13 Декември 2018четвъртък00:09 ч.

Снимка БГНЕС

Плахотнюк за бой се стяга

Близо три месеца преди парламентарните избори в Молдова от Брюксел плашат със санкции управляващата върхушка

/ брой: 230

автор:Георги Георгиев

visibility 511

Рязко влоши своя успех и поведение Молдова, доскорошната "отличничка" на "Източно партньорство" - програмата за сближаване между ЕС и редица бивши съветски републики. В много остър доклад на Европарламента властите в Кишинев бяха разкритикувани как изпълняват споразумението за асоциация с ЕС и бяха заплашени със спиране на всички финансови инжекции от Евросъюза, освен тези за подпомагане на гражданското общество и медии. Има заплаха и от въвеждането на персонални санкции. Сигурно е, че поне до парламентарните избори на 24 февруари 2019 г. правителството на Молдова ще се лиши от 100 млн. евро.
Причина за тази безпрецедентна реакция са констатациите в доклада, според които

Молдова се е превърнала в олигархична държава,

начело с главен олигарх в лицето на лидера на управляващата Демократическа партия Влад (Владимир) Плахотнюк, сочен за реалния държавен ръководител. Общата констатация на доклада е типична за брюкселския новоезик: "значително отклонение от основните ценности, свързани с демократичните стандарти".
Всъщност положението е толкова лошо, че както външните наблюдатели, така и президентът на страната, социалистът Игор Додон говорят за неизбежни фалшификации на февруарските избори. На 27 октомври Игор Додон директно заплаши, че той и Социалистическата партия няма да признаят резултата от изборите, ако властите откровено фалшифицират вота. От реакцията на Европа е видно, че и там се солидаризират с опасенията на Игор Додон.
Цяло чудо е, че Брюксел най-накрая реши да обърне внимание на Молдова, която от години плавно се плъзга към сегашната ситуация. Истината е, че Плахотнюк се изкачи до върха на олигархичната" хранителна верига" в Молдова след като предишните управляващи от т. нар. "проевропейски коалиции" се провалиха и политически, и икономически, и морално, в стремежа си да отрежат всички връзки на страната с Русия. Целта бе да изпълнят всяко едно желание на господата в Брюксел и Вашингтон, а в замяна се надяваха "началниците" да не забелязват какво се върши в държавата. Апотеоз на прогниването на предишните управляващи в Молдова стана наглото източване на 1 млрд. евро от три банки преди три години - сума, равна на 15% от БВП на страната. Молдова така и щеше да си остане най-бедната и корумпирана държава в Европа, но за неин "късмет" съседна Украйна я изпревари в този антирейтинг след Майдана от 2014 г.
Влад Плахотнюк обаче няма никакво намерение да се предава без бой. Още след обнародването на доклада на ЕП ръководената от него Демократическа партия (ДП) атакува и обвини на свой ред лидерите Андрей Нъстасе и Майя Санду на "проевропейските партии", опозиционни на ДП, че са отговорни за кражбата на милиарда и дори приписа отговорност и на самия ЕС, защото финансовите машинации са ставали и на негова територия. Демократите внесоха на 14 ноември в представителството на ЕС в Кишинев петиция с подписите на 100 000 молдовци, които искат да се извърши съответното разследване срещу опозицията. Хората на Плахотнюк директно обвиняват полския фонд "Открит диалог", че е бил посредник при прехвърлянето на част от сумите към молдовски политици, същата организация е обвинявана, че финансира дясната опозиция в Молдова.
Всъщност ДП се конфронтира с политически фактори от ЕС още това лято, когато управляващите фактически отмениха резултатите от изборите за кмет на Кишинев, на които победи Нъстасе. Като имаме предвид решителността на ДП да удържи властта и намерението на социалистите и европейските фактори да оспорят един видимо нелегитимен резултат от вота, можем да заключим, че след 24 февруари Молдова се очертава като поле на ожесточена политическа борба, вероятно водена с улични протести и без подбиране на средствата.
Три месеца преди парламентарни избори в Молдова

електоралните нагласи изглеждат противоречи

и не дават категорична картината. Впрочем оставащото време не е толкова малко, че да не настъпят съществени размествания. Асоциацията на социолозите и демографите твърди в свое изследване от края на септември, че Партията на социалистите в Република Молдова (ПСРМ) ще спечели убедително изборите, като за нея ще гласуват 47,3% от гражданите, които вече са решили кого да подкрепят. На второ място се намира партията "Действие и солидарност" на бившата външна министърка Майя Санду, която събира 15,4% от гласовете, на трето е управляващата Демократична партия с 14,5%,  и на четвърто - партията "Достойнство и истина", ръководена от бившия прокурор Андрей Нъстасе. Тя получава 13,1% от гласовете. Всички останали партии остават извън парламента.
По данни от края на август на американския Международен републикански институт, който също извършва социологически изследвания в страната, социалистите са били подкрепяни от 36% от избирателите, партията на Санду от 16%, демократите от 9%, а партията на Нъстасе също от 9% от избирателите. При тези резултати много важни ще бъдат резултатите от мажоритарните избирателни райони, които ще попълнят половината от местата в парламента според новия избирателен закон. Там обаче се очаква Демократическата партия да използва т.нар. административен ресурс и да положи максимални усилия, за да удържи убедителна победа. Именно за да получи допълнително време за подготовката на масираното използване на гласовете на чиновници, служещи, различни зависими категории граждани, партията на Плахотнюк отсрочи изборите за следващата година.
И двата резултата от социологическите изследвания изглеждат добри за Социалистическата партия, но това е само на пръв поглед. За да се похвали с убедителна победа, партията трябва да получи пропорционално около 40 места в 110-местния парламент, плюс да получат поне 15 от мажоритарните райони. Това за момента обаче не изглежда гарантирано. Но на ниво персонален рейтинг нещата са по-добри.
Към началото на есента по данни на Асоциацията на социолозите и демографите президентът Игор Додон се радва на 52% подкрепа от страна на избирателите, докато следващият го в рейтинга Андрей Нъстасе има само 11,2%, а третата Мая Санду - 9%. На страната на Додон и неговата ПСРМ са и обществените настроения - според 75% от гражданите положението в страната е лошо и тя не се движи в правилна посока. Според друг въпрос 40,8% от молдованите са заявили, че ако има референдум,

биха гласували за членство в Евразийския съвет,

а 37% за членство в ЕС. Против членството в НАТО са над 63% от анкетираните.
Тези настроения не са от днес, а датират от години насам, но въпреки тях проруските сили не успяват безапелационно да доминират в молдавската политика. Фактически там има патова електорална ситуация. Социалистите печелят най-много гласове, но не могат да управляват поради това, че техните противници се комбинират в повече или по-малко безпринципни коалиции. Нещата още повече се усложняват и от факта, че двете десни партии "Действие и солидарност" и "Достойнство и правда" работят открито за обединение на Молдова с Румъния, тоест за фактическата ликвидация на молдовската държавност. Това обяснява както сравнително ниския рейтинг на двете формации, така и невъзможността на Партията на социалистите и лично на Додон, който се представя като промолдовски политик, да влязат в някакъв тип коалиция с тези две формации. Додон обаче заяви, че няма да се коалира и с Демократическата партия на Плахотнюк. Същото заявяват и от дясната опозиция. До февруари обаче нещата може да се променят.
Демократическата партия и Влад Плохотнюк започнаха кампания за "промолдовски курс", който е

антитеза на досегашния "проевропейски курс".

Плахотнюк направи заявление, че страната трябва да се ориентира към себе си, а не да гледа към проекти навън. Властта за пръв път репресира представители на т.нар. юнионистки организации. Някои от тях, румънци, не бяха допуснати на територията на Румъния, а на 1 септември беше разгонен митинг на юнионисти, което се случва за първи път. В същото време обаче Плахотнюк осъществява усилени контакти със САЩ и може би, за да завоюва симпатиите на американците, подхвана агресивна риторика срещу руските миротворци в Приднестровието. В самата Русия, от декември 2017 г., Плахотнюк е обявен за международно издирване, по обвинение в поръчителство на няколко убийства. През миналото лято, покрай една кризисна ситуация около Приднестровието, руският вицепремиер Дмитрий Рогозин нарече Плахотнюк "молдовски мафиот... който се опитва да разпали война, за да отвлече вниманието от целенасочените си действия по ограбването на Молдова и народа й".
Случаят с Молдова ще се окаже тест за европейските бюрократи, защото ако те не успеят да върнат страната на пътя на демократичното развитие, то това ще бъде още един провал за тях, след случая с Украйна, която уж тръгна по пътя на евроасоциацията, а в крайна сметка се оказа в желяната хватка на САЩ и в съмнителната роля на инструмент за разединение между Русия и Западна Европа. За да не възникват още въпроси за външнополитическата състоятелност на ЕС, Брюксел не трябва да допуска Кишинев да се превърне във втори Киев.

МАФИЯ*

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 242

Заради скъпия ток БСП иска изслушване на енергийния министър

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 242

Теглим до 780 лева заем за подаръци по Коледа

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 242

С 3,1% е поскъпнал животът през ноември на годишна база

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 242

Ден на траур след стрелбата в Страсбург

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 242

Избор в Германия отекна в Турция

автор:Зорница Илиева

visibility 27

/ брой: 242

Пактът за миграция е грабеж на бедния Юг

visibility 24

/ брой: 242

Конгресът на САЩ vs "Северен поток"

автор:Дума

visibility 17

/ брой: 242

Георги Гьоков: И догодина бедните няма да живеят по-добре

автор:Аида Паникян

visibility 18

/ брой: 242

Агресията в училище - все по-голяма и по-честа

visibility 40

/ брой: 242

Светият синод: Нацистите са ангели небесни

автор:Христо Георгиев

visibility 36

/ брой: 242

Архиви под кофа с вода

visibility 25

/ брой: 242