Писъци
/ брой: 105
Извънредната ситуация, предизвикана от КОВИД-19, постави пред изпитание много хора. Повдигна обаче и въпроса за професионалната етика и личната отговорност в твърде много браншове. Няма как да не обърнем внимание на поведението на медиите и в частност на журналистите, които останаха на първа линия в този смутен период.
Имаше отговорни колеги, които търсиха истината и се опитваха да намерят важна информация, независимо от трудностите. Уви, видяхме и кои са придворните кучета-пазачи на властта. Удобни, даже мазни, въпроси, гарнирани с хвалебствия към премиера и сподвижниците му "затапваха" малкото остри питания. За повече зрителско затъпяване всеки ден слушаме как едни и същи кукли на конци "подават топката" на властта с предварително съгласувани теми и подсказки. Дори в деня, в който ни информираха, че вече няма да ни заливат всекидневно с данни за заразени, починали и излекувани, журналисти спретнаха скандал на колеги от типа "Как не те е срам да питаш". Дотам ли я докарахме - сами да си налагаме цензура, при това публично и безскрупулно? Нима право на въпроси имат само абонираните за частни соарета и личните телефонни обаждания от Борисов и компания? Трябва ли да мълчат останалите?
Оплакваме се от срамните позиции, които България заема в класации за свободата на словото... Явно властта вече си е купила достатъчно журналисти и не разчита само на публични заплахи и дела срещу представители на гилдията. Удобно й е да ни насъсква едни срещу други и да гледа сеир. И докато камерите угодно показват разприте между журналисти, поредната скандална изцепка на управляващите минава в миманса.
Стига с тия истерични писъци край микрофона! Колеги, спомнете си, че всички ние трябва да търсим истината. Дори и ако тя не е удобна за силните на деня. Даже най-вече тогава! Защото е важна за обикновените хора, за тези като нас.