Живо наследство
ПЕРЛАТА, НАРЕЧЕНА АРБАНАСИ
Село с уникална красота и вековна история, Арбанаси достига разцвет при социализма и вече архитектурно-художествен резерват, е посещаван от хиляди български и чуждестранни туристи
/ брой: 84
Станко Нацев
На 4 км от Велико Търново и на 228 км от София се намира едно от най-красивите места в България - Арбанаси. Селото е разположено върху високото Арбанашко плато в централната част на Северна България. От него се отваря прекрасен изглед към историческите хълмове Царевец и Трапезица на старопрестолния Търновград.
Днес в Арбанаси са запазени 144 къщи, черкви и манастири. Те привличат стотици туристи от всички краища на нашата родина и от целия свят. Къщите са с високи каменни огради, като същински крепости. С прекрасна дърворезба са украсени техните врати, прозорци и тавани, а стените са майсторски декорирани.
Много от къщите са национални паметници на културата. Две от тях - Костанцалиевата и Хаджииилиевата, са къщи музеи.
Най-старата черква е "Рождество Христово", а най-голяма - "Св. Архангели Михаил и Гавраил". Останалите три черкви са: "Св. Атанас" от 1637 г., "Св. Георги" от 1661 г. и "Св. Димитър" от 1612 г.
За два-три часа разходка по уличките на селото ще успеете да разгледате почти всичко. Можете да се освежите с водата на Пазарската чешма, която дава прохлада от 1829 г., и на Коконската чешма, изградена през 1786 г. и носеща името на една от стопанките на Костанцалиевата къща - Кокона Султана.
Село Арбанаси е архитектурно-художествен резерват и е включено в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Тук всичко бе възродено по времето на социализма с пари от държавата и селището се превърна в една от ценните исторически забележителности на България.
Най-ранният писмен документ, с който се начева летописът на Арбанаси, е ферманът на султан Сюлейман Великолепни. С него през 1538 г. този прочут владетел подарява земята на Арбанаси и на още няколко други селища на своя зет Рюстем, който е велик везир.
Друг спомен за Арбанаси ни оставя през 1595 г. Павел Джорджевич в писмо до трансилванския княз Сигизмунд Батори. Ценно сведение намираме и в писмото на католическия епископ Петър Богдан Бакшич от 1640 г., който отбелязва: "Горе, на планината, има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи". За съжаление, в писмото няма данни за името и за населението на Арбанаси. Някои историци предполагат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища след бляскавата победа на цар Иван-Асен II при Клокотница през 1230 г.
Според Константин Иречек жителите на селото са преселници главно от Епир, за което свидетелстват някои местни надписи и запазени гръцки книги. Георги Раковски е на мнение, че Иван-Асен II, след като се оженил за Ирина Комнина, дъщеря на пленения епирски владетел Теодор Комнин, е преселил заради нея няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
Своя икономически разцвет Арбанаси отбелязва през втората половина на 17. век и през целия 18. век. Тогава селото имало над 1000 къщи и в него били летните резиденции на Ловчанската, Русенската и Търновската митрополия. Предполага се, че болярите от Търново също са го използвали за летни резиденции, а според една легенда някои наши царе тук са секли монети.
С какво са се занимавали и с какво са се изхранвали обитателите на тези къщи?
Отглеждали едър и дребен добитък и търгували с него. Развити били медникарството и златарството. Отглеждали буби и произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и в Италия. Лозарството също било много добре развито. Арбанаските търговци разнасяли стоката си дори в Багдад, Персия и Индия. Те продавали месо, лой, кожи и други стоки, а донасяли кадифе, билки и какво ли още не.
По време на икономическия разцвет в Арбанаси били построени много къщи и черкви, но в края на 18. век кърджалии три пъти ограбили и опожарили селото. Съсипията била допълнена от епидемиите от чума и холера. За щастие след 1810 г. в селото започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тетевенския балкан, но до стария блясък и икономически разцвет така и не се стига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнема привилегията на селището.
Арбанаси е родно място на Иларион Драгостинов, главен апостол на Втори сливенски революционен окръг. По време на Руско-турската война 11 арбанасчани участват в нея като опълченци. В един от манастирите на селището през 1794 г. е подстриган за монах Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанската епархия. Тук той пише известното "Житие и страдание грешнаго Софрония".
На 15 август - Успение Богородично, е празникът на Арбанаси, който тържествено се чества. Но и в останалите дни на годината хотелите, ресторантите и пазарните места са достатъчно оживени от хора, дошли да се възхитят на перлата, наречена Арбанаси.