Песен звучи, земя ечи!

Веселка Тончева

Когато се заговори за събори, първо трябва да споменем традиционните селски сборове/панаири в България, документирани през ХVIII, ХIХ и ХХ век, на които винаги е присъствала музика. Провеждали са се обикновено на календарен празник, често на храмовия празник на селото. Тези сборове все още са част от живота на множество селища в България. Друг тип са съборите на народното творчество, в чийто център е сценичното представяне на народни песни, танци и свирни, често с конкурсен характер. Днес движението на съборите на народното творчество е вече една утвърдила се у нас форма за поддържане и популяризиране на фолклора. В зората на това движение много често модернизираният вариант наследява традиционната съборна форма. В някои случаи дори селският събор е ликвидиран като религиозен и общоселищен празник и е преосмислен като "нов битов празник".

Десети национален събор на българското народно творчество Копривщица '2010, седянка, на седма естрада


Преди 1944 г., макар и нередовно, също са се провеждали надпявания и надсвирвания със сценично представяне на фолклор. Още в рамките на Пловдивското земеделско-промишлено изложение през 1892 г. участват 120 изпълнители на народни инструменти и певци от цяла България, както и майстори на инструменти. Подобни участия има и в Националния селскостопански събор, провеждан във Варна през 30-те години на ХХ в., в Селскостопанския събор за Северна България, Велико Търново през 1939 г. и др.

Продължение на традицията


Още с появата на първите събори на народното творчество в началото на 60-те години на ХХ в. в регламента се включва оценяване от жури и това е пряко свързано със сценичното битие на представяния фолклор.
Проф. д.н. Лозанка Пейчева, изследваща модернизирането на музикалната фолкорна традиция в новите времена, отбелязва, че в първите години от възникването си като организирани сценични прояви (през 60-те години на ХХ в.) съборите са пренос и демонстрация на автентичния фолклор, организирани от читалищната самодейност. Постепенно те институционализират сценичното възстановяване на наследената традиция като част от политически и идеологически управлявана официална култура.
След 1989 г. съборите продължават да се организират и ръководят бюрократично, вписват се в националния културен календар, но вече без да се спазва строгото деление на събори и фестивали, изворно и обработено, локално и регионално, дори българско и чуждо.


Първият събор

на народното творчество в с. Граматиково "Странджа пее" се провежда през май 1960 г. Организиран е от Радио София, Института за музика при БАН и Централния дом за народно творчество (по-късно Център за художествена самодейност). Основна роля за възникването на тази идея обаче има Радио София в лицето на тогавашния главен редактор в редакция "Народна музика" Георги Бояджиев.
След първия странджански събор в с. Граматиково следват и други подобни регионални събори - Добруджански в Тервел (септември 1960 г.); Родопски (Рожен, 1961 г.); на тракийската песен в Ямболския край в Елхово (май 1962 г.), на песните от Благоевградския край, местността Предела (септември 1962 г.); за надсвирване и надиграване в Сливенски окръг, местността Баните (септември 1962 г.) и др.
След известно прекъсване съборът "Странджа пее" беше възстановен през 2004 г., а на последното му издание през тази година (18-19 юни) взеха участие над 150 групи и индивидуални участници, които представиха богатството на странджанската песен.

Копривщица: най-внушителната изява

Предложението за провеждане на националенен събор на народното творчество в Копривщица принадлежи на фолклористката Райна Кацарова. Тъкмо тя изтъква възрожденския град като най-подходящо място в природно и архитектурно отношение. Първият Копривщенски събор се е състоял през август 1965 г. Следва провеждането му на всеки 5 години. И така до днес, 46 години по-късно, този форум си остава най-мащабното събитие от този тип. Той събира огромен брой участници от всички краища на България, които озвучават поляните на Войводенец с автентични песни и свирни, донасят пъстротата на самобитните си носии и представят своите танци и обреди.
В зората на събора сцените са едва 3, а участниците - около 4000, като разделението е на певци, инструменталисти и танцьори, но постепенно с времето "естрадите" стават 7. Принципът на разделението им е регионален, а броят на участниците расте с всяко следващо издание. След 1989 г. средствата, отделяни за организирането на събора, рязко намаляват и неговото съществуване е под въпрос. Все пак през 1991 г. се провежда, като дори броят на участниците надминава предходните събори. На десетия юбилеен събор през 2010 г. той надхвърли 13 000. В последните години, освен седемте сцени за изпълнители на автентичен фолклор, бяха построени още две, на които се изявяват чужди групи, изпълняващи български фолклор. Така съборът в Копривщица се развива и следва своя ход като най-голямото и най-важно събитие в движението на съборите за народно творчество у нас.

От Тимок до Вита

По модела на съществуващите вече регионални събори, а и на националния в Копривщица, в по-късните години продължават да се раждат нови събори. Такъв е съборът в с. Черни Вит, Тетевенско, съществуващ от 1980 г. Идеята за неговото създаване принадлежи на народния певец Марин Иванов (родом от същото село, работил като секретар на читалището в Черни Вит, организирал любителското народно творчество в община Тетевен, в периода 1995-2003 г. като кмет на селото).
Първоначалните намерения на организаторите са съборът да се състои в края на август, когато по традиция се е провеждал местният събор-панаир. Първото му издание обаче през април 1980 г. е част от предварителните селекции за Националния събор в Копривщица.
Започнал като селищен, съборът с времето се разширява, като в него започват да се канят и участници от различни краища на България. През 2004 г. отново на Марин Иванов принадлежи идеята той да разшири още повече своята "територия" и да се назове "От Тимок до Вита" по едноименния сборник на проф. Васил Стоин (от 1928 г.). За съжаление идеята се реализира еднократно - в община Мездра, след което съборът продължи да функционира като общински, в наши дни под ръководството на кмета на с. Черни Вит Цветан Иванов.

Последната лястовичка

В най-ново време продължават да се "раждат" събори за народно творчество - пример за това е фестивалът в с. Жълтеш, Габровско. По идея на кметицата Тодорка Венкова през 2010 г. в селото се проведе събор, който имаше преди всичко регионален характер. Мотивът за създаването на такъв форум е съхраняването на местната музикална традиция и популяризиране на автентичния български фолклор. Второто издание на събора беше обявено за "национално" и се осъществи благодарение на проектното финансиране от община Габрово, с подкрепата на множество местни фирми и бизнесмени. Вторият национален фестивал за автентичен фолклор се проведе в с. Жълтеш на 2-3 юли т.г. под мотото "Песни в полите на Балкана". И перспективата е именно такава - форумът да разширява своя периметър, да привлича участници от цялата страна и да се превърне в знаково събитие за региона.
В тазгодишното първо национално издание на събора взеха участие над 90 певчески групи и индивидуални изпълнители от различни краища на България - от Силистренско и Ямболско, през Пловдивско, до Пернишко и Самоковско. Прозвучаха балканджийските песни на домакините, но и добруджански жътварски песни, и родопската каба гайда, и двугласни песни от Рила планина. Само за своите две провеждания Фестивалът в с. Жълтеш има вече свое лого и свое запазено име, дори "химн" - песента "Тръгнала е Янка", изпълнявана от певческата група на селото, която носи името на местния народен певец "Кольо Венков".

-- -- --
И така, съборите на народното творчество съществуват вече 45 години, развиват се, разширяват се и ще продължават да съществуват, защото по думите на проф. Л. Пейчева те са "исторически стабилизиран модел за съотнасяне на съвременната култура към класическия фолклор, стремящ се чрез организирани сценични прояви да съхрани и популяризира фолклора, да реконструира и възпроизведе традицията на локално, регионално и национално ниво". Те са безспорният, българският модел за запазване на безценното ни национално богатство.