Перо под наем

Според една родна поговорка пашата обича смелите. Сред българските медии обаче смелите са малко и може би затова все повече хора публично признават, че не гледат телевизия и не четат вестници. Вчера фондация "Медийна демокрация" обяви, че повечето от печатните издания рязко са сменили отношението си към лидерите на политическите партии.
Как читателите да вярват на вестниците, ако вчерашният враг днес е герой на нацията и обратното? Без всякаква милост родни медии забравиха всякакво състрадание към падналите от власт и внезапно извадиха тоягата срещу вече наританите от народа политици. А доскоро венцеславеха в унес управляващите. Не за първи път сме свидетели на подобни резки завои, уви. За разнообразие сега всичко се случи очевадно и безсрамно.
Преди дни неправителствена организация обяви, че ще изследва медийната свобода у нас. Едва ли някой си прави илюзия, че българските журналисти вкупом ще се похвалят как смело пишат материали, без да се съобразяват с нищо и никого. Родната журналистика падна в клопката на платената любов и забрави истинското си призвание - да е ръбата, бодлива и дори недолюбвана от политиците, защото показва истината.
Вината обаче не е само на репортерите - твърде много хора стоят над тях - редактори, собственици, бизнесмени, политици... Все по-актуална е онази поговорка, че не е страшно да затвориш вратата и да търсиш нова работа, но е плашещо да не би зад новата врата да стои старият работодател. Всички пътища водят към Рим, но в България медиите се държат от шепа хора, затова и вратите, зад които може да се търси препитание, не са кой знае колко. И журналистите търпят, а обществото се преструва, че не вижда и не чува. Омагьосан кръг, в който повечето пера са взети под наем и платени с мръсни петачета. В същото време поредният българин отваря вестника за последен път и изключва новините завинаги.