, че няма слаб филм, при него е шамар след шамар", а "Спутник" на Егор Абраменко - "филм, изцяло художествен, впечатлил и американците, които ще му правят римейк", се конкурира с "Хуморист", има го в НВО - "финалът му е катарзисен, куршум в главата" (Б.И.).

Кинотриалозите в петък 

бистрят колко лесно се прави филм "от гледна точка на бюджет", сякаш бюджетът може да има гледна точка, и как "от гледна точка на фестивалите филмът ("Уроци по немски" на Павел Веснаков) ще може да бъде видян". Обсъждат творби "от гледна точка на техническото им неостаряване" и какво точно актьорът е успял да "инкорпорира в играта си..." "Таргета (мишената) е друга аудитория", точна в новоговора е и оперативната кинокритичка доц. Петя Александрова от НБУ. Не съм в нея и незабелязаните през 2020-а хубави филми ("Палм спринг", "Another round") не ме "влудяват". Времето, неумолимо еднакво за всички, ме връща при филмовите величия, с които съм израсъл.

Тогава, от уважение към авторите, екранните надписи, сега едно примигване, можеха да се прочетат. Нечий пазарен вкус го отмени и задръсти търгашеските канали с престаряла екшън скука: "Умирай трудно", "Смъртоносно оръжие", "Мисията невъзможна", "Твърде лично", "Бесни стари пенсии", поредицата за Джейсън Борн и 25-годишният "мегахит" "След утрешния ден". "Новоизтрещяла" по същия тертип екшън продукция, няма да я изреждам, върви при каналджиите и през почивните дни. Често повтаряни, крими-любовните сериали са най-желаните канални гости. Треторазрядният холивудски конвейер с италианските и турските му репродукции след новините в делник и лесно смилаемите германски кинохапки на медицинска и спасително-алпийска тематика заформят господството на "средняшкото" кино в скучния с "поливариантността" си канален ефир.

Захвърлил "Авантаж", "Козият рог", "Време разделно" и "Лачените обувки на незнайния войн", българският отговор е "Дами канят" и "Оркестър без име", излъчен за кой ли път на 4 април. Сега "всички знаят, че е шедьовър" (Д.Д.), но не и през 1982-ра. "Таргетираната" аудитория ще узнае дали ще е така и с музикалната комедия на Виктор Божинов "Голата истина за група "Жигули" - 151-минутна, точно колкото "Оркестър без име", а дотогава режисьорът ще мечтае "за жива общност, в която всяка клетка е готова да се отблагодари на другата".

Каналната програма 

бедняшки замислена и подредена, отбягва българските филми, дори наградените на фестивали, на които плащаш, за да участваш. Стиснати за авторски възнаграждения, каналните собственици пълнят най-гледаното време с готварски битки, в които довчерашните "яйца на очи" са "пуширани" (нов превод на английската poach), и с песенни изпълнения, оценявани като най-близки до оригиналните с ох-ах превземките на журита с бримки в говора.

Днес, когато държавата не е продуцент, а спонсор, и киноправенето е тежко, трудно и скъпо, а българските кинодейци спорят за разпределението на държавните кино пари, телевизионните сериали не са кино-, а аудиовизуално изкуство. Екзотичният възглед на проф. Анри Кулев нарежда "Игра на тронове", "Престъпна империя", "Аферата", "Централа Берлин", "Случаите на Корморан Страйк" и "Порталът", първият български фентъзи сериал, до диапорамите на Въло Радев и светлинното му шоу "Звук и светлина" на Царевец. По-разнообразна с "количеството произвеждано съдържание" (Стефан Китанов), пълно с превъртели от живота си в този противен свят, стрийминг платформата НВО подсказва, че съвременното кино е отражение на действителността, вън от която съм.

След 1989-а постепенно изгубих интерес към българското кино. "За това сме виновни и ние, доста български филми не стават за гледане" - справедлив е режисьорът Ивайло Пенчев, разпитван за своите "Чичо Коледа" и "Като за последно" на 13 януари и на 9 март в "Култура БГ". 

40 години от началото ѝ, възхваляваха на 11 юни и поредицата за Индиана Джоунс - Джеймс Бонд му е баща. "Хареса ми по отношение на това, че е иманяр", каза Д.Д. за героя на Харисън Форд. За мен е "а little dramatic", когато нещата се "инкорпорират", "рефрешват", а "креативността" е "релевантна". Не се самозалъгвайте, драги ми афиши, англиканският ерозира националното самосъзнание. Превеждате сreative spirit като "креативен", а той е "творчески, съзидателен" дух. Грамотните носители не следват шаблоните и при смяна на иконите. Джазът на Милчо Левиев е български. Почистете саждите, да не мъждука фенера!