Пеевски 2

Казват, че е хубаво човек да се учи от историята, за да не повтаря грешките на миналото. В България проблеми с повтарянето на грешки нямаме. Защото можем и да потретваме. Назначението на Красимира Медарова за служебен министър, който да отговаря за изборите, беше чист казус "Пеевски". За втори път.
Основна цел на служебните кабинети е подготовката на честни избори. Логично е това да е приоритет. Някъде по трасето някой реши да оригиналничи и да измисли министерство за човек, чиято основна и единствена функция да бъде подготовката на изборите. Нима МВР и ЦИК не се занимават с това?
За ситуации а ла Пеевски не са абонирани само БСП и ДПС. Назначението на Медарова го доказа. Или по-скоро коментарите по неин адрес. Срамежливото й обяснение защо е приела поста звучеше като преписано от писмото с отказа на Пеевски. Оттеглянето за честта на служебния кабинет също напомня позицията на обидения депутат от ДПС, който бе изненадан от "незаслужено натоварване с безпочвени и незаслужени съмнения" на публичния му образ. Пеевски пусна писмото с отказа си от поста ден след като бе "осветен". На Медарова й отне приблизително същото време. Време, в което тя, президентът и служебният кабинет се ослушваха ще мине ли номерът. А дежурните протестъри почти проспаха скандала.
Дори актуалните борци от "Протестна мрежа" бяха тихи в първите часове на безумното назначение. Сякаш забравиха критиките срещу ЦИК от годините преди да станат мрежа за публично освиркване, оплюване и протестиране. Срещу Пеевски скочиха в първия час. Защо проспаха това назначение?
Нима не е страшно изборите да се подготвят от отявлено политическо лице, което оглавяваше ЦИК във времената на депутатите, собственоръчно мъкнещи чували с бюлетини (съпартийци на Медарова)? Нима изборен ред може да осъществява лице, което бе сред виновниците за хаоса с приема на изборните книжа в столичната зала "Универсиада" през 2011 г.? Като да дадеш на алкохолик да продава високоградусови напитки...
Днес като че ли е трудно да се намери свестен човек, който може да направи разлика между партийни пристрастия и държавническо мислене. Но трябва ли да се отказваме? Преяждането с власт и абстиненцията от липсата на пълен контрол не водят до нищо добро. А от подобни ходове и аналогични ситуации с горчив привкус страда цялата политическа система. Защото избирателят не е толкова глупав, а търпението му свършва. Тогава ще стане лошо - за всички.