Павето като култура

Жълтите павета ще бъдат културно наследство на София, реши предколедно Общинският съвет в столицата. Незнайна е причината за това бързо решение, подплатено с някаква обща аргументация. Още повече, оказва се, че макар паветата да са емблематични за столицата, причината за тяхната поява е напълно в мъглявина. Знае се само, че са поръчани от Австро-Унгария, но не е много ясно  дали са били царски чаиз или са заръчани като държавна поръчка, за да може градът да се премени по европейски в началото на миналия век. 
Но щом Общинският съвет е решил да постави този културен и извън времето си акцент на своята дейност, то тогава е добре да се замислят и за тяхното (на паветата) оцеляване. Защото е достатъчно да се разходи човек из скъпите райони на София, за да види разпилени и пооткраднати павета за още половин площад "Цар Освободител". Там, в т.нар елитни райони, в жълто са павирани безброй съмнителни вили на новобогаташи. И някак царствено напомнят за това, че са дошли от центъра на София.
Павето у нас е и ценен атрибут от годините, когато има протести. Тогава то се превръща и в естествено продължение на ръката на оня, който  замахва с него срещу когото намери за добре. Излишно е да се посочва, че поради тази причина на определени места по павираните в жълто булеварди отсъства не едно от тези културни столични "съкровища". Вероятно предстои жълтото паве да бъде защитено от посегателство, когато някой емоционално реши, че му потрябвало, за да удари примерно един полицай. И да се наложи глоба за това.
Така че по въпроса за жълтите павета, произведени като културна ценност, тепърва предстои да се отговори по какъв начин те ще бъдат опазвани. Материя, достатъчно хлъзгава като самите жълти павета, за чийто културен имидж Столичният общински съвет реши да се погрижи предколедно.