Пeруански поет - потомък на инките, във Варна
/ брой: 6
Ако щете, приемете за куриоз обстоятелството, че във Варна е намерил убежище и дори е свил семейно гнездо преследваният в родината му перуански поет и писател, размирник Хуан Естебан Юпанки. Куриозно е и житейското му битие на високообразован католически пастор в индианските общности в южно Перу в района на Аякучо, съчетал го с бурна обществена дейност в защита на екологичните особености на индианските обиталища. Още по-куриозно е твърдението му, че той е потомък на Десетия император на инките. Негов дядо е бил последният Сапа Апу Инка, а баща му - съратник на легендарния Че Гевара и първият партизанин-революционер, загинал в гражданската война в Перу през 1965 г.
Хуан Юпанки е автор на повече от 10 книги на испански език, написани върху философски проблеми, политическа публицистика и сред тях три с разкази и поезия, писана в стила ярави - лирика на инките от племето кечуа. Негови стихове в превод на съпругата му Таня Юпанки - преводачка от испански и преподавателка в една от варненските гимназии, са подбрани и издадени на български език в сборника "Надежда", също куриозно отпечатан в Перу, в гр. Трухильо. Основа на творчеството на Хуан Юпанки са пътуванията му сред населяващите Перу повече от сто индиански племена с различен език, история и култура.
За себе си поетът казва: "Първия път попаднах в затвора за две години, защото оглавих борбата на племето авахун срещу изсичането на Амазонската джунгла. Ние, индианците, винаги сме вярвали, че животните и растенията са наши братя, а Земята - наша майка. С тази идея е и създадената Социалистическа индианска партия." Запитан какво го е довело във Варна, той отговаря: "Причините са две: любовта ми към една българка, моята съпруга, и професионална - да се уча и аз да уча другите." Хуан има характерни за индианец черти и самочувствие на инка.