Пази боже, сляпо да управлява

Миналата седмица шефката на Народното събрание, и тя барабар Петко с мъжете, взе отношение към референдума за АЕЦ "Белене". И авторитетно отсече, че не можело да има допитване до народа за стопански обект.
За попълване общата култура на г-жа Цачева се налага да бъде изяснено значението на обекти като АЕЦ "Белене". Защото, пази боже, слепи да управляват... По официални статистически данни, които всеки среднограмотен човек може да намери във всяка библиотека и дори интернет, през 1988-1989 г. от общо 209 страни в света България заема, както следва:
30-о място по производство на електроенергия на човек от населението.
5-о място по годишно увеличение на промишленото производство, отнесено към 1980 г.
1-во място по производство на електрокари, мотокари и цигари.
31-во място по едър рогат добитък.
6-о място по броя на овцете.
14-о място по производство на месо на човек от населението.
17-о място по производство на мляко.
15-о място по износ в долари на човек от населението.
Средната продължителност на живота е с 20 години по голяма в сравнение с 1939 г. - върховата година на държавния капитализъм. Образованието и здравеопазването са напълно безплатни, почивките и курортите - на символични цени.
Всичко това дава повод на Збигнев Бжежински да отбележи в книгата си "Големият провал" през 1988 г., че по това време в България няма криза и обществото е достатъчно устойчиво, без сериозна вътрешна опозиция.
Когато след 1989 г. започна ликвидационната политика на идеологическия фанатизъм и породения от него икономически нихилизъм, на която днес гореспоменатата госпожа се явява горещ апологет и ключов фактор, само за първите 11 години:
Индустриалното производство се срина 5/!/ пъти.
Брутният вътрешен продукт бе намален 2 пъти.
Потреблението бе върнато 45 години назад.
Едрият рогат добитък от 1 648 605 се стопява до около 500 000.
Овцете от 8 900 000 падат на 3 000 000.
Здравеопазването и образованието катастрофираха и стават все по-платени.
Голяма част от населението за дълго забрави как изглеждаха слънчевият бряг и златните пясъци на Черно море.
И това стана възможно, защото изведнъж се оказа, че нямаме нужда от заводите на военнопромишления комплекс с печалби от милиарди долари годишно. От един от най-големите индустриални холдинги в Европа - "Балканкар", със сходни печалби. От химическата ни индустрия, ликвидирана и разпродадена на безценица. От стоманодобивната промишленост. От технологичното бижу ДЗУ в Стара Загора. От корабостроителните заводи. От напълно изградената напоителна система за над 12 млн. декара, обхващала 1/3 от обработваемите земи. Всичко това създаваше не просто заетост, а работни места, които изискваха подготовката на високообразовани кадри, а това издигаше цялостния квалитет на българската нация.
Сега убеждават народа, че трябва най-накрая да се откаже и от атомната си енергетика. Но това означава да се откаже окончателно от идеята  България да развива високотехнологични индустрии. И да се примири, че българските работници и предприемачи ще работят само на ишлеме за жълти стотинки и мижави печалби за западни и източни компании. Ето защо референдумът е колкото за "стопанския обект" АЕЦ "Белене", толкова и за това да има или да няма модерна България.
Оправданието, че държавата няма пари за такъв скъп проект, е абсолютно несъстоятелно. Как така оплютата тоталитарна държава на Живков имаше пари да изгради атомна централа, а свръхпроспериращата държава на Борисов да ги няма? Още повече, че "Белене" ще се строи главно с пари на чужди инвеститори.
Ако пък причината е геополитическа, да излязат и ясно да кажат: ние можем да я построим, но не ни дават. Поели сме еди-какви си ангажименти към еди-кого си. Така ще е по-честно. И народът по ще ги разбере. Пък после да гласува, както намери за добре.