02 Март 2021вторник10:41 ч.

Плагиатът

Вече 36 години Величко Адамов безнаказано "консумира ползи" от доказано преписване на трудове на френски учен и дори стана ректор в Свищов, без да има законово право за това

/ брой: 264

visibility 7

ИГНАТ  ПАПАЗОВ,
юрист и икономист, преподавател по счетоводни и финансови науки

Компетенциите са знак не само за разполагаеми знания и умения, бързина на вземане на решения в конкретни обществени сфери, но и отличителен белег на правото за тяхното упражняване. Законодателят у нас правилно е обвързал понятието "компетентност" с това за властта и произтичащите от нея правомощия. В тази връзка не следва да се допуска власт, в която компетенциите на властимащия не са учредени по силата на правна норма. "Преведено" на достъпен език, това означава, че компетентността е комплекс от права и задължения, притежавани на законово основание. За огромно неудовлетворение на плагиата, който е ректор на Стопанската академия "Д. Ценов" - Величко Адамов, поставящ се упорито в противоречие с основните административно-правни положения. 
Всяка прилика между нормативния режим и статуса на лицето Величко Адамов ще е случайна, защото във висшето образование (особено) компетентността е персонифициран израз на най-висшата степен на специализация на управленските функции. В този контекст проблемът със специализацията на Величко Адамов "битува" от много години и е категорично установен от ВАК още през 2001 г. "Научното" развитие е зависимо и е следствие от

кражбата на чуждо авторство

известна като плагиатство. Няма грешка - става въпрос за грубо присвояване на чужд интелектуален труд, инкриминирано в чл. 173, ал. 1, във връзка с чл. 172а от Наказателния кодекс, чиито текстове осигуряват защита на накърнени авторски права. За казуса преписвач-автор или "Величко Адамов - Жорж Депаленс" трябва да се приложи и Законът за авторското право и сродните му права, защото няколко алинеи в поне 4 от текстовете му (чл. 15, чл. 16, чл. 18, чл. 2) пряко се отнасят към него. Обстоятелствата около името Адамово влизат в драстично стълкновение със законността, която налага принципа, че "всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму" (Закон за задълженията и договорите). Г-н Депаленс може и да е пропуснал възможността за изява на авторските си претенции, но българската Държава (подобно на Германия и Унгария) все още може да покаже уважение към авторското право на един френски учен - поданик на наш европейски партньор.
Плагиатът Величко Адамов вече 36 години демонстрира незачитане на авторитета на френския автор, чийто принос е откраднал, а дължимата обезвреда за претърпените от Депаленс (наследниците му) неимуществени вреди засега липсва. Вижда се, че "научните" успехи на Величко Адамов бавно и полека се вместват в императивните и санкционните разпоредби на един Кодекс (Наказателния) и четири Закона (за авторското право и сродните му права, за задълженията и договорите и още два, които ще допълнят изложението). Взети в своята съвкупност, етапите в "научното" израстване на ректорстващия Величко Адамов имат за основа факти, на които Законът за висшето образование пък придава дисциплинарен ефект (чл. 58, ал. 1,т. 4) и го пренася идентично в Закона за развитие на академичния състав (чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2).
 Следователно общите и специални закони категорично заявяват, че в едно висше училище нямат място псевдопредставители на академичната наука, какъвто безспорно е Величко Адамов. При това положение компетенциите, които са в пряка зависимост от мястото му в йерархията на висшето училище, автоматично се обезсилват - ex officio.  Ще рече, че и държавата - на основание на своите закони - следва да пресече с конкретни мерки опорочаването на ръководството на Стопанската академия. За да има Стопанска академия и да се запази доверието в държавността. Едва ли е добър атестат за което и да било държавно управление, ДЪРЖАВНО висше училище да се представлява в условията на последователни закононарушения, несъвместими със заемането на отговорния ректорски пост.
 Всички тези обезпокоителни факти са всъщност квинтесенцията на вече създаден и все още функционален механизъм за научноизследователска измама, известен с "авторитетната" абревиатура "ВАКПГ" - "Величко Адамова Криминално-Преписваческа Групировка". Разбира се, доминантата в тази не съвсем безобидна за престижа на българското висше образование формация е самият Адамов. Ректорът. Който явно ще продължи (въпреки опитите за правното му ограмотяване поне с настоящата публикация) да възприема лукса и вкуса от заемания пост с всички производни нему властнически правомощия. Какво да се прави, едни се учат цял живот, други не възприемат, трети по природа нямат научаване.
Тук имаме пример как не бива да се гради имидж, в това число и научен. И тъй като голословието не е черта на категоричността, нека се знае, че последващите коментари имат своята основа, която лесно може да се установи - вербално и зрително - и от най-незаинтересования студент в Свищов. Става дума за нерегламентирана подмяна и размяна на текстове от учебници и учебни помагала. Те, представени като преработени и допълнени издания с подписите на т.нар. рецензенти, въвеждат студентската аудитория в пълно заблуждение относно съдържателните им качества. И най-после поставя в условията на активна измама "номинираните" за техни автори, ведно с рецензентите. Това деяние е квалифицирано като престъпление в чл. 209, ал. 2 от НК.
 Всъщност случаят опира и до наказателно-правната материя, понеже у нас все още липсва ясна правна норма, санкционираща плагиатството. Мярката спрямо плагиатството е зависима от това дали ще предяви претенции авторът, чийто труд е присвоен. Законодателят досега не се е замислил как ще се въздаде правосъдие по този ред, ако е преписвано от Карл Маркс примерно, или от Едмунд Борк, Ханс Келзен, Петражицки... че дори и от покойния проф. Михаил Геновски. В светлината на скромния ми опит предлагам да се въведе и наложи обезвредата за претърпени неимуществени вреди на НАСЛЕДНИЦИТЕ на засегнатия автор - с препратка към водещия чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Защото тъкмо плагиатството е форма на морално мародерство спрямо личността, особено на покойните автори. Така правото ще се постави в услуга не само на накърнената личност на автора, като санкционира безпрецедентното посегателство върху достиженията му, но и ще гарантира правния интерес на наследниците на същия автор - до 70 години след смъртта му, каквото условие разписва в своя чл. 27, ал. 1 Законът за авторското право и сродните му права. Най-после е време да се осигури адекватна правна защита срещу интелектуалното посегателство. Трябва да се противодейства на плагиатството и на негови отявлени представители като лицето Величко Адамов. Противното би означавало тъкмо кражбата на чуждо авторство да даде възможност на подобен псевдоучен да заеме мястото на легален ръководен орган с конкретни компетенции. Тези компетенции   обаче са несъвместими - нормативно и морално, със статуса "плагиат". И нямат място в която и да било образователна институция, претендираща за "хигиена" на колегиалността, за обществено доверие и приемственост в традициите. Последната дума тук отново е на държавата. Спомнете си само в последните години колко министри и дори президенти в европейски държави напуснаха постовете си заради установено плагиатство...  
 

Пак затвориха „зелените коридори“

автор:Дума

visibility 84

COVID-19: Рязък скок на заразените – 2 588 нови случая

автор:Дума

visibility 195

Отново опашки за ваксини

автор:Дума

visibility 161

Сбъркана винетка ще може да се поправя

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 42

Прекратяват съдебния туризъм на фирми пред фалит

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 42

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 42

Гърция спря да тества шофьорите на камиони

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 42

СЗО: Пандемията няма да приключи до края на годината

автор:Дума

visibility 184

Все повече хора желаят ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 42

Масирана атака в Скопие срещу Любчо Георгиевски

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 42

Не на монолога от джипката!

автор:Павлета Давидова

visibility 347

/ брой: 42

Легендарната епопея на връх Шипка

visibility 331

/ брой: 42

Ентусиазмът в първите дни на Свободата

автор:Никола Чолаков

visibility 232

/ брой: 42

Величието на един обикновен руски човек

visibility 225

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ