Пеперудките и лицемерието

Обърни се с гняв назад. Върху този принцип в края на 50-те и началото на 60-те години във Великобритания се появи цяло поколение от млади писатели, които вече не можеха да понасят тесногръдието, лицемерието и йерархичността на тяхното сковано от класови предразсъдъци общество. Това винаги е витална позиция. Историята може да е източник на уроци, но по-често е топване в блато, което ни разкрива в каква лъжа сме живели.
Точно така действат на голяма част от хората чатовете с Кирил Петков и Николай Денков, които Делян Пеевски целенасочено и интригантски разпространи. Защото те демонстрират епично ниво на лъжи, политически мошеничества и задкулисие, което смайва и плаши.
Нека да видим какво ни показва тази красива и романтична комуникация. От една страна имаме представителите на ПП, появили се на сцената като алтернатива на миналото, като отряд срещу олигархията, като харвардска костюмирана армия срещу Пеевски и всичко онова, което символизира той. В САЩ говорят за дълбока държава. У нас трябва да говорим за блатиста такава. А какво се оказа? Тези, които трябваше да борят Пеевски, всъщност умират да му се подмазват, да му благодарят, да пърхат като пеперудки край него, очаровани от корпулентната му власт. Нека след това да не се чудим защо промяната не дойде. Пеперудките просто бяха твърде влюбени...
Оправданието им беше, че Пеевски е необходим за промените в Конституцията, които така или иначе оглавиха класацията за топ 10 на тъпотиите от мътните времена на прехода. Но всъщност проказата е много по-дълбока, защото Пеевски се оказа само "маркетингов враг", рекламна техника за стригане на избиратели. Той е злодей, когато те са в опозиция, и се превръща в приятел, на когото пращаме телевизионни интервюта в мига, в който властта бъде усвоена и засмукана.
Разбира се, Пеевски не е жертва. Неговата безпринципност е очеизвадна. Тези, които за него сега са "соросоиди", чиято власт трябва да свърши, му бяха първи приятели, защото го допуснаха до ресурсите на управлението. И днес виждаме неприятната сценка, защото ресурси вече няма, властта е останала в миналото като махмурлук, а ние трябва да живеем в призрачния свят на лъжи, подмяна и разочаровани политически гаджета.
Когато трябваше да бъдат част от решението за властта в рамките на този парламент, ПП-ДБ родиха идеята за "санитарен кордон" около Пеевски. Проблемът е, че този кордон никога не е съществувал за самите тях. Среднощните разговори и чатове го разкриват в смущаваща дълбочина. Кирил Петков се опита да излезе от скандала като написа мелодраматичен статус, че цяла България е видяла как е поставил Пеевски на мястото му. Леле, ама наистина ли? На мястото му? Какво точно е направил? Нима му е пратил ново свое интервю в 3,30 сутринта?
Отвратителна история.