Писмо до бъдещата ми майка

Уважаема госпожо майко Цачева,
Чух шегата ви в първия телевизионен дебат за петия президент на републиката ни. Със сърцето си станах като вас член на БКП на 20 години... И през март т.г. навъртях стажа си и станах "човек без мозък", пак според вашата шега... Защото на 40-годишна възраст не напуснах социалистическите идеи и мечти... Както вие направихте. И вече не се гордеете като момичето от Угърчинско, станало социалист на 20 години... С шегата си наистина обидихте "безмозъчните" леви хора, на които искате да сте обединител.
Като "безмозъчен" изтърпях и прехода, останах вляво с 20-годишното си сърце и гледах как социалисти и комунисти ставаха капиталисти. И при равен старт те сега са равни само с новобогаташите и олигарсите, с онези, които дърпат конците... Шега, както казвате!
С шегата си, майко Цачева, насочихте и подкрепихте онези, които ще гласуват за генерал Радев. Сега и моите предпочитания са силно не към вас, а към него...
Обичам шегата. Написал съм десетки книги благодарение на нея, повечето ми лозанки са родени именно в името на шегата...
Но вашата шега ще ви изиграе голяма шега в президентската битка... И ако "костинбродската" интрига се повтори и вие станете, майко, главнокомандващ на Въоръжените сили... Сърцето ми няма да позволи да ви наричам "майка" като държавен глава на нация, в която все още има прекалено много "безмозъчни" избиратели.