Петър Витанов: ЕП подкрепи българите в борбата им за демокрация

ПЕТЪР ВИТАНОВ е ръководител на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Роден е в Сливен. Завършил е Английската гимназия в София. Магистър по международни отношения от СУ "Св. Климент Охридски" и по международни финанси от НБУ. Работил е в отдел "Връзки с международни организации" в Националния съвет на БСП. Бил е народен представител от ПГ "БСП за България" от 25-и МИР в София. Според платформата "VoteWatch" заема престижното 16-о място от 705 евродепутати по активност в изграждането на мостове между националностите и политическите семейства в Европарламента. Семеен, има две деца. Владее руски и английски език.

- Г-н Витанов, Докладът за върховенството на закона на ЕП предизвика разнопосочни интерпретации. Мненията на политици и експерти с различни политически пристрастия се люшкат от "Осанна" до "Разпни го". Какъв е вашият прочит?

- Ако трябва да определя този доклад с една дума, той е тъжен, но е два пъти по-тъжно, че властта си го харесва. Тъжен, защото има тежки констатации, които се лепят на България, а отговорният за тях е един - ГЕРБ. За управляващите най-удобният прочит е ясен - положителен и признание за свършеното. Истината е, че поле за интерпретации няма. Докладът е обективен и много конкретен - налице са дефицити в едни от най-важните аспекти за едно демократично общество - независимост на съдебната власт, разделение на властите, антикорупционно законодателство, медийна свобода. Ключови са проблемите със съдебната власт и Европа ясно ни го казва - липсва ефективна отчетност, което да гарантира демократичността й и работата й в услуга на българския народ. Друг проблем е структурата на ВСС, чрез която изпълнителната и законодателната власт имат директно влияние върху съдебната. Освен това, достъпът до административно правосъдие и ниската оценка за доверие. Ако не можем да разчитаме на достъпно, ефективно и работещо правосъдие, за каква демокрация говорим?

- В резолюцията на Комисията по граждански свободи евродепутатите призовават българските власти да гарантират зачитането на ценностите на ЕС и Хартата на основните права. Кои са акцентите в нея?

- Отново говорим за влошаване в опазването на правовата държава, независимостта на съдебната система, борбата срещу корупцията, свободата на медиите, лобисткото законодателство. Отчита се фактът, че управляващите приемат закони често без консултации със заинтересовани страни и без оценка на въздействието, както и особено ниското обществено доверие в парламента. Липсата на осезаеми резултати от разследвания за корупция по високите етажи, разминаването на решенията между първа и по-горна инстанция и продължаващото ниско доверие на българското общество в съдебната власт също са отбелязани.

Може би най-важното обаче е недвусмислената подкрепа за българския народ и борбата му за справедливост, прозрачност и демокрация. Въпреки че резолюцията е изключително критична, тя не е срещу българите. Тя разграничава мафиотизираното управление от нетърпимостта на хората към него. И инвентаризира пороците на властта у нас. Европа вече знае какво се случва в България. Тя ни чу. Показа, че следи случващото се и призова за подобряване на ситуацията. Всички скандали, с които живеем ден след ден, включително "Апартаментгейт", къщите за гости, звукозаписите и други, вече се разпознават от европейските институции като проблеми в държавата.

Да, резолюцията не е правнообвързваща, но дава насоката и тенденцията в отношението на европейските граждани към случващото се у нас. За всички вече е ясно, че в България има много проблеми, които не търпят отлагане, и никой не може да си затвори очите за тях. А Борисов загуби доверие и достоверност дори сред представителите на собственото си политическо семейство. ГЕРБ осъзнават това, съдейки по опорните точки, които разпространяват, измествайки фокуса от тежките изводи и пренасочвайки го към странични въпроси с цел заблуда на общественото мнение. 

- Бяхте класиран на 16-о място от всички 705 членове на ЕП от Платформата за анализи "VoteWatch Europe". Кои бяха основните акценти в работата на българските социалисти в Европарламента през изминалата година?

- Поласкан съм от включването ми в тази престижна класация. Очевидно млади и неизвестни също могат да вършат добра работа в ЕП и това не остава незабелязано. Приемам го като оценка на работата си, но това ме задължава и да бъда още по-активен и ефективен в подкрепа на националния интерес и интереса на политическото ни семейство. Делегацията ни положи сериозни усилия по редица ключови за страната и партията ни въпроси през тази една година. Приоритетните направления бяха в няколко посоки: засилване на социалния образ на Европа; опазване на правовата държава; силна кохезионна политика; европейски бюджет, подпомагащ повишаването на благосъстоянието на гражданите; ефективна миграционна политика, по-силно финансово обезпечени политики за младежта; засилване на външнополитическото присъствие на съюза.

Положихме огромни усилия да привлечем вниманието на по-широк кръг европейски политици към случващото се в страната. Предизвикахме дискусии за състоянието на демокрацията и върховенството на закона в рамките на нашата група, както и дебати в Комисията по граждански свободи още преди началото на протестите. Борихме се за запазването на средствата за кохезионна политика и непренасочването им към други сектори. Политиките за младежта винаги са били във фокуса ни - отстояване на повече средства за програма Еразъм+, промотиране и разширяване на възможностите за започване на работа и продължаване на образованието, които дава Младежката гаранция. Приоритет продължава да бъде и реализирането на практика на Детска гаранция, така че нашето бъдеще - децата ни - да не бъдат оставяни под социалните минимуми (за отглеждане, здравеопазване, социални услуги и т.н.).

Делегацията отстоява и разработването на системна политика за справяне с бежанските потоци и миграцията, в това число цялостна реформа на Дъблинския регламент в посока солидарно поемане на отговорност при нова криза. Нашата дейност бе пречупвана и през изготвянето на различни мерки за приемане на новите екостандарти и политики за преминаване към въглеродонеутрална икономика до 2050 г.

Искам да подчертая задоволството си, че с колегите успяхме да изградим добър екип и да работим синхронизирано, макар и в нетрадиционна обстановка, която наложи преформулиране и адаптиране на политиките на ЕС.

- В кои политики бяхте най-активни и с кои постижения може да се гордее Групата на социалистите и демократите в Европарламента?

- За първи път кандидат за председател на ЕК поема толкова много и ясни писмени ангажименти, които отговарят на ключови приоритети на европейските социалисти. Сред тях: пълното прилагане на Социалния стълб, въвеждането на всеобхватен план за устойчиво развитие на ЕС (т.нар. Европейска зелена сделка), на минимална европейска заплата, продължаване на Младежката гаранция, въвеждане на Детска гаранция с адекватно финансиране, утрояване на бюджета на програма Еразъм+, създаване на Фонд за справедлив преход за страни и региони, които биха били засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика, реформа на политиката по миграция, въвеждане на общоевропейски механизъм за опазване на върховенството на закона и др.

Политическото ни семейство реагира първо на предизвикателствата от кризата вследствие на коронавируса. Настоявахме за спешност и мащабност на мерките. Левите политики - които изглеждаха невъзможни - като общ европейски дълг и европейска схема за борба с безработицата, не само станаха реалност, а се превърнаха в основа на спасителния план на ЕС. Пренасочени бяха и 540 млрд. евро в подкрепа на хората, работодателите и бизнеса за покриване на преките здравни нужди в битката с пандемията.

Групата на социалистите разработи план за собствени ресурси на ЕС, с които да бъдат финансирани новите приоритети и социални политики (например въвеждане на данък върху финансовите транзакции, данъчно облагане на големите цифрови гиганти като "Гугъл", "Амазон", "Фейсбук" и др.). Собствените ресурси могат да бъдат основен източник за подобряване качеството на живот на гражданите, вместо да се орязват програми със социален ефект или да се натоварват отделните държави с увеличени вноски.

- Отговаря ли ЕС в сегашния си вид на потребностите на гражданите, трябва ли той да се промени и в каква посока?

- Промяната е в основата на всяко развитие. ЕС непрекъснато трябва да се адаптира към промените. Кризата ни сблъска с непозната до момента реалност. В началото бе отчетен спад в доверието, но впоследствие съюзът като че ли заложи на своите основополагащи ценности като солидарност и взаимна подкрепа. Нагласа, която намери и конкретен израз в решението за теглене на общ дълг в подкрепа на засегнатите от вируса.

За съжаление, 25 години дясно управление доведе Стария континент от символ на социалния прогрес в продължение на десетилетия до съюз на бюджетни ограничения, демонтаж на социалната държава, облагодетелстване на богатите и отнемане на бъдещето за огромен брой граждани. Като социалисти с моите колеги във всяко действие се ръководим от стремежа за засилване на социалния образ на ЕС, за уплътняване на социалното измерение на всяка политика, на всички мерки и законодателни инициативи, по които работим. Смятам тази битка за лично призвание!