Песен по стихове на Лилиев откри изложба

Петър Георгиев

Песен по емблематичния стих на поета Николай Лилиев "Тихият пролетен дъжд" прозвуча привечер на 3 декември в старозагорската галерия "Лубор Байер", за да засвидетелства обичта и уважението на ценителите към един човек, който 50 години разкъсва времето си между преподавателската катедра и ателието.
Домакинът, майсторът на четката, стенописецът и иконографът Никола Москов не скри изненадата си от китарното изпълнение на колегата си Валентин Дончевски. Чиято ръка е държал още в детството, за да му вдъхне кураж, че има ключ към ключалката на магията, наречена изкуство.
Над 100 свои живописни работи подреди за двойния си юбилей: половин век преподавателска и творческа дейност и 70 години житейски път един от доайените на старозагорската група на художниците. Преминавайки покрай подредените работи, човек само донякъде може да си даде сметка през какви перипетии и вълнения е преминавало времето на автора, застанал пред статива, когато за останалите е идвал часът на съня, коментира изкуствоведът доц. Марин Добрев.
В цялото изключително разнообразие на теми, техники и стилове той посочи "червената нишка: изповедното начало и съхраняване на заключената във вътрешния градски двор красота.
"Този вътрешен двор, нарисуван от Москов, поне за мен се появи в средата на 80-те г. на миналия век. Когато авторът взе участие в един от първите казанлъшки пленери, посветени на Долината на розите. Признавам си, че ахнах, когато съзрях работата му. Без да блести с претенциозност, без да се натиска "с лакти", за да бъде видяна и отбелязана, тази картина ме "хвана" за гърлото. Защото показваше в цялото й многообразие истината за Долината," коментира познавачът на изкуството.
"Стотици са преподавателите, тръгнали към срещите си с детската аудитория, след като преди това са били напътствани от Никола Москов. Мислех си, че познавам работите му, все пак повече от 30 години сме били колеги. Първо в института за детски учители, а след това и в Педагогическия факултет на Тракийския университет, но едва сега, застанал сред картините на  ретроспективната изложба, си давам сметка колко и какво от себе си е давал той на възпитаниците си. И сигурен съм, че макар и не всички от тях да са станали художници, поне завинаги са осъзнавали, че рисуването е свещенодействане...", обобщи старозагорският творец Злати Златев.
В знак на признание за дълголетното му присъствие и като пожелание за нови изяви Москов бе удостоен с почетна грамота на името на рано отишлия си от този свят художник Янаки Кавръков.