Перспективите пред българската енергетика

Доц. д-р инж.Станимир Калчевски*

Енергетиката днес е болка за българското общество. Голямата идея и амбиция от началото на 90-те години за "България - енергиен център на Балканите" вече е безвъзвратно загубена и пропиляна. Като най-компрометиращо обстоятелство в тази насока е фактът, че ние вече почти 35 години строим АЕЦ "Белене", това първо и второ - състоянието на нашата енергетика е такова, че тя днес е обречена на многогодишен застой. Да, българската енергетика днес е в застой. Тази ситуация трябва да се промени. Без стабилна енергетика няма просперитет в развитието на нова България.
Какви са реалните ни

шансове да излезем от тази ситуация

Преходът на енергетиката от застой към интензивно развитие изисква на първо място политическо съгласие и консенсус. Това са президентът и основните власти: законодателна, изпълнителна и масмедии да са убедени в това, ако ли не, тогава енергетиката да се "остави" на професионалистите. От средата на 90-те години на миналия век досега са направени пет национални енергийни стратегии, в зависимост от това, коя политическа сила е на власт и кое лоби надделява в нея. Всяка от тях отхвърля или противоречи на предходната. Друга подобна ситуация в света няма. Стига вече стратегии!
От всички национални енергийни стратегии до 2020 г. най-пълната, най-амбициозната, най-грамотната и най-перспективната е тази от 2008 г. на правителството на Тройната коалиция. 2020 г. е след три години. Вече е крайно необходимо да разглеждаме периода до 2050 г., което в ЕС се прави. На нас ни трябва точно такава енергийна програма и коректен отчет на всички документи със срок 2020 г.
За да излезе от застойното си положение, на нашата енергетика й трябват поне 10-15 години, защото фондовете тук са много тромави и инерционни. Това налага в отрасъла да тече постоянно инвестиране (и да не се допуска кампанийност), което винаги крие рискове. Поради тази причина отсъствието на подобни стратегически инвестиции (както е в момента) водят до изпадане в ситуация на застой.

Кои са перспективите

за основните съществени стратегически и структуроопределящи инвестиции в отрасъла, които е необходимо да бъдат привлечени?
I. Крупни структуроопределящи инвестиции в енергетиката:
- довършване строителството на АЕЦ"Белене", като нова заместваща мощност (след погрома над нашата атомна енергетика - закриването на четири блока по 440 МВт в АЕЦ "Козлодуй" като компенсация за приемането ни в ЕС, които можеха да работят и до днес) става жизнено необходимо сега. Във всички енергийни стратегии този въпрос се разглежда положително. Електропроизводството на АЕЦ "Белене" ще защити максимално интереса на българския потребител. Тук усилията на президента, премиера и министерството на енергетиката са крайно необходими, особено при търсенето на инвеститор;    
- полагане на усилия за рестартиране строителството на "Южен поток", вече като отклонение от "Турски поток" по дъното на Черно море, като най-перспективен енергиен проект на Балканите и съгласуването му с ЕС и Русия; газовите хъбове и други неадекватни решения в областта на газоснабдяването са наивни и икономически необосновани; мащабно разширяване на газоразпределителната мрежа в България и подмяна на използваната в бита електроенергия с природен газ и пропан-бутан (каквато е практиката в ЕС и където 55% от домакинствата ползват тези горива за отопление и домакински нужди). У нас този процент е 1,5, а трябва да достигне до 30%. Тази замяна ще ни даде трикратно

спестяване на първична енергия

и чувствително подобрена енергийна сигурност.
- преодоляване на грандиозния скандал и провал в енергийната ефективност и по-точно обновяването на многофамилните жилищни сгради,  така нареченото "саниране", полагане на старания за осигуряване на Програмата с разнообразно и гарантирано финансиране поне за следващите пет години;
- увеличаване дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия и постигането на общностните цели, поставени от ЕС (20% повишаване на енергийната ефективност, 20% намаляване на парниковите газове в резултат на енергоспестяването и достигане на 20% дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия). Изискванията на конференцията в Париж по климатичните промени регламентира нашите задължения. Има известно изоставане у нас. Техническият потенциал на ВЕИ в България не е голям ~ 4495 тона нефтен еквивалент (на ниво 2009 г.). Високите цени на прилаганите технологии, проблемите със съществуващата електропреносна мрежа и изискванията към нас, предполагат максимална концентрация на усилията в индустриалните отрасли, селското стопанство и транспорта;
- възобновяване изграждането на обектите от хидроенергетиката в горното течение на река Арда, преразглеждане на обектите по поречието на р. Места и крупните обекти между България и Румъния по р. Дунав (Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Кълараш). От 1950 г. до 1990 г. у нас бяха построени 50 ВЕЦ, а от 1990 г. досега е изградена само една - Хидровъзел "Цанков камък".
II.Спешно е необходимо основно

 преразглеждане цените

на електроенергията в така наречените "американски централи" от комплекса "Марица изток" с тенденция към намаляване (съгласно опита на Полша и Унгария).
III. В областта на диверсификацията на горивата да се изградят газови връзки с Гърция, Турция и Сърбия, което се прави. Да се преразгледа проектът "Бургас-Александруполис" от позициите на последните постижения в съвременната и модерна екология, съгласувано с Русия и Гърция.
IV. Да започнат окончателни проучвателни работи по оползотворяването на черните въглища от Добруджанския басейн (коксуване-крекинг или  пиролиза). Най-големият неразработен суровинен енергиен резерв на България чака своето решение. Добруджанското и Ломското въглищно находище са с големи перспективи в използването на местните енергийни ресурси.
V. Провеждане на умерена ценова политика по отношение на цените на eнергийните ресурси в отрасъла при спазване на изискването "добър енергетик днес е този, който всячески поддържа и реализира такава сдържана ценова политика, чрез своето образование, професионален опит, квалификация и политически убеждения".   
Необходимо е да кажем няколко думи и за перспективите в учебния процес при

подготовката на енергиините специалисти

у нас. Пълзящата по целия свят подмяна на въглеродната енергетика (използваща въглища, нефт и природен газ) с нисковъглеродна такава, а по-нататък с водородна и метанолова вдига високо летвата на изискванията към съвременния учебен процес във ВУЗ. Тук може да се споменат следните теми в базовите теоретични дисциплини:
- същност и естество на водородната и метаноловата енергетики;
- изучаване на новите видове органични горива (горивни сланци, битумни породи, спиртни горива, шистов газ, метан от въглищни пластове, газови хидрати, нефтоносни пясъци и сланци и др.);
- горивни и термоемисионни елементи (пряко преобразуване на химическата енергия на органичните горива в електрическа без горивен процес);
- свръхпроводящи системи за пренос на електроенергия;
- конструиране на съвременна национална енергийна система с максимално използване на световните постижения на енергийната ефективност и оползотворяването на ВЕИ;
- модерни тенденции в развитието на световната енергетика (атомни централи с термоядрен синтез, нетрадиционни видове енергии - освен традиционните шест вида ВЕИ още космическа, нискотемпературна и "студена");
- най-нови системи за управление - т.нар. "умни" енергийни мрежи (Smart Grid);
- усилия за превръщането на енергийната ефективност във "всенародно дело". От училищния чин, през студентската скамейка, до всеки български дом и гражданин, тя трябва да стане неразделна част от нашия бит.
Предложеният експресен и кратък анализ на енергийните перспективи поставя

 сериозни изпитания

пред бъдещото българско правителство. В заключение ще припомня, че нашата енергийна система включва (електроенергетика и електроснабдяване, топлоенергетика и топлоснабдяване, атомна енергетика, минно дело, газоснабдяване, хидроенергетика, енергийна ефективност и ВЕИ), а така също цялата верига на добив, преработване и трансформация, транспорт и пренос, разпределение и консумиране на енергийни ресурси, автоматизация и управление на всички процеси в изброените направления.
Коментираните по-горе инициативи са само малка част от многообразните проблеми в нашата енергетика. За решаването им са необходими приносът и участието на висококвалифицирани учени от БАН, ВУЗ-ове и други учебни заведения, специалисти от ведомства и бранша, с помощта на които да се изгради желаната и нужна на България сигурна, устойчива и надеждна, ефективна, екологична и чиста, високотехнологична,  пазарна енергийна система. Да го направим!


* Авторът е хоноруван преподавател в ТУ гр.София, ЕМФ. Мнението му е лично и не е  свързано с никакви официални или правителствени позиции и документи