26 Юли 2021понеделник20:20 ч.

Пенсионирай се трудно

Старият континент пред взрив от протести заради увеличаване на възрастта за оттегляне в заслужен отдих

/ брой: 163

автор:Аида Паникян

visibility 2361

Ако това напомня някак си на "Умирай трудно", няма грешка!


... Милдред Хийт от Овъртън, американския щат Небраска, работи над 87 години. На 15 започнала да пише за местния вестник, през 1929 г. заедно със съпруга си правят печатница и издават 3 вестника. На възраст, обичайна за пенсиониране, Милдред се оттегля и оставя управлението на децата си, но... надживява всички тях. Сега бизнесът е продаден, но 102-годишната Милдред продължава да пише за един от своите вестници. Оплаква се от липса на източници на информация - всичките й познати са в отвъдното. Подобна е историята на 101-годишния адвокат Джак Бордън от Въдъртън, Тексас. Бивш кмет, агент на ФБР, областен прокурор, Бордън не е спрял да работи от 1936 г. и твърди, че няма намерение да го прави. Преди 4 години за най-възрастния работник в Европа се смяташе 103-годишният (тогава) градинар Джим Уебър. Той получаваше по 3 лири на час за работата си...


Истински съкровища за осигурителните системи на държавите си, стига да получават само заплата и да внасят социални осигуровки, без да са пипнали полагащата им се пенсия. Но, както обича да казва българинът, една птичка пролет не прави. А и работещите столетници се броят на пръсти, докато средната продължителност на живота нараства почти стремглаво. Това изправя държавите пред предизвикателството да търсят начини за финансиране на пенсиите на своите граждани. В противен случай осигурителните системи в страните на ЕС ще са на стъпка от пълния срив, категорични са управниците. Аргументът им е, че ако през 2002 г. хората в пенсионна възраст в ЕС бяха 19% от населението, очаква се

през 2025 г. всеки четвърти европеец да е над 65 г.

E, според различни източници цифрата е различна. Еврократите добавиха още, че ако през 2008 г. на всеки гражданин на ЕС над 65 г. се падаха 4 души в трудоспособна възраст (15-64 години), които да им "заработват" пенсиите, то до 2060 г.  съотношението ще е 2:1. Прогнозите са, че до 2060 г. средностатистическият европеец ще живее със 7 години повече от сега. Това означава повече хора и по-дълго да вземат държавна пенсия. Затова евроекспертите изчислиха, че хората трябва да работят докъм 67-69-годишна възраст и да получават пенсия не повече от 1/3 от живота си. Само така обществените пенсионни фондове няма да се сринат.
Алтернативата, която предлагат, е "по-ниски пенсии".
Да вярваме на управляващите?
Държавите гледат една от друга, взаимно цитират като пример съседната, която "вдига пенсионната възраст" и всички заедно - ръка за ръка, вървят към общ европейски регламент за късно пенсиониране. Буквално преди дни Европейската комисия даде старта на общоевропейски обществен дебат за това как да се осигурят адекватни, устойчиви и сигурни пенсиии и как ЕС най-добре може да подпомогне полаганите на национално равнище усилия. В началото на юли трима еврокомисари - Оли Рен (икономически и парични въпроси), Мишел Барние (вътрешен пазар и услуги) и Ласло Андор (заетост, социални въпроси и социално приобщаване) представиха консултативен документ. Консултациите ще продължат до 15 ноември т.г. Даже има нарочна електронна стараница на всички европейски езици, на която хората могат да изкажат мнението си (http://ec.europa.eu/yourvoice/ipm/forms/dispatch). Сякаш уличните протести в различните държави не означават нищо за чиновниците от Еврокомисията!
Обичайният ход на човешкия живот е младите да се грижат за старците. Навремето, когато семействата са били големи и повече от едно поколение живеели в една къща, младите са издържали немощните си родители. С развитието на индустрията младите започнали да напускат селата и да търсят препитание в градовете, а грижата за старците ставала по-трудна... Вероятно това е било предпоставка за създаване на пенсиите. Всъщност германският канцлер Ото фон Бисмарк е измислил държавните пенсии - работещите да заделят по нещо за възрастните. Нещо като

договор за заем между поколенията

Първите пенсии при Бисмарк се дават в 90-те години на 19 век на хора над 70 г. Тогава не е имало официален възрастов праг за оттегляне в заслужен отдих на по-възрастните работници - работили са, докато могат, а средната продължителност на живота на германците била 45 г. Колцина ли са доживявали няколкото пари за старост? А и тогава не е имало възрастов праг за пенсиониране. Тук може би е интересно да вметнем, че България е втората държава в света, въвела държавните пенсии. Философията още тогава е била, че когато човек е млад и здрав, няма как да предвиди какво ще му се случи, когато остарее, и затова държавата трябва да се погрижи за хората, които с труда си са допринесли за стабилността и възхода й. Добър или не, този модел, наричан разходно-покривен (или солидарен, защото младите и здравите плащат за старите и болните), работи над 120 години и е въведен вече във всички европейски държави. Но от повече от 15 години държавните пенсионни хазни започнаха да се задъхват в изплащането на месечните пари на възрастните. Една от причините е, че продължителността на живота нарасна, с което и броят на пенсионерите. От друга страна, раждат се по-малко деца и съответно започва да намалява броят на младите, които да внасят осигуровки за пенсиите на възрастните.
В началото на 90-те години повечето европейски държави ремонтираха пенсионното си законодателство, в това число и България. И все пак преди около 5 години Комитетът по икономическа политика прогнозира, че в повечето страни в следващите десетилетия разходите за държавни пенсии ще нарастват с по 3-5 процентни пункта от брутния вътрешен продукт на държавите. А преди няколко месеца Еврокомисията прогнозира, че до 2060 г. страните от съюза ще трябва да отделят над 4,70% от БВП за пенсии. Единственото, което експертите успяха да измислят, е да бъде повишена възрастта за пенсиониране. И все пак жителите на Евросъюза  продължават да

недоумяват как може да има пари за издръжка на множество институции

а да няма за пенсиите на хората, които са работили и имат принос за финансирането на същите институции. Още повече, когато стана ясно, че т.г. Брюксел ще похарчи близо 1,21 млрд. евро за пенсии на европейските чиновници. Нещо повече - еврократите имат доста ниска (в сравнение с хората в страните членки) възраст за пенсиониране - на 58 и на 60 г. Истинско

лицемерие

е да искаш хората да се пенсионират на 67-68 или 70 г., а ти самият - на 58 или на 60. Проучване на "Дейли телеграф" отпреди дни показа, че всеки еврочиновник ще вземе средна годишна пенсия близо 17 500 британски лири, докато средната държавна пенсия на британците е около 10 хил. А приносът на данъкоплатците от Острова за европенсионерите ще е... 135 млн. лири! Какво ще стане, ако във всяка от страните членки хората си дадат сметка с каква част от данъците си плащат пенсиите на рано пенсиониращите се еврократи, и какви пенсии ще получават, ако те бъдат принудени да работят по-дълго?
Достатъчно основание за надигане на гигантска вълна на недоволство. Само преди дни, когато гръцкият парламент прие окончателно след бурни дебати и протести законопроекта за пенсионната реформа, предвиждащ увеличаване на пенсионната възраст и оразвяне на пенсиите, поредна 24-часова стачка блокира южната ни съседка. Французите също протестират срещу идеята да работят повече години, след като президентът Франсоа Митеран им завеща възраст за оттегляне в заслужен отдих 60 г.
Колкото и цинично да звучи, излиза, че за ЕС добрият пенсионер е... мъртвият пенсионер!
Дали тази вълна на недоволство на Стария континет няма да сложи началото на края на ЕС?


Родените през 2010 г. ще доживеят до...

Очаквана продължителност на живота при раждането е понятие, което показва средната възраст, която ще достигне дадена група от хора, родени в определена година. В случай че смъртността на тази група през следващите години не се промени, което от своя страна е в пряка зависимост от състоянието на здравната система, вероятността от войни и степента на разпространение на СПИН. Това е своеобразен показател за качеството на живот на въпросната група хора. Според ЦРУ родените през 2010 г. българчета например ще доживеят средно до над 73 г. (мъжете - 69,7 г., жените - около 77,2 г.). По този показател България е на 114 място в света. Друг показател е средната възраст на населението в момента. У нас тя е 41,6 г.
Румъния е на 121 място. Прогнозира се, че общо родените през т.г. ще доживеят до 72,7 г., мъжете до 62,2 г., а жените - до 76,4 г. Средната възраст на румънците в момента е 38,1 г.
Латвия е последна (122) сред европейските страни по този показател със 72,4 г., като за мъжете очакваната възраст е 67,2 г., а за жените - 77,8 г. Средната възраст на населението сега е 40,4 г.
За Гърция, която е на 26-о място в света, числата са следните: общата продължителност на живота на родените през т.г. се очаква да е 79,8 г., за жените - 82,5 г., а за мъжете - 77,2 г. Средната възраст на южните ни съседи в момента е 42,2 г.
Франция е 10-а в света с 81 г., като момченцата, родени т.г., ще достигнат 77,9 г., а момиченцата - 84,4 г. Средната възраст на французите сега е 39,7 г. Следват я Швеция (11) и Швейцария (12) с очаквана средна продължителност на живота 80,9 г.
За Португалия (48-о място) съответно числата са: общо около 78,4 г., мъже - малко над 75 г., жени - 81,8 г. Средната възраст към момента в страната е 39,7 г.
Испания (21-о място) - общо - 80,18 г., мъже - 76,8 г., жени - 83,7 г. В момента средната възраст на испанците е 41,5 г.
Германия е 33-а в света по очаквана продължителност на живота на родените през т.г. - 79,4 г. За мъжете тя е 76,4 г., а за жените - 82,5 г. Средна възраст на населението в момента - 44,3 г.
За Великобритания (36-о място в света) числата съответно са: 76,1 г./76,6 г./81,8 г. В момента средната възраст е 40,5 г.
Очаква се родените през т.г. датски бебета да доживеят средно до 78,4 г., като за момчетата те са 76,1 г., а за момичетата - 80,9 г. Дания е 46-а.  Средната възраст на датчаните в момента е 40,7 г.

Кацаров иска анекс към Националния рамков договор

автор:Дума

visibility 0

7 жертви в катастрофи у нас за 24 часа

автор:Дума

visibility 94

РЗИ-Благоевград с план за новата ковид вълна

автор:Дума

visibility 105

БНБ: Икономиката ще нарасне с 4,1% през 2021 г.

автор:Дума

visibility 239

/ брой: 141

Енергийният холдинг с временен борд

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 141

Запазваме висок кредитен рейтинг и без Борисов

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 141

Държавната петролна компания пред закриване

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 141

Клиниките за COVID-19 отвориха отново в Гърция

автор:Дума

visibility 111

САЩ критикуват Скопие заради корупцията

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 141

По политиките ще ги познаете

автор:Валентин Георгиев

visibility 356

/ брой: 141

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ