Пиар и от мъката
/ брой: 224
Щеше да е изненадващо, ако Бойко Борисов не се бе намесил и в случая с починалото 3-годишно детенце, разкарвано из три столични болници. Тактиката му да се появява като "доброто ченге", като Бащица, който раздава "правосъдие" или като помирител постфактум - навсякъде, където има напрежение и бушуват скандали, отдавна се изтърка. Само че никой в държавата вече не пита дали подобно поведение е законно, какви са правилата и кой трябва да носи отговорност. Едноличното решение на премиера е над тях.
"Трябва да има възмездие... Това бездушие, разстроих се, незабавно да се махат оттам, докато свършат проверките и се намерят виновните. Направихме детски отделения, толкова пари за здравеопазване се дават" - с тези думи Той разпореди на здравния си министър да отстрани шефовете на замесените болници, а час по-късно Ананиев изпълни заръката.
Някои ще кажат: "Браво! Похвално!" И Борисов е човек, при това състрадателен, особено когато се налага. И най-вече, когато може да се извлекат ползи за помпане на собствения имидж и управление. Работа ли е на министър-председателя да се занимава с всеки случай на бездушие в държавата? Дете умира, докато го разхождат по болници - Бойко се намесва. Някой копае и рови в реките с багери - Бойко се намесва. Калинки провеждат "реформи" с болничните - Бойко се намесва. И справедливостта тържествува... Е, няма ли една нормална държавна институция да вземе да си свърши работа, за която всички ние й плащаме?
Смяната на директорите няма да промени модела, в който болниците са обвързани с парите и пътеките, а не с грижите и вниманието към пациента. А работата на премиера не е да уволнява изпълнителите на модела, а да го промени с адекватни законови промени. Затова намесата му в случая е абсолютно недопустима. Ако трябва да се реже из основи и да се махат истинските виновници за батака в здравеопазването ни, то това са хората във властта, които го доведоха до състояние, при което живите у нас да завиждат на мъртвите.