Пет години за България в ЕП

Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент

Често ме питат какво прави Европейският парламент за България, много или малко са 18-те ни депутати в него. Като член на парламента се убедих, че когато формулира ясно своите цели, България има всички шансове за успех. Работата ми през последните 5 г. показа, че това е мисия възможна. Политикът няма по-голям съдник от своя избирател, затова ви представям фактите от моя първи мандат в ЕП.
Автор съм на 8 законодателни доклада, включително по някои от ключовите досиета на ЕП, както и на 9 становища. Работил съм по други 73 законодателни акта. Бях зам.-председател на бюджетната комисия и съм говорител по бюджетните въпроси на парламентарната група на социалистите и демократите. До януари водих делегацията на българските социалисти в ЕП.
Днес мнозина се тупат в гърдите, че са направили най-много за това България да получава

компенсации за затворените
блокове на АЕЦ "Козлодуй"

За мен това не е въпрос на рейтинг. Факт е, че без Европейския парламент нито те щяха да дойдат, нито щеше да има гаранции, че ще продължим да ги получаваме. Като член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика бях докладчик по отпускането на допълнителни 300 милиона за 2007-2013 г. Работих за още 293 млн. до 2020 г. Така помощта от ЕС за "Козлодуй" ще достигне 1,16 млрд. евро. ЕП прие предложението ми за продължаване на финансирането и след 2020 г., тъй като извеждането от експлоатация на 4-те реактора ще продължи до 2030 г.
Работих усилено за ясно регламентиране и ограничаване на

проучванията и добива на шистов газ

ЕП прие препоръки за прилагане на най-високите екологични стандарти и за използване на най-безопасните технологии. Ще се изискват задълбочени анализи за рисковете, ще се търси мнението на местните жители. Още на проучвателна фаза ще се прави оценка за въздействието върху околната среда.
С помощта на колеги успях да омекотя намеренията за увеличаване на цените на сертификатите за въглеродни емисии. Така бяха защитени интересите и на българските предприятия от тежката индустрия, запазени бяха работни места.
Основната ми работа в Европейския парламент беше свързана с бюджета на ЕС. Бях избран да преговарям от името на институцията по

дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г.

За първи път в историята на парламента на представител на новите страни бе поверено толкова ключово досие. Макар и слаб, ръстът на българската икономика през последните години се дължи почти изцяло на европейските средства (95% от публичните инвестиции). Чрез тях стотици хиляди българи получават помощ за развитие на бизнеса, за намиране на работа.
Усилията ни се увенчаха с успех, като някои от основните механизми за подобряване управлението на европейските фондове бяха внесени и отстоявани от мен като социалистически инициативи. Между тях са 6-те милиарда евро за борба с младежката безработица, увеличаването на парите за обучение, запазването на подкрепата за най-бедните.
И по мое предложение бе въведен механизъм за по-ефективно използване на средствата, така че получателите да не бъдат засегнати от намаляването на бюджета. Предварителните изчисления показват, че до 2020 г. това

ще спести на данъкоплатците поне 55 млрд.

България ще разполага до 2020 г. са 14,5 млрд. евро от бюджета на ЕС, като можем да кандидатстваме и за допълнителни на европейско равнище.
Бях първият, който преди 5 г. постави в Европейския парламент темата за киберсигурността и необходимостта да се гарантира доверие и стабилност в интернет. С голямо мнозинство ЕП прие мой доклад по темата. Днес ЕС вече разполага със стратегия за киберсигурност с Център по киберсигурност към Европол, с разширен мандат на Европейската агенция за интернет сигурност. Приемането на директива за сигурност на информационните мрежи е в напреднала фаза.
"Водих активна кампания, която приключи с

блокирането на споразуменията АКТА и WICIT,

които можеха да доведат до масова цензура и ограничаване на ползването на интернет.
Бях докладчик на ЕП по директивата за повторно използване на публичната информация (отворено управление), която задължи страните членки да качват безплатно в интернет информацията, с която разполагат. Това ще направи управлението по-прозрачно, ще намали корупцията, ще освободи гражданите от чакане по гишета и ще създаде възможности за развитието на бизнес за 140 млн. годишно.


Признаване на дипломи и модерно образование

Модернизирането на образованието беше един от акцентите на мандата ми като евродепутат. Вярвам, че тъкмо образованието ще е ключът към развитието през следващите десетилетия и страните, които заложат на него, ще са сред най-богатите и влиятелните.
От първия ден в ЕП започнах кампания за признаване на дипломите както на българите, завършили в ЕС, така и на тези, които се дипломират у нас. Процедурите са бавни и скъпи и са сред основанията образовани българи да не се връщат в родината. Макар и трудно, необходимостта от автоматичното признаване на дипломите, която отстоявам, се появи в няколко документа на парламента и на съвета. Промени се европейското законодателство по признаване на професионалната квалификация.

Нещата в България се оказаха
по-трудни заради бюрократичния инат

Все пак бяха приети законови поправки, позволяващи университетите да преценяват образователния ценз на желаещите да продължат обучението си.
Постигнатото не е достатъчно, но съм решен да доведа тази кауза докрай.
През последните 2 г. работя по въвеждането в българското средно училище на професионално образование, известно като "дуална система". Страните, които я прилагат - Германия, Австрия, Дания, имат най-ниската младежка безработица в ЕС. Дуалното образование предвижда през последните 3 г. в средния курс общообразователната подготовка да се съчетава с работа във фирми, срещу заплащане и осигуровки. Освен с диплом средно образование, абсолвентите получават документ за професионална квалификация и опит в реалния бизнес, който им гарантира по-лесно намиране на работа. Срещите, които организирах с родители, работодатели, синдикати, учители, местни власти и политици, доведоха до ангажимент на настоящото правителство. Ако те бъдат изпълнени, първият випуск може да започне от 2015 г.



Кирилицата и достойните българи

Известният поет, драматург и преводач акад. Валери Петров беше удостоен с Наградата на Европейския парламент за европейски гражданин на годината за 2013 г. Той получи това високо морално признание за разпространението и утвърждаването на европейските ценности.
Акад. Петров е може би единственият съвременен преводач на пълните съчинения на Шекспир. Чели са ги родителите ми, попивал съм ги аз и дъщеря ми посяга към тях. Сигурно всеки е скътал в сърцето си негов стих.
Реших да го номинирам за наградата, като се допитам до гражданите в интернет. Положителната реакция беше невероятна. Европейският парламент оцени Валери Петров за неговата демократичност, за благородството и социалната му чувствителност, за умението му да търси общото, да събира хората.
Гордея се, че

успях да поправя една несправедливост
по отношение на българския език в ЕП

Собствените имена и названия започнаха да се изписват на кирилица в българските документи на парламента, след като се обърнах с настоятелна молба към председателя му Мартин Шулц. Той сподели разбирането ми, че това би бил знак на уважение към българите и  към 1100-годишната ни писменост.
Битката за налагането на кирилицата в евроинституциите не е нова за мен. Като министър на външните работи се преборих еврото да се изписва върху банкнотите не само на кирилица, но и така, както сме възприели да го наричаме у нас "евро".


Равноправие за българите в Европа

Ограниченията за работа на български граждани в ЕС отпаднаха, както беше предвидено на 1 януари 2014 г., въпреки мрачните прокоби и очернящите кампании. Работих убедено в защита на българското достойнство.
Всичко започна от писмото на една майка, която сподели с мен трудностите и униженията, на които е подложена дъщеря й, студентка във Великобритания, да получи разрешително за работа. Алармирах Европейската комисия с настояване да потърси обяснение от британските власти. С натиска от Брюксел и активността на нашите студенти на Острова процедурите бяха ускорени. Продължих да привличам вниманието на европейските институции към безпочвената кампания срещу нашите работници във Великобритания. Говорих неколкократно от трибуната на парламента, когато един от най-гласовитите радетели на очернянето на българите, Найджъл Фараж, си позволи да обижда моите сънародници и моята родина, не се поколебах да го разоблича в пленарната зала.
С колеги социалисти от Румъния се обърнахме към председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, настоявайки за намесата му. Той декларира, че Комисията няма да допусне удължаване на ограниченията и с авторитета на поста си се застъпи за достойнството на българските граждани. Въпросът беше дебатиран няколко пъти и в парламента, който застана еднозначно в защита на правото на българите да работят в ЕС.
Категоричната реакция на европейските институции направи впечатление в Лондон. Премиерът Дейвид Камерън се отрече от прогнозите си за миграционна вълна от България и оттегли най-крайните мерки, които смяташе да въведе срещу тях.
Инициирах заедно с колеги и Европейският парламент за първи път в историята си прие декларация, заклеймяваща интернет страница, създадена от националистическа партия, която събираше оплаквания срещу българи, работещи в Холандия. Подкрепата на парламента беше внушителна. В тази битка имам все повече съмишленици и вярвам, че заедно ще я доведем до победа.


С председателя на ЕП Мартин Шулц и с шефа на бюджетната комисия Ален Ламасур положихме големи усилия да осигурим добри условия за финансиране през следващия бюджетен период
Снимка: ЕП


Проверка в АЕЦ "Козлодуй". България успя убедително да докаже, че европейските компенсации се използват по предназначение и без нарушения.
Снимка: kalfin.eu