Петковден
Стихотворение от Георги Драмбозов
/ брой: 142
...Но аз не зная как ще понеса
чевръстата всеядност на кокошките...
Петко Братинов
Пред ничий поглед аз, освен пред Бога,
глава не сведох и не пропълзях.
Защо ли оцеляхме с теб, свободни,
когато другите умираха от страх?...
Смъртта от бряг отвъден ще ни вика -
последно "кукуригу", пърхащи крила...
Ще капе гняв безсилен по дръвника -
петльова кръв от нашите гърла.
Предчувствам го - Петковден иде в здрача,
петелът жертвен е близнакът на Пегас.
Кокошките - поклоннички подскачат
да клъвнат от кръвчицата след нас.
Кокошките ли?... Бог ще ги накаже
за тяхната чевръста и всеядна стръв.
Те ще родят петле, което да разкаже
за нашата петльова честна кръв.