Пазители на България

Киро КИРОВ*

2014 г. е наситена с множество юбилейни годишнини, свързани с многовековната история на охраната на нашите държавни граници. В този своеобразен граничарски календар четири от тях заслужават специално внимание. Тях историята равномерно ги е разпределила по една през четирите исторически периода, свързани с охраната на държавните ни граници - Средновековна България, Погранична стража (1887-1946 г.), Гранични войски (1946-1997 г.) и Гранична полиция (след 1997 г.)

1110 години от поставянето на Наръшкия надпис

Този знак, маркиращ границата между България и Византия, е от 904 г. Време, съвпадащо с управлението на цар Симеон. Наръшкият граничен стълб представлява каменна колона с надпис на гръцки език, намерена при село Наръш (днес Нея Филаделфия), на 20 километра северно от Солун, Гърция, по време на Първата световна война.
Надписът гласи: "В годината от сътворението на света 6412 (904), индикт 7. Тук е границата между ромеи и българи при Симеон от Бога поставения княз на България, при оглу таркана Теодор и при комита Дристра." Съхранява се в Археологическия музей на Истанбул, Турция.
Анализирайки периода на средновековната българска държава и по-специално укрепяването и защитата на нейните териториални очертания, проф. Петър Петров (голям приятел на българските граничари) определя Наръшкия надпис на цар Симеон като "едно от най-категоричните сведения за точното маркиране на границата и зорката й охрана". Известният наш историк и познавач на средновековната българска история ни информира още, че след този надпис "гръцки учени откриват в околностите на с. Наръш още две мраморни колони със същия надпис. Така само на няколко километра са открити три надписа с едно и също съдържание, което показва, че при този български владетел границата е била точно маркирана с гранични стълбове".

70 години от овладяването на Прищина

Много са проявите на героизъм от българския воин през Отечествената война. Една от тях е на бойците от 5-а рота на 2/6-и граничен полк - санитарния редник Станчо Пешев и подофицера Пенко Цеков.
На 17.11.1944 г. рано сутринта ротата започва настъпление за овладяването на главния обект "Жандармерийска станция". Редник Пешев под куршумите и снарядите на противника изнася и превързва своите ранени бойни другари. За това той е награден с орден "За храброст". Подофицерът Цеков няколко пъти влиза в сградата "Жандармерийска станция", която вече получава ново име - "Бункера". От прозореца на сградата се виждат германците, които са на 100-150 м от нея. Със своята карабина Цеков поваля всеки, който се появи насреща. За това той е произведен в чин "уредник" (старшина).
На 19 ноември Прищина е освободена и жителите на града посрещат българските бойци с хляб и сол.
Доц. полк. Анатолий Прокопиев (служил в Гранични войски) е един от най-добрите изследователи на участието на Пограничната стража във Втората световна война. В този смисъл доц. Прокопиев подчертава, че "Граничните подразделения и части активно действат и в първия период на участието на България във войната срещу Германия (септември-ноември 1944 г.)" А относно бойния път на споменатия по-горе граничен полк, авторът специално отбелязва факта, че "За проявен героизъм в боевете срещу хитлеристите бойците и командирите от 6-и граничен полк са наградени с 2 ордена "За храброст" II степен, 11 ордена III степен и 20 - IV степен".

40 години от приемането на Решение № Б-9

Този документ на Централния комитет на управляващата тогава БКП е от 19.06.1974 г. Той поставя началото на стратегическа промяна за Гранични войски (ГВ). Целта е да се подобри съгласуваността между оперативните поделения на МВР с тези на ГВ.
Съставът на войските се увеличава с 1200 души и се доразвива създадената организация за работа с доброволните отряди на трудещите се (ДОТ). Но основното значение на Решение № Б-9 е свързано с факта, че то очертава насоките за възстановяване на системата за охрана на българо-югославската граница. Съгласно него се създава гранична зона с дълбочина 6 км на западната граница и се възстановява Видинският граничен отряд, който дотогава е гранична комендатура.
Припомняйки си за споменатото решение и като цяло за периода на Гранични войски, днес генерал-майор от запаса Стефан Ангелов (бивш командващ Гранични войски) и проф. полк. Владко Иванов (служил в Гранични войски) са категорични: "Нашият народ запазва доброто чувство към всички хора, раси и религии, и отглежда граничари, които следват неговия завет. За нас границата не е само свещена бразда, тя е символът, от който започва безграничният духовен простор, в който българите ще продължават да търсят мисията си. Тя е ориентир за идните поколения, които ще опознават света и ще се завръщат в Родината, подобно на ято птици или табун волни коне." А по повод трансформирането на Гранични войски в Гранична полиция през 1997 г. допълват: "Приключи поредният исторически етап от охраната на държавната граница на България, през който командата "В оръжие", подавана по радиото като "Тунджа 200", изправя на бойна нога мъжете от поредица славни набори, независимо от тяхната възраст, мироглед и съдба."

10 години от освещаването на знамето на Гранична полиция

На 22.12.2004 г. за пореден път българският граничар (граничен полицай) ще отбележи своя професионален празник. Кулминационен момент по време на тържествата е освещаването на представителното знаме на Национална служба (днес Главна дирекция) "Гранична полиция".
То има квадратна форма със страна 120 см, еднаква лицева и обратна страна. Изработено е от коприна и е обточено със златисти сърмени ресни. В горната му част, над венеца, е изписана абревиатурата на Министерството на вътрешните работи - МВР, а под венеца - Гранична полиция. Надписите са извезани със сърмени букви с модернизиран старобългарски шрифт. Той символизира древността на държавата ни и нейните граници.
Инспектор (тогава - капитан) Дора Георгиева (служила в Гранични войски и Гранична полиция, участничка в работната група, реализирала идеята за изработване на знамето) днес си спомня: "Знамето беше осветено от митрополит Николай и тържествено връчено от министъра на вътрешните работи на директора на службата. Това беше вълнуващ миг, изпълнен със заслужена радост и удовлетворение от крайния резултат, постигнат след огромния и отговорен труд, положен от служителите, ангажирани с осъществяването на тази идея. Защото за нас, българите, знамето винаги е било част от Майка България!"


Пазачите на границите на Средновековна България - поставяне на пограничен стълб, миниатюра


Погранична стража (1887-1946 г.) - граничен пост на сухопътната държавна граница от 1936 г.


Гранични войски (1946-1997 г.) - охранители и на водните простори на България


Гранична полиция (след 1997 г.) - паспортно-визов контрол на ГКПП
Снимки ЛИЧЕН АРХИВ

- - - - -
* Авторът е полковник (главен инспектор) от запаса, бивш главен редактор на в. "Граничар" и сп. "Граница"