31 Май 2026неделя10:56 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Пеещата тръстика Георги Драмбозов

/ брой: 27

автор:Велин Георгиев

visibility 5349

Попитах веднъж моя приятел Георги Драмбозов какво е закодирал народът в думата "дранбоз" и той тутакси отговори: тръстика... И не се учудих, защото безпогрешно е посланието, което е заложено в неговата природа. Автор е на 20 книги, но не броят на заглавията го издига в очите ми като доказан поет, а поетичните му сетива, от които е изтъкана цялата му същност.

Бързам да кажа, че авторът на "Кръстопът на музите" стои като жури на поетичния кастинг в нашето вече прагматично време. Перото му е написало много ритмични текстове не само на родния език, а и на руски. За доказателство показвам стихосбирката му "Северная муза", която е класически образец на песнопойка, издадена в 3000 тираж.

След обществената промяна в Източна Европа преди 30 години бях чичероне на един главен редактор на московско голямо литературно списание и го попитах какво правят техните поети при новите условия, а той ми каза: Издават си стихосбирките сами по 300 екземпляра и ги раздават помежду си... Точно това се случи и при нас. Но ето че Драмбозов, тази пееща тръстика, е написал стихове и на руски, пращайки ги към голямата поетична аудитория на славянството. Това двуезично перо е казало в "Петербургский триптих": "Мосты разводятся,/ ночь белая как сон..." Тънката стихосбирка е побрала 25 лирични песни, излетели като птици от свищовските брегове на Дунав и полетели на Север, защото само поетическите крилати слова не признават никакви граници.

На моето внимание, естествено, е и новата книга на този поет "Апология на тъгата". Тъгата е най-лиричното сетиво. Не мога да не цитирам поне една строфа:

Тъга, тъга, признателно ти се покланям! -

отвъд чертата ще те взема аз,

ти ме покръсти за лирическо познание

тук долу, под нозете на Парнас.

Тъкмо на това място - кръстопът на музите - пеещата тръстика изпява тъгата си. А какво по-красиво човешко чувство от тъгата на Поета.

Георги Драмбозов ще гостува на Файтона в клуб-кафето на НС на БСП, ул. "Позитано" 20, на 11 февруари от 18 ч.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ