Петър Луканов и неговите златни страници в родната танцова култура

Ана Александрова

Юбилеят на проф. Петър Луканов, който навършва на 22 октомври т.г. осем десетилетия, е безспорно празнично събитие за родната култура. През творческото му дълголетие са осъществени десетки сценични победи, внизали с високата си поетика градивен принос в развитието на съвременния балетен театър. Талантлив, високо ерудиран и енергичен защитник на безкомпромисно съзидателни позиции в развитието на балетното изкуство, години наред хореографът Петър Луканов създава естетиката на съвременния ни балетен театър, чрез многоактни спектакли (надминаващи вече числото 70!), на десетки балетни миниатюри, на танци в опери, оперети и мюзикъли. Неговата дейност се разпростира и в националните институции за подготовка на балетни кадри: бил е диригент на НУТИ, основоположник е на специалността "Балетна педагогика" в ДМА "Панчо Владигеров", бе преподавател и в университета "Черноризец Храбър" - Варна, а от дълги години е професор в Музикалната академия в Пловдив. Десетилетия вече Петър Луканов мъжествено и последователно следва пътя си на творец и педагог в областта на зримата музика и поезия. И зрителят на прекрасното чудо "балет" обича претворяванията, белязани с авторитетното му име, вплели вълненията на тревожния му ум и полета на творческото му въображение.

"Козият рог", 2000 г. Ясен Вълчанов (Караиван) и Веса Тонова-Кръстанова (Елина), постановка проф. П. Луканов

Началото на неговите танцови изяви е в балетния състав на Русенската опера. Там юношата Петър Луканов с отлична техника и рядка музикалност пресъздава солови партии в постановките на хореографа Асен Манолов. Контактът с творчеството на даровития маестро поражда желанието за сътворяване на собствена хореографска образност. След успешен изпит (1963), Петър Луканов вече е студент в ГИТИС - Москва, балетмайсторски отдел, с ръководител именитият професор Леонид Лавровски, който с тънък педагогически усет открива дарованието в творческите импулси на младия българин. Това не е обикновеният отличник, съчетал амбиция, памет и трудолюбие, а надарена индивидуалност с богата творческа фантазия, рядка музикалност и дръзновение за новаторски пътеки на изява.  
Още като студент втора година Луканов поставя на Русенска оперно-балетна сцена "Франческа да Римини" - Чайковски, "Чудният мандарин" - Барток, и "Кубинска увертюра" - Гершуин. Високо признание и надежди за успешно развитие личат в оценките на пресата. Защото още в началото на творческите си изяви Луканов доказва постановъчна дързост, пречупваща привичните представи за красивото и некрасивото, за възможното и невъзможното в областта на танцовото изкуство. Силни и очароващи са сътворяваните от него персонажи, покоряващи с многоречивата си пластична образност, разкрита убедително и в дипломната му работа на сцената на НАТОБ през 1967 г. - "Светлината залива всичко". Балетът по музика на Боян Икономов (сценарий Ана Александрова и Михаил Берберов) третира темата свобода-алчност-предателство. Луканов извайва увлекателно действие от противопоставянето на комплексни образи-символи, разкриващи художествено-философската тъкан на драматичната творба, възпяваща борбата за свобода. И в по-късното си творчество той винаги е за спектакъл, в който се ползват най-разнообразни движенчески средства, а драматургията, музиката и танцът съществуват в хармонично единство.
Една от ранните творби на маестрото е "Легенда за любовта" по едноименната пиеса на Назъм Хикмет и музика на Ариф Меликов. Създаден бе спектакъл, в който се ползват най-разнообразни пластични форми, а драматургията, музиката и танцът съществуват във вълнуващо хармонично единство. И в последващата си постановъчна дейност Луканов се устремява често към претворяването на литературни произведения. Изключителен успех бе завоюван от "Дъщерята на Калояна" - по музика на Марин Големинов и сценография на Иван Савов. Любопитно е да се спрем на оценката, която авторката на литературния първообраз Фани Попова-Мутафова дава след премиерата: "...Балетният спектакъл е съвсем близо до вълнуващата образност, родена от моята фантазия. Синтетичното въздействие на музика и движение, форми и багри в известен смисъл е по-силно от словото. Разбира се, далеч съм от мисълта да сравнявам две изкуства, така различни в спецификата на естетическите си измерения и въздействие". Не по-малка удовлетвореност от претворяването на литературната основа изразява и писателят Николай Хайтов след премиерата на сценичната творба "Козият рог" по музика на Красимир Кюркчийски - балет, хореографиран от Луканов и претърпял последователно през годините още три редакции! "За богатите симфонични форми на балета няма да говоря, но веднага ще кажа, че балетът "Козият рог" е едно явление и напълно естествено е около него да възникват и дори да кипят спорове. Но най-важен е общественият отзвук на едно художествено произведение - чете ли се, не се ли чете, гледа ли се, не се ли гледа. Този вид успех е очевиден и няма нужда от документиране. Важно е спонтанното въздействие на творбата - ако тя те кара да се захласнеш, да се вживееш в нея - какво повече може да се иска! Та нали това в крайна сметка е целта на всяко изкуство - да се достигне до сърцето, да го разиграе, да го развълнува..." (в. "Музикален живот", 25.03.1983 г.). Последват редакции на "Козият рог" в Русе - 1987 г., в София - 2000 г., и през 2006 г. - отново в София.
И други крупни литературни творби привличат вниманието на балетния постановчик Луканов. Една от най-вълнуващите сред тях е великолепната редакция на "Парижката "Света Богородица" (на Виктор Юго), по музика на Морис Жар. Постановката бе осъществена с подчертана мащабност и разтърсващ драматизъм. "Развенчаването на безплодния фанатизъм, на убиващата догма - ето къде бе отправният възел, от който постановчикът бе разплел съвременното звучение на творбата" (из статия в сп. "Пламък"). Подчертана бе находчивостта в овладяването на пространството, разнообразието на формотворчеството в танцовия изказ, психологическата мотивировка на танцовото поведение на героите. Покоряваше и хармоничното единство на музиката и танца, както и на разнообразните движенчески средства в драматургията на балетната творба.
Неведнъж Петър Луканов претворява и "Ромео и Жулиета" (Прокофиев), откривайки нови философски аспекти и символи, изразявани танцово по великолепен, внушителен начин. Най-често хореографът Луканов създава герои, разкъсвани от силни страсти, с несломими характери, противопоставящи ги в остри сблъсъци, в енергични танцово изразени конфликти. Не бихме могли да се спрем с подробен анализ на всички създадени от него творби. Но нека не пропуснем: Наред с препоставянето на класически образци като "Дон Кихот" (Минкус) и "Жизел" (Адам), в своите образни търсения Петър Луканов надарява с онагледена образност и симфонична музика! Така на сцената на първия ни балетен театър се появява "Класическа симфония" на Прокофиев, неговата "Скитска сюита", а заедно с тях - "Аполон Мусагет" и "Агон" на Стравински. Малко по-късно "Класическа симфония" бе претворена в успешен филм-балет, бе и звено от успешни гастроли в чужбина. Нека цитираме оценка, дадена при гостуването на Софийския балет в Италия: "Колективът е успял да изтъкне отлично намерените ефекти в рядко сполучливата хореография на Петър Луканов". И още: "...Видяхме с истинска радост тази скъпоценност - "Класическа симфония". А в "Агон" (дума, означаваща на старогръцки състезание), изпълнителите решават чрез движение сценичните задачи на едно фантастично битие, подобно на ребусна, математическа паяжина..."
Разкриващ широкия потенциал на режисьорските си и педагогически възможности във формирането на няколко балетни поколения, Петър Луканов с богато въображение и творческа отдаденост продължава да изписва златни страници от родната ни танцова култура. Завидната продължителност на неговия творчески живот пулсира в напрегнатостта на нови и нови търсения и завоевания. Наскоро в Тирана се появи извънредно вълнуваща редакция на неговата постановка "Ромео и Жулиета"! А произведенията на родната ни сцена ще продължават да блестят сред върховите изяви на балетната ни история. И нека с тези бегли докосвания до огромната територия от безспорни завоевания пожелаем на проф. Петър Луканов здраве, дръзновение и нови победи в полето на българската култура.

На 28 октомври Софийската опера и балет ще чества юбилея на проф. Петър Луканов. Ще се играят откъси от балета "Ромео и Жулиета" на Прокофиев, адажио от "Дъщерята на Калояна" от М. Големинов, антре, адажио, испански танц и финал от "Дон Кихот" на Минкус, монолог и дует на Мехмене Бану от "Легенда за любовта" на А. Меликов и VI, VII и VIII картина от "Козият рог" на Кр. Кюркчийски. В откъсите участват Натали Братанова, Мария Илиева, Емил Йорданов, Веса Тонова, Никола Хаджитанев, Елица Луканова, Росен Канев и др., ансамбъл на балета на Софийската опера и балет.