Петте мита на американската външна политика

Брус Фейн, в. „Вашингтон таймс“

Митовете за американската външна политика се генерират в коридорите на властта, за да привличат народната подкрепа и пищно финансиране от страна на Конгреса за измерващия се с много трилиони военнопромишлен-контратерористичен комплекс.

Мит 1. Ние активно се противопоставяме на недемократични държави. Не само, че външната ни политика е отговорна за кавалкада от диктаторско-авторитарните режими, но ние често ги предпочитаме пред демократичните изключения. Наред с другите неща през 1953 г. ние свалихме демократично избрания министър-председател на Иран Мохамед Мосадък в полза на диктаторския шах Мохамед Реза Пахлави.
През 1954 г. ние катурнахме президента на Гватемала Хакобо Арбенц в полза на извършващи геноцид военни диктатори. През 1965 г. се намесихме в Доминиканската република, за да блокираме възстановяването на власт на демократично избрания президент Хуан Бош. През 1973 г. се намесихме в Чили, за да дирижираме свалянето и убийството на демократично избрания президент Салвадор Алиенде в полза на непоносимия диктатор Аугусто Пиночет. От 1976 до 1983 г. ние окуражавахме военната диктатура в Аржентина, отличаваща се със зловещи нарушения на човешките права за сметка на демокрацията.
Съединените щати обикновено подкрепят диктаторски или потиснически режими с оръжия или финансова помощ. Ние сме одобрили продажбата на оръжие за приблизително 90 млрд. долара на религиозно тесногръдите, женомразки, антидемократични, антисемитски правителства на Саудитска Арабия след 2010 г. Ние също така сме одобрили продажбата на оръжие за милиарди долари на държавиците от Персийския залив като Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт и Оман, всички от които проявяват неуважение към основните човешки права.
Ние подкрепяме монархията в Йордания, военната диктатура в Египет, прогонения йеменски диктатор, все по-авторитарното правителство в Турция, племенната тирания в Етиопия и военната диктатура в Тайланд.
Ние подкрепяме режими, които подпомагат целта на нашата външна политика за глобално господство, независимо от тяхната демократична легитимност. Основната идея е добре илюстрирана с два цитата. Президентът Франклин Рузвелт уж казал за диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоса: "Той може и да е кучи син, но той е нашият кучи син".

Мит 2. Съединените щати знаят как да подтикнат държавите да приемат демокрацията и ще успеем в раждането на демократични институции, ако използваме достатъчно финансови и военни ресурси. Едва при една шепа случаи бяха усвоени безкрайно сложните елементи на демокрацията. Не успяхме да наложим жизнеспособни демокрации или разумни техни копия в Южен Виетнам, арабския Близък изток, Сомалия, Либия, Южен Судан, Египет, Афганистан, Куба, Хаити и Азербайджан. Не бяхме в състояние да предотвратим загубата на демократичните признаци в Турция.
Демокрацията в Германия и Япония след Втората световна война не опровергават този мит. Преди Втората световна война и двете държави бяха прегърнали градивни елементи на демокрацията и върховенството на закона по време съответно на Ваймарската република и Реставрацията Мейджи. И двете страни имат хомогенна култура и самосъзнание. На САЩ бяха необходими малко лостове или гениалност, за да се върнат Германия и Япония на техните демократични пътища след приключването на войната.

Мит 3. САЩ се обременени с морално или законово задължение да предприемат "хуманитарни" войни, за да предотвратяват мащабни убийства или геноцид в чужди земи. Единственото морално задължение на правителството на САЩ е да застъпва и придвижва интересите на своите граждани, които плащат данъци, подчиняват се на законите и при необходимост се сражават във войни при самозащита. Правителството на САЩ не е морално задължено да подпомага чужденци, освен ако не сме отговорни за техните беди. Чужденците не ни дължат лоялност и не ни плащат никакви данъци.
Ако имаше такова задължение, ние щяхме да бъдем принудени да започнем няколко войни веднага: с Русия заради чеченците, с Китай заради тибетците и уйгурите, с Демократична република Конго заради племенните и етнически убийства, чиито жертви са надминали 6 милиона...
„Хуманитарната“ война е оксиморон. Всички войни правят законно това, което в друг случай се определя като предумишлено убийство, което никога не може да е хуманитарно.

Мит 4. Договорът за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) е морален или правен крайъгълен камък на международния мир и сигурност. ДНЯО отразява един международен правов ред, в който силните правят каквото могат, а слабите страдат, колкото трябва. Той коронясва пет държави с изключителното право да развиват, притежават и разполагат ядрени оръжия: САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция.
Петте не са избрани, защото са показали превъзходство в областта на международния морал или справедливост. САЩ са единствената нация, която някога е използвала ядрено оръжие.
Според ДНЯО всички неядрени държави са принудени да приемат риска от ядрено заличаване, докато ядрените страни не са. Тази асиметрия по-скоро окуражава, отколкото обезкуражава авантюризма на последните. Ключовата мирна клауза на ДНЯО е пренебрегната. Член VI изисква държавите с ядрено оръжие „да продължат добросъвестно преговорите... по договора като цяло и да извършат пълно разоръжаване под строг и ефективен международен контрол." Но такива преговори не са наблюдавани в продължение на почти 50 години.

Мит 5. САЩ са незаменима нация. Ние сме принудени от провидението да играем ролята на световен лидер. Това е върхът на национален нарцисизъм, модерна версия на "Manifest Destiny" (доктрина от XIX век или убеждението, че разширяването на САЩ на целия американски континент е едновременно оправдано и неизбежно – бел. ред.), която инициира мексиканско-американската война и кланетата на местните американски индианци.
Играейки ролята на „световен лидер“, САЩ бяха отговорни за милиони виетнамски, камбоджански и лаоски цивилни жертви по време на Виетнамската война. Ние причинихме и допълнително опустошение чрез безразборното използване на хербициди.
Играейки ролята на „незаменима“ нация след 11 септември, ние сме отговорни за смъртта на поне 1,3 млн. мюсюлмани, сочи изследване, извършено от Physicians for Social Responsibility. Пред очите на Хилъри Клинтън по времето й като държавен секретар ние превърнахме Либия и Южен Судан в Земи на кръвта (участък земя в древния Йерусалим, купен срещу парите, които Юда Искариотски получава за предателството на Исус Христос – бел. ред.).
Нашите продължаващи войни в Афганистан, Ирак, Йемен, Сирия, Сомалия и Либия създадоха милиони бежанци. На 12 март 1996 г. тогавашният държавен секретар Мадлин Олбрайт, сродна душа на Хилъри Клинтън, коравосърдечно декларира в предаването „60 Минути“ по Си Би ЕС, че санкциите срещу Саддам Хюсеин са “стрували" убийството на 500 000 иракски деца.
Гробищата са пълни с незаменими народи.

БГНЕС, със съкращения