Петте довода срещу Трети март

Едва ли не ние се срамуваме, че от робството са ни освободили руснаците. Преди да се хвалим с  богатството, банките и кариерата на дедите ни, следва да си напомним, че някой е трябвало преди това да прогони турците от тези земи с пика, оръдие и шашка! Алтернативната визия на съвременните демитологизатори представя теза за нашето "развитие без Освобождение". Но няма нито едно потвърждение на такава перспектива в цялата балканска история. Така не са мислели нито американците, нито унгарците, нито поляците, нито перуанците. А как да определим алтернативата на самостоятелното ни освобождение? Та гърците се биеха цели седем години за своята независимост. Кажете същото това на арменците! Повечето отрицания относно ролята на Русия в българското Освобождение са изведени от странната логика на изключенията. Първото от тях е, че на нея се вменява някакъв исторически дълг да освободи безкористно българите. Кой воюва без интереси? Защо Западът прие безучастно прегазването на Белгия, а реагира с война срещу нахлуването в Полша? Втората предпоставка е, че Русия не би следвало да има преки и конкретни резултати в една война, която се приемаше за реванш от Кримската (1853-1856). Как така Англия можеше да владее цяла Индия, Белгия - Конго, Франция - долината на Нил, а Русия да няма имперски интереси до вратата си към Европа? Третият довод внушава укора, че веднъж заела се с нашето Освобождение, Русия следва да осъществи наведнъж максималния вариант от нашата етно-териториална държавна реализация. Никой от балканските държави не преживя такава пълна реализация отведнъж. Четвъртият от тях поставя знак на пълно равенство между агресията на панславизма, благородното обществено мнение в страната и военните цели на управляващите в Петербург. А между тях лежат дълбоки различия. Те варират от завоевателни намерения към топлите морета през православно милосърдие, екзалтирана мелодрама и геополитически прагматизъм. Петият довод не прави разграничение между влияние, хегемония и господство в плановете на царското правителство спрямо Балканите. Русия имаше интерес от създаването на независими държави в европейска Турция, докато Австро-Унгария бе принципен противник на балканската еманципация. В това си намерение Русия "искаше" много по-малко, отколкото другите сили при подобни обстоятелства.
Нима Италия не "плати"за условното сътрудничество на Франция при отхвърлянето на австрийското господство със загубата на Ница и Савоя? А в Ница е роден Гарибалди! Куба попадна под конституционно гарантирана зависимост от САЩ при изгонването на испанците, без САЩ да са произвели един изстрел срещу тях. Във войните, при които се появяват другите държави през XIX  в., виждаме много повече корист от страна на Великите, отколкото при нашия случай. Когато Наполеон освобождаваше Италия от австрийците, той принуди местното население да храни освободителната армия. Руснаците си плащаха продоволствието и някои българи забогатяха от военновременните доставки. В крайна сметка после руснаците се натовариха на шлеповете и се върнаха в Русия, като още през 1881 г. по железопътния въпрос България взе решение, накърняващо руските интереси. В последвалите конфликти, включително и в двете световни войни, България бе на страната на руските противници. Ако в целите на войната бе конкретно вградена идеята за "заддунайская губерния", Ст. Стамболов нямаше да се появи в същото качество на политическата сцена.
Тук е мястото да кажем, че в тази война имаше рекорден брой записани доброволци, сравнен с цялата история на Европа през същия век. Доброволците не отиваха да завладеят Цариград, а да избавят православно племе. В крайна сметка българските опълченци са командвани от ген. Столетов, а не от граф Ото фон Бисмарк, нито от Джон Смит. Ако назовем тази война завоевателна, тогава как да наричаме самите тях?! Не, София и Велико Търново бяха за Русия онова, което бяха Бухара и Самарканд, Средна Азия и Далечния изток. България не бе и това, което са за Англия Египет, Ирландия и Кипър, и за Франция - Тунис, Алжир и Мароко. В тази война Русия изпълняваше европейска историческа мисия. Това бе най-честната война в историята на XIX в. Нейната евентуална алтернатива бе най-много едно покъртително погребение, което биха ни устроили пробългарските симпатии и акции на Европа от времената на априлските кланета от 1876 г. Нищо повече. Както при освобождаването на останалите балкански народи следваше да се намеси оръжието, а не речите, митингите и проповедите, дори и когато бяха в наша защита.
Ако българското Освобождение беше се забавило като време, можем само да гадаем какво щеше да се случи с нас при нарастващото влияние и мощ на нашите балкански съседи, които вече имаха 60 години преднина и опит във взаимоотношенията си с Европа. Кажете идеята за "по-късното" освобождение и на арменците. Но то дойде не като исторически подарък. Българските мъченичества и геройства направиха възможни войната и поставянето на европейската карта на държава с име България. Това е онзи исторически акт, който ще празнуваме скоро. Въпреки последвалите разочарования и всичките огорчения, които после понесохме - кога поради историческа предопределеност, кога от собствената ни глупост!