Пазар като парче плат за фуста

Пазарите по труда по цял цивилизован свят са си цяла наука. Защото са свързани с най-важното - ръст на икономиката и просперитет за поданиците. Пазар на труда и у нас има - трудно разпознаваем е, но все пак го има. Макар че работните места намаляват, фирми фалират непрекъснато, картината, и според прогнозите на работодателите, е много мрачна.
Раздвижване на пазара на труда не се очаква в близко време, категорични са експерти. В подкрепа на това твърдение е достатъчно човек да погледне Националния план по заетостта, който правителството прие през декември м.г., и ще види, че около 45 млн. лв. са съкратени от активните мерки на пазара на труда, намалена е субсидираната заетост, а по време на криза тя се явява като спасителен пояс. Сигналите за състоянието на нашия пазар на труда са разнопосочни, базирани на сериозни иначе проучвания от различни източници, съдържат и съответните изводи и препоръки, но като че ли управляващите днес остават

над мнението на експертите

и кроят пазара като парче плат за фуста... С политически аршин най-често, те вместо седем пъти да мерят, кръцват с ножиците веднага... Нещо, което изиграва лоша шега на всички загрижени за хляба българи.
До миналата година, когато си мислехме, че кризата ще стихне както във всички почти европейски държави, българските работодатели очакваха стабилен растеж на пазара на труда през второто тримесечие на 2011 г., оптимистично сочеше  обзорно изследване на Менпауър за заетостта, проведено в България, което включваше 764 наши работодатели. Един на всеки четирима от тях планираше да увеличи служителите си през април-юни, като секторите производство, финанси, публични и социални услуги, ресторантьорство и хотелиерство и търговия на едро и дребно да предоставят най-много възможности на кандидатите за работа. "Изненадващ оптимизъм" показа изследването и за много други сектори с изключение на този за минното дело. Нагласи за увеличение на заетостта се отчиташе и по отделни региони на страната. "Българските работодатели са сред най-големите оптимисти в Европа през това тримесечие", каза тогава Надя Василева, управляващ директор на Менпаур за България, но направи уговорката, че само времето ще покаже дали пазарът на труда може да запази този темп и занапред.
"Предвид трудните икономически времена, в които все още се намираме, и мрачната демографска реалност в страната, вярваме, че и работодателите, и служителите трябва да са още по-гъвкави по отношение на сегашните условия на пазара на труда", каза още Надя Василева. "Работодателите трябва да осъзнаят, че не е задължително служителите да са първите пострадали заради намаляване на разходите по време на рецесия, а служителите, от друга страна, трябва да са по-адаптивни към нуждите на пазара на труда, за да може всички ние да сме победители в постоянно променящата се работна среда."
Времето показа -

победителите на този фронт у нас са твърде малко

повече са победените от безработицата и намаляващите работни места, които сриват и растежа, и жизненото равнище.  
Намаляване на работната сила у нас към 2020 г. до 2,9 млн. души, е един от най-вероятните два сценария, предупреди доц. Кремена Борисова, представяйки данни от свое изследване. Това ще се случи, ако няма откриване на нови работни места, липсват държавни и регионални програми, свързани с пазара на труда, както и икономическа активност, които да смекчат диспропорциите между търсене и предлагане на работна сила, уточни експертката.
При значително увеличаване на икономическата активност във всички възрастови групи и наличие на останалите фактори е възможен и сценарий, при който работната сила към 2020 г. да се увеличи до 3,6 млн., допуска Борисова. По думите й и двата анализа са направени, без да се очакват резки изменения във възпроизводството до 2020 г. Предполага се, че

от България и Румъния ще продължи да "изтича" население

до 2020 г., за разлика от други европейски страни, коментира Борисова.
Директорът на Европейския институт в България Любов Панайотова от своя страна коментира, че според данни на Евростат само след 24 години в Европейския съюз ще има дефицит на 24 млн. специалисти. Данните показват, че в общността почти два милиона души се определят като икономически неактивни, т.е. всеки трети не работи или не иска да работи. Любов Панайотова препоръча българската миграционна политика да се определя от интереса на икономиката и така да се осигурява заетост на чуждестранни граждани от български произход, но и на квалифицирани работници, които не са от страни-членки на ЕС.
Резултати от проучване на Европейския институт на българския пазар на труда от висококвалифицирана работна ръка показват, че е най-голям недостигът на квалифицирани работници и служители (52%), а най-малък - на ръководни кадри (11%). Сред ключовите изводи в изследването е, че връзката между образователната система и бизнеса практически липсва. (Както ДУМА писа в броя си от 6 януари т. г., образованието ни днес води от училищния чин до бюрото по труда). 29% от анкетираните заявяват готовност да наемат висококвалифицирани работници от други страни, 45% не са склонни на това. Сред основните изводи от проучаването са и тези, че структурата на заетостта у нас е на "една все още бавно модернизираща се икономика", а определянето и заявяването на бъдещите потребности от работна сила с определена квалификация е едно от предизвикателствата пред системите за управление и развитие на човешките ресурси в предприятията.
Националният план за действие по заетостта за 2012 г. е инструмент за реализиране на мерките в областта на заетостта, включени в Националната програма за реформи 2011-2015 г., както и за изпълнение на специфичните препоръки в областта на политиката по заетостта, отправени към България в края на първия европейски семестър. Така

помпозно се анонсира програмата

която цели стабилизиране на пазара на труда в несигурната икономическа обстановка през 2012 г. Докато през 2011 г. визията на плана бе "ограничаване на безработицата", то през 2012 г. тя е "повишаване на заетостта чрез осигуряване на качествена работна сила и включване в заетост на неравнопоставените групи на пазара на труда", прокламира бодро документът на ГЕРБ. И посочва приоритетите, които изглеждат като "теменужен остров в лунносребърни води": увеличаване на заетостта чрез бързо и ефективно устройване на работа на безработните; повишаване качеството на работната сила чрез обучение; ограничаване на безработицата в регионите с ниска заетост и високо равнище на безработица. За целта са осигурени "цели" 73 млн. лв. от държавния бюджет. А с "оглед по-ефективно решаване на проблемите на регионалните трудови пазари, през 2012 г. са одобрени за финансиране 168 регионални програми (при 153 за 2011 г.). В рамките на тези програми ще се осигури заетост на около 1960 безработни в дейности, като поддържане на четвъртокласната пътна мрежа, опазване на обществения ред и общинската собственост, екологични дейности, подкрепа за развитието на туризма и др." За намаляване на все по-напиращата младежка безработица и неактивност пък през 2012 г. витиевато се предвижда "да стартира Национална инициатива "Работа за младите хора в България", която ще обхваща пакет от мерки, програми и дейности за активиране, мотивиране, насърчаване, информиране, консултиране, обучение и заетост на младите хора до 29 г. за периода 2012-2013 г." И т. н., и т. н.  
Явно за нашата безработица в Европа трябва да въведат и още една - трета скорост, та дано в съревнованието по отговаряне на предизвикателствата пред националните пазари на труда успеем все пак да избегнем последното място. Което май и сега, и за в бъдеще, ни е в кърпа вързано. Нищо, че се хвалим с нисък процент безработица иначе...


Европа и ние

Безработицата в Европа е на две скорости, пише Financial Times. Германия съобщи за най-ниската безработица за последните 20 години, а тази в Испания отбеляза ръст за пети пореден месец, според изданието.  
Испания и другите южни страни обявяват реформи на трудовия пазар, които да дадат нов тласък на икономиката, но големият въпрос за лидерите в еврозоната е дали те ще получат достатъчно обществена подкрепа - и дали ще имат нерви да ги приложат. Товарът от кризата падна върху плещите на най-слабо квалифицираните и на хората в публичния сектор, върху чиито заплати и работни места мерките за икономии се отразяват първо, обяснява Роналд Янсен, икономист в Конфедерацията на европейските профсъюзи в Брюксел. Той предупреждава, че анемичният растеж или дори рецесията в еврозоната може да доведе дори до още по-лоши перспективи за националните трудови пазари за 2012 г., цитира Дарик финанси.
Италия отвори трудовия си пазар за българи, съобщиха от МТСП. Досега работа там свободно можеха да търсят само висококвалифицирани специалисти с определени професии в индустрията. В Италия живеят около 50 хиляди българи, но няма точна статистика за броя на работещите там. Европейският парламент прие резолюция, с която за пореден път призова всички страни от ЕС да вдигнат бариерите пред българските и румънските работници. Великобритания взе решение да удължи ограниченията за достъпа до своя пазар на труда за тях до края на 2013 г. Испания пък прави всичко възможно близо 150 000 българи, които си изкарваха хляба там, да се приберат у дома заради икономическата криза, в която испанците наемат само свои сънародници на работа. Безработицата в Испания в момента е над 22%.
Тези дни из пресата се появи информация, че близо 400 000 гурбетчии са се върнали у нас, но чакат само да се оправи икономическата ситуация, за да се изнижат пак зад граница.


Мика Зайкова, експерт в КТ "Подкрепа":
Не може с трици маймуни да се ловят

 Откакто това правителство е на власт, още от 2010 г. намаляха с 50 процента парите за активна заетост - Симеон Дянков ги оряза. Парите намаляват с всяка година и тази не прави изключение. А те са толкова нищожно малко, че всяко намаление дори с един, два или пет милиона се отразява много негативно. Дори самият бюджет на МТСП, който в по-голямата част е за заетост, е намален, като се разчита на оперативна програма "Човешки ресурси". Само че тази програма не е панацея. С нея може да се обучава, да се плащат ваучери за обучение, но няма как да се създаде заетост с нея. Тя помага индиректно, но не може да смени бюджета на държавата, а вече всяка година безработните се увеличават с хиляди. И най-важното - намаляват се работните места, фалират фирми. А сега това, което въведоха с търговския регистър, ще доведе до принудителен фалит на около 30 000 фирми. Защото им блокират сметките - видях блокирана сметка на фирма до 2100-та година! Едва ли някой от нас ще доживее дотогава. Аз лично обещах на премиера да се напъна да доживея до 2035 за пенсионната реформа... Няма нужда да идват маите, ние сами ще се самозатрием.
Не може с трици маймуни да ловиш, когато правиш реформа, когато се мъчиш да излезеш от кризата, трябва мъничко да отпуснеш колана до поносимия минимум, разбира се. Не може когато ЕС иска 3 процента дефицит, ти да планираш 2 и да го свалиш до 1 и нещо. Икономията е майка на мизерията. С два процента да се вдигне дефицитът това са си близо милиард лева в бюджета. Но не трябва да го харчиш и за глупости, няма смисъл. Например за вдовишки добавки. Не съм против това да се помага на самотните хора, неженените плащаха по Татово време ергенски данък - сега на тези самотници никой не обръща внимание. Освен това си има социално подпомагане, а даването на милиони от пенсионнта система си е живо безобразие. Няма мисъл в политиката. Има два фонда важни в период на криза - "Безработица" и Фонд за гарантиране на вземанията на работниците при фалит. По последния  три години няма никакви вноски, а другият се държи на един процент и вече е изцяло на червено, защото  какво ли не вземаха от него - плащаха пенсии, намаляваха процента на вноските от три на един... В цял цивилизован свят най-важен показател за излизане от кризата е заетостта. Това не може да стане с износ, защото при него няма добавена стойност, няма печалба. Трябва да се стимулира бизнесът, разкриването на работни места. Защото да има безработица е едно, а да се закриват работни места и да фалират фирми - съвсем друго. А при нас се случва второто. Безработните никога няма да се върнат на работа, защото няма фирма, в която да работят.


Иван Нейков, бивш социален министър, шеф на Балканския институт по труда и социалната политика:
Щом има безработица, значи има пазар на труда

Щом имаме безработица, значи имаме пазар на труда. Няма пазар на труда в тези държави, в които няма безработица. Този пазар е интегрално понятие - тук влиза и законодателството, и цената, между другото влиза и това, което е голямото бяло петно в България - капацитетът и квалификацията на работодателите. Защото ние приехме, че от всеки добър майстор става веднага добър работодател. Това е такава самозаблуда, че няма накъде повече. Пъзелът не е пълен, има липсващи части в българския пазар на труда, част от проблемите са в държавата, но част са в самите работодатели.
Държавата пречи да се нарисува картината, свързана с квалификацията на хората, няма система, близка до работното място, която да помага на хората да се квалифицират. Всъщност какво се направи с ваучерната система? Куцо и сакато се втурна да учи английски и компютри, а това не води до повишаване на квалификацията на конкретното работно място. Пак казвам - виновна е държавата, но и работодателите. Българският работодател предпочита да открадне един квалифициран работник и му даде 50 лева повече, отколкото да го квалифицира, да го развива сам. 
Разковничето наистина е в квалификацията на работната сила. Онзи работодател, който започне целенасочено да инвестира в качеството на своите работници, той ще успее. И ще излезе от кризата по-силен, отколкото е влезнал.

МТСП се отчита

По данни на Агенцията по заетостта през ноември 2011 г. в бюрата по труда са регистрирани 327 270 безработни лица, съобщиха от пресцентъра на социалното министерство в отговор на въпрос на ДУМА за състоянието на пазара на труда. Характерно за ноември е по-слабото търсене, като едновременно с това се увеличава потокът от новорегистрирани безработни, основно в резултат на освобождаване от сезонни дейности. 
През 2012 г. мерките, програмите и инициативите в Националния план за действие по заетостта (НПДЗ) са съсредоточени върху преодоляването, от една страна, на негативните последствия на пазара на труда в резултат от кризата, а, от друга страна, върху осигуряване на подкрепа на бизнеса за повишаване търсенето на работна сила и подготовка на кадри с необходимата квалификация.
Приоритетни целеви групи през настоящата година са безработни младежи до 29 г.; безработни над 50-годишна възраст; безработни с ниска или нетърсена на пазара на труда професионална квалификация и др.
За изпълнението на всички действия, включени в НПДЗ за 2012 г. със Закона за държавния бюджет, са определени средства в размер на 73 млн. лв. Планира се с тези средства да се осигури заетост на над 27 хил. безработни, от които над 20 хил. нововключени и обучение на около 6600 лица. Размерът на субсидираното трудово възнаграждение на включените в програми и мерки безработни лица е 270 лв. при пълен работен ден, а от май 2012 г. ще бъде 290 лв.
Най-масовите програми за обучение и заетост ще продължат да се прилагат, като в някои от тях са направени промени:
ч В Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", чрез която се осигурява работа на безработни, обект на месечно социално подпомагане, е направена съществена промяна за 2012 г., като се изисква не по-малко от 70% от включените безработни да не са работили по програмата от началото на предходната година. По този начин ще се ограничи зачестилата практика едни и същи лица да участват постоянно в програмата. През 2012 г. в заетост по програмата ще бъдат включени 5400 лица средносписъчен брой.
ч По Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" ще бъде осигурена заетост на 3000 безработни, които ще се грижат в семейна среда за хора с трайни увреждания.
ч По Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания ще се осигури заетост на 1860 лица с трайни увреждания.
ч За съкратените, включително от масови съкращения, ще продължи да се прилага Национална програма "Нова възможност за заетост", предвидено е включване в обучение на 300 безработни и заетост на общо 1600 души за срок от 6 месеца.
ч Наетите по Националната програма "Помощ за пенсиониране" ще могат да работят до 2 години (при 1 година през 2011 г.). През 2012 г. заетост по програмата ще бъде осигурена на 229 лица.
ч От държавния бюджет за проект "Красива България" са осигурени 3 млн. лв. Проектът осигурява заетост за 400 лица, регистрирани в ДБТ.
Държавното предприятие Българо-германски центрове за професионално обучение обучава безработни лица за ключови компетентности, придобиване на професионална квалификация, обучение на преподаватели на възрастни и обучение на наставници. През 2012 г. в тези центрове ще бъдат обучени 1687 безработни лица от групи в неравностойно положение на пазара на труда и 200 обучаващи на възрастни.
През 2012 г. важна задача на трудовите посредници в бюрата по труда ще бъде да посещават отдалечените населени места и да мотивират обезкуражените лица да се регистрират в ДБТ, за да могат да бъдат включени в курсове за ограмотяване, обучение и заетост. За работа с уязвимите групи ще бъдат обучени 1550 трудови посредници от бюрата по труда, а в регионалните служби по заетостта ще бъдат наети 11 трудови консултанти, квалифицирани за работа с работодателите.
В допълнение към всички действия и инициативи, финансирани от държавния бюджет, през 2012 г. ще продължи изпълнението на вече действащите схеми по ОП "Развитие на човешките ресурси". Общият размер на средствата, предвидени за обучения, стажуване, субсидирана заетост, насърчаване на мобилността, стартиране на самостоятелна стопанска дейност от безработни лица и др., през 2012 г. възлиза на близо 350 млн. лв.