Писмо от мама

Мили Пешо, пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около трийсет километра от дома му, затова се преместихме на друго място, което се намира на трийсет и два километра от предишния ни дом. Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук, е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори в двора има изкопана пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложих дрехите в кофата, дето виси над дупката, и ги пуснах вътре. Всеки ден проверявам дали са изпрани, но още не са.
Времето тук не е лошо. Миналата седмица валя само два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязахме и ги сложихме в джобовете на палтото. Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата и да ни изкара нас с баща ти отвътре. Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат оттам, но той успял да отбие нападението, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.
С обич, мамa!