Питагор 2011

Годишните награди за наука са едно от малкото събития у нас, които могат да зарадват учените в днешно време, когато никой не им казва една добра дума, никой не им благодари за това, което вършат за знанието и за България. Напротив - държавата не само ги пренебрегва, но ги е напъхала в дъното на социалната стълбица.
Наградите за научни постижения се присъждат от просветното министерство. Преди три години тогавашното МОН кой знае защо ги нарече на името на древногръцкя математик и философ Питагор, а не например на първия голям български учен енциклопедист и просветител на ХIХ в. д-р Петър Берон. "Питагор" - българските нобели, както ги кръстиха журналистите, станаха продължение на отличията, които от края на 2002 г. присъждаше фонд "Научни изследвания" в МОН. Пръв носител на голямата награда за наука през 2002 г. стана акад. Димитър Мишев, който бе награден за изключителния му принос в областта на космическите изследвания. 
Номинации за наградите правят научни институти, висши училища, неправителствени организации. За "Питагор" тази година избора на лауреати направи 7-членно жури, оглавявано от проф. Петър Атанасов от БАН. Обикновено носителите на голямата награда "Питагор" за цялостен принос в науката и за млад учен получават статуетка, изработена от Вежди Рашидов, и парична награда. В останалите категории за отличените има плакет и по-малка сума. Този път обаче приз за цялостен принос не бе присъден, а голямата награда, съпроводена с 10 000 лв., бе дадена на млад учен. 
Общо 10 награди "Питагор" в 7 категории бяха връчени преди седмица в специална церемония с участието на премиера Бойко Борисов. Лауреати станаха 5-ма учени от БАН, двама от СУ, един от Пловдивския университет и две фирми. Водещи в церемонията бяха Мия Сантова и Ники Кънчев, а настроението поддържаше група "БТР".  

Големият приз - за млад учен

Доц. Милен Георгиев от Института по микробиология при БАН получи ""Питагор" в категорията за млад учен направо от ръцете на Бойко Борисов. Наградата е за работата му в областта на растителните биотехнологии. В последните 3 години той работи върху гликозиди от геннотрансформирани култури на африканското растение "дяволски нокът" и върху български растения с приложение във фармацевтиката. Получил е награда от Химическото общество на САЩ. Има принос в модернизирането на технологията за производство на "Нивалин". Автор е на 18 публикации (вкл. две монографии) в престижни международни издания, цитирани от други учени 103 пъти. Доц. Георгиев е специализирал в Германия, а сега е стипендиант по програмата "Мария Кюри" в Холандия. 
Ние, учените, сме нещо като Сизиф, каза след получаването на приза Милен. И очерта съдбата на  науката у нас: "Бутаме капка по капка към върха и тъкмо да стигнем горе, появява се някой и ни бута обратно долу".


За биомедицина

Също от Института по микробиология при БАН е проф. Чавдар Василев, който получи "Питагор" в категорията за утвърден учен в областта на биомедицинските науки. Връчи му я министър Трайчо Трайков. Проф. Василев и екипът му са разработили и изпитали технологии за препарати с имуномоделиращи и противовъзпалителни свойства. В последните три години той има 14 публикации, цитирани 172 пъти. Има три патента и две заявки, които чакат в Евопейското патентно ведомство. 
Политическият елит да започне да търси и да използва капацитета на учените, пожела проф. Василев. Защото не магистралите, а умът ще ни помогне да се състезаваме с другите нации. И още - заплатите на активните учени да станат равни поне на тези на сержантите в пътна полиция.


За природни науки

Проф. Цонко Колев от Пловдивския университет получи "Питагор" от ръцете на министър Томислав Дончев за приносите си в областта на физичната органична химия и органичното материалознание. Той работи над изследвания на нови органични оптични материали, свързани с фотониката и оптичните технологии. Съвместно с учени от Германия, Полша и Франция проф. Колев установява едни от най-добрите характеристики на такива материали, участва и в други проекти. Има 70 публикации, 2 глави от книги, цитирани от други учени в света 349 пъти. Съавтор е на монография под печат в престижното издателство Taylor and Francis Group.     


За инженерни науки

Като утвърден учен в инженерните науки бе награден доц. Костадин Костадинов от Института по механика при БАН. Приза му връчи акад. Благовест Сендов. Той е за приноси в областта на нанороботиката и мехатрониката. Доц. Костадинов работи над нова роботизирана технология за производство на микропродукти за микроелекрониката, микромеханиката и оптиката, както и в наноманипулации в биологията. Заедно с други учени от БАН той разработва първия български робот ХидроМиНа за манипулации на клетъчно ниво и хибриден микромонтаж. Има 28 публикации, цитирани 43 пъти, 7 заявки за изобретения и е сред създателите на спин-оф фирма за роботи при инвитро оплождане в биологията.    


За научно звено

Лабораторията "Аналитична атомна спектрометрия" към Катедрата по аналитична химия в СУ с ръководител чл.-кор. Димитър Цалев получи от Бойко Борисов наградата за най-добро научно звено. Екипът разработва над 20 химични елемента и техни химични видове и фракции с приложение в екологията, биологичните и растителните материали, храни, напитки, етерични масла и пр. Лабораторита има общо над 300 публикации и над 4000 цитата, вкл. 5 монографии в чужбина, 16 дисертации.


За ръководител на докторанти

Доц. Аля Таджер от Софийския университет - химик (2011-а е обявена от ООН за година на химията), получи наградата за най-добър ръководител на докторанти. Призът й бе връчен от проф. Петър Атанасов. В последните 3 години тя е обучила шестима докторанти, от тях 4-ма вече са защитили дисертациите си. С участието на докторантите са публикувани 20 статии в международни научни издания, те имат 8 специализации в чужбина, а 10 от тях участват в международни и национални проекти.


За фирма, работеща с науката

"Мусала Софт" ООД с управител Елена Маринова бе наградена за успешно сътрудничество с изследователски организации. Наградата връчи Огнян Донев от КРИБ. Фирмата е в областта на софтуерните услуги, развива две обособени научни звена - център за приложни разработки и група, която е част от изследователския екип на IBM. В последните три години фирмата заедно с учени от СУ, БАН и ТУ-София е привлякла средства в размер близо 2 млн. лв. за разработване на нови продукти и услуги. 47% от печалбата си реинвестира в научни разработки, 9% от годишните си разходи фирмата влага за изследвания.


Специални награди


За археология

Със съвместната награда на МОМН и Министерството на културата за археология бе наградена доц. Маргарита Ваклинова от НАИМ-БАН. Приза връчи зам.-министър Митко Тодоров. Доц. Ваклинова е водещ археолог и историк в областта на Средновековието. Посветила е на Златния век на България и на Второто българско царство и столицата Велики Преслав 47 години изследвания. Екипът й разкри Владетелската катедрала на втората ни столица и представителни сгради на дворцовия център. Работила е над средновековни обекти в Гела, Перущица, Смолян, Гърмен, Момчилова крепост и десетки други. Тя е човек с ярко изразена научна позиция. Изследванията й са добре познати у нас и в чужбина. Диамантът в бляскавата корона от проучени от доц. Ваклинова исторически паметници обаче си остава Велики Преслав.    


"Мария Кюри" за химия

Специалната награда "Мария Кюри" в областта на химията получи проф. Невенка Манолова от Института за полимери при БАН. Приза бе връчен от проф. Кирил Топалов и е за постижения в областта на полимерите от възобновяеми енергийни източници. Получените от проф. Манолова нови материали се прилагат в медицинската диагностика и при лечение на рани. Тя разработва и оригинална лабораторна техника за използване на нови материали за очистване на води от ендокринни разрушители.


За екотехнологии

Фондацията за биологично земеделие "Биоселена" с управител Стоилко Апостолов бе наградена за обществено активната й позиция за контрола на биопроизводството у нас, за повишаване на потребителската култура, за разработването на биологични храни и приложението на наука в биологичното производство в български семейни ферми. Разработила е за българския пазар 5 нови биологични храни - био кисело и прясно мляко, био серене и кашкавал, био пчелен мед. Занимава се и с обучение на деца до VI клас за работа в биологична ферма на Аграрния университет в Пловдив.