02 Юли 2020четвъртък16:23 ч.

Пенсионер - яж и леж...

По данни от 2012 г. у нас работещите пенсионери са 94 802

/ брой: 58

автор:Ева Костова

visibility 3489

Жена в пенсия е повикана от работодателя си да се върне пак на работа на старото си място. Тя се връща и пита в счетоводството - а с колко ще ми намалите заплатата, с колкото ми е пенсията ли? Задала въпроса, защото нейна позната, когато се върнала на работа, получила заплата, от която била приспадната пенсията. Няма такова нещо, казали от счетоводството, ще си получаваш старата заплата. Която впрочем не била никак ниска.
По данни от 2012 г. у нас работещите пенсионери в цялата страна са 94 802. От тях до 64-годишна възраст са 43 433 души. Най-много от пенсионерите са заети в селското стопанство, хуманитарното здравеопазване, търговията. Който може в кризата - работи. Въпросът е как - и с пенсия, и със заплата, само с едното или другото, или по част от двете.
През 1997 г. Конституционният съд постанови със свое решение, че пенсионер може да получава и пенсия, и заплата. Това законово решение важи и днес. Решение, което е задължително, знае се, и не се поставя под съмнение, не оставя място за обсъждане от социалните партньори. Макар и практиката да показва и други решения по места на отделни работодатели. Като цяло обаче страната ни в това отношение е облагодетелствана - в много страни от ЕС възрастните хора не получават пенсия, докато работят, или тя е в по-малък размер, твърдят специалистите. Никъде в еврозоната не се прилага моделът да се получава цяла пенсия и заплата.
Върху пенсията у нас не се начислява данък. Подобна практика е съществувала, но Конституционният съд я отменя през 1997 г. Дотогава на 1 лев от пенсията са удържани 35 ст.
При ниското равнище на доходите у нас, ако пенсионерите плащат данъци и осигуровки, ще се получават повече приходи в НОИ, а в личен аспект това ще доведе до покачване на индивидуалния коефициент на отделния човек, а оттам - и по-висока пенсия. Друг е въпросът, че така пенсионерите сами си финансират пенсията - примерно ако човек работи като пазач за 300 лева, близо 90 лева ще отидат за данъци. В Кодекса за социално осигуряване през 2007 г. беше направена промяна, с която за първи път в новото пенсионно законодателство се въведе "бонус" при определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на хора, които продължават да работят, без да им е отпусната пенсия след навършване на възрастта за това. До 1 януари 2008 г. всяка година стаж, изработена при тези условия, имаше тежест във формулата при определяне размера на пенсията от 1,5 на сто. След тази дата тежестта на всяка година работа след навършване на пенсионната възраст се повиши от 1,5 на 3% и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, уточняват източници от НОИ.
На теория пенсионното осигуряване като част от системата на социалното осигуряване е свързано с такива индикатори като икономическите възможности на обществото, заетостта и работната заплата, структура на потребностите и др. За разлика от всички други "клиенти" на социалноосигурителната система, пенсионерите трайно излизат от полето на труда, поради това тяхното възпроизводство се ограничава до потребностите за живот и не е необходимо да се задоволяват потребности, свързани с възпроизводството им като работна сила, квалификация, перспективно развитие. На практика обаче възниква значителна промяна в структурата на разходите на пенсионерите - отопление, осветление, данъци, поддръжка на жилището, телевизия, радио, пералня, транспорт, нарастват парите за лекарства и здравно обслужване. Потреблението, уви, се ограничава до жизнено необходими стоки и тенденции към минимално задоволяване на духовните потребности.
И тогава идва решението - който може и има къде - работи. Българските пенсионери работят,

за да преживяват, а не да спестяват

Ако държавата ни беше богата, пенсионерите нямаше да работят. 
Ако се позовем на данните за издръжката на живота, които Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ представи през януари т.г., 3 млн. българи живеят с под 310 лв. месечно. Над 46 процента ръст бележи издръжката на живот в България за 7-годишния период от влизането ни в Европейския съюз, съобщават още от синдиката. От 384 лв. през 2007 година в началото на 2014 г. издръжката на един човек в четиричленно семейство е 564 лв. Това означава, че близо 80% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. Паралелно с това, изтъкват експертите, през този период се наблюдава слаб ръст на доходите, нарастване на безработицата и съкращаване на заетостта. На фона на тази картина всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях няма да промени статуквото на домакинствата и да ограничи процеса на обедняване. Един от начините, с които може да бъде пречупена тази тенденция, е стимулиране на потреблението, твърдят от КНСБ.
Хората над 55 г. са най-отдадени на работата си - при условие, че не са безработни. Това показват данните за България от международното проучване на Aon Hewitt. Подобни са резултатите за всички страни от Централна и Източна Европа, съобщи БГНЕС. Според проучването, в България поколението между 1946 г. и 1965 г. в голямата си част са "отборни играчи" и държат на кариерните възможности, комуникацията, репутацията на компаниите, но и на признанието, което получават за труда си. Хората, родени между 1965 и 1978 г., са по-скоро индивидуалисти и разчитат основно на себе си, а най-трудно се мотивират родените след 1979 г.
Новините за пазара на труда не са най-оптимистичните, сочат данни на националната статистика. Според данните в следващия половин век изразът

"няма кой да работи"

ще придобива все по-буквално звучене. До 2060 година българите в трудоспособна възраст (20-64 г.) ще се стопят с около 45%, според прогнози. Причините - намаляването на населението заради емиграцията и нарастване дела на възрастните хора в демографската криза. НСИ очертава тревожна статистика - от 7,2 млн. българи ще намалеем до 5,3 млн., от 4,4 млн. души в трудоспособна възраст около 2060 г. ще останат едва около 2,6 млн.


В "двора" на съседите


Цели 19% от сърбите на възраст между 55 и 64 години не получават заплата, а пенсия в Сърбия не получават 27% от хората над 65-годишна възраст, пише сръбският вестник "Вечерне новости" през 2012 г., цитиран от ДнесБГ.
Малцина са тези, които са успели да придобият право на държавна социална помощ, и както потвърждават от Министерството на труда и социалната политика, те се осланят на помощта от семейството си или на чуждата милостиня.
Най-много са тези, които са "между небето и земята". По думите на Зоран Милошевич, помощник-министър на труда, преходът в страната е довел до пълна беднотия хора, които са в състояние да работят и да получават доходи.
Голям е броят на сърбите между 55 и 64 години, които не работят, но все още не са се пенсионирали.
Лошото социално положение на по-възрастната работна сила е последица от обществено-икономическото положение в Сърбия, казва още Милошевич. "Постепенно бяха въведени по-строги условия и беше вдигана възрастовата граница за пенсиониране, а междувременно изчезна и голяма част от индустрията, където стажът беше от първа и втора категория. От тези предприятия излезе най-големият брой работници, останали без работа, а сред тях най-многобройни са именно тези между 55 и 64 години".


Размисли в чакалнята

"Прекрачих прага на пенсионирането ми с една мисъл на мой чичо - Христо Ножаров: "Пенсионер значи - яж, леж и чакай да умреш!" Та... докато съм в чакалнята, гледам да направя нещо полезно с натрупаните знания през годините - за моя род и моя народ, който ми е дал възможност да реализирам мечтите си. Не искам да заровя знанията си в земята, без да са допринесли с нещо добро за Бог и за ближния. Нали "Знанието е сила"! И още - на хората в златна възраст пожелавам: нека берем златни ябълки, като ги опазваме от ламята, без да заспиваме! С формулата "ИВС" (изслужено време и старост) цели поколения българи бяхме изхвърлени зад борда, но нека да не губим надежда!"
(Из интервю в печата на пенсионерката Надежда Мадолева)
 

Първа копка на "Белене" - най-рано след 2,5 г.

автор:Дума

visibility 305

/ брой: 124

Неочаквано токът поскъпна с 3 на сто

автор:Дума

visibility 305

/ брой: 124

Спестени харчове увеличиха бюджетния излишък

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 124

"Фолксваген" се отказва от нов завод в Турция

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 124

САЩ изтеглят 9500 военни от Германия

автор:Дума

visibility 1634

Руснаците одобриха промените в конституцията

автор:Дума

visibility 293

/ брой: 124

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 661

/ брой: 124

Здравеопазване, което не лекува, а ограбва

автор:Иван Аладжов

visibility 326

/ брой: 124

Кой и защо плаче за "жертвите на комунизма"?

автор:Нако Минчев

visibility 503

/ брой: 124

Датата

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ