Пейзажите на Албена Щениовска-Еглофф носят усещане за свобода, тишина и безкрайност

Столичната галерия "Контраст" показва до 10 октомври изложбата на Албена Щениовска-Еглофф "Отвъд хоризонта". В нея са представени серия творби, в които темите за хоризонта и безкрайността се явяват като продължително и основно поле на живописно и пластично изследване в нейното творчество. Понякога за художничката хоризонтите са търсено състояние - моменти на съзерцание, стаено очакване и отворен поглед напред, насочен отвъд конкретността на пейзажа. Друг път те са отражения на външния или вътрешния свят на човека, превърнати в пространства, наситени с богато емоционално преживяване, в които можем да се огледаме и да открием себе си, пише Катя Тинева-Гюрковска - куратор на изложбата.
В тези творби не се търси единствено имагинерната граница между морето и небето, нито само непрекъснато променяща се линия на хоризонта, която разделя двете пространства на картината, а моментът, в който погледът спира пред границата и едновременно с това мисловно я преминава. 
За Албена Щениовска-Еглофф морето е силно привличаща въображението отправна точка, която пленява със своята променливост, отражения, контрасти и светлина. Именно в това постоянно движение и промяна на природата се ражда стремежът да бъде надхвърлена конкретността на пейзажа и да бъде уловено неговото по-дълбоко преживяване - усещането за свобода, тишина и безкрайност. 
В нейните абстрактни творби цветът играе важна роля за изграждането на пространството и образността. Хоризонталните, сложни цветни полета предразполагат към съзерцание, в което постепенно се губи необходимостта от търсене на конкретната форма. Хоризонтът остава тяхната устойчива пластична структура, около която се изгражда вътрешният баланс на композицията. Той се променя чрез отношенията между цветните полета и малките добавени пластични форми, които въвеждат ритъм, напрежение и своеобразен диалог в повърхността.
Характерно за пластичните търсения на художничката е вплитането на хартия и текстил в самата живописна тъкан. Фрагментите от различна материя разширяват сетивността на творбите и създават допълнителни пространствени и пластични отношения. Така живописната повърхност се превръща в поле на взаимодействие между цвят, материя и форма, между две художествени направления, които не се противопоставят, а органично се свързват и взаимно се допълват.
Изложбата "Отвъд хоризонта" не дава отговор на въпроса какво има отвъд тази граница. По-скоро предлага начин на гледане, в който тя се превръща в началото на друго пространство. Защото хоризонтът не е място, което трябва да достигнем, а мястото, от което започваме да виждаме безкрайността. В този смисъл "отвъд" не е посока, а преживяване на прехода - към онова, което събираме в себе си като познание и спомен или път, който очакваме да открием пред себе си, пише Катя Тинева-Гюрковска.