Павел Маринов: Няма как да надскочим нивото си с 1-2 часа в залата 4 пъти в седмицата

 

Павел Маринов е доскорошен капитан на националния отбор на България по баскетбол. Един от най-талантливите ни състезатели, преминал през редица отбори у нас и в чужбина. Рожба е на ямболската школа, играл е още за Балкан Ботевград, Лукойл Академик, Берое, а в чужбина се е състезавал за румънските Динамо Букурещ, Стяуа, Атлетик Констанца, Арджеш, както и за френските Лил и Каен. За последно бе в испанския Палмер Палма.
"Имам духа и си представям, че мога да стъпя на паркета. Само че точно в момента не е точно такава ситуацията, тъй като продължавам да се възстановявам и тренирам индивидуално след контузиите през този сезон. Много пъти се е случвало да сме губили мачове, които не сме заслужавали да губим.  Баскетболът е логична игра. Ние като състезатели стоим в един кръг и не можем да прескочим едно ниво нагоре. Много неща идват от държавата. И тук това не е поредното клише, а наистина държавната помощ е важна. Не става въпрос просто за финансиране на клубове, а например за изграждане на зали, салони и площадки. Просто трябва да има къде да се играе.
Големи телекомуникационни компании, например, други фирми и компании могат да помагат на даден спорт, на клубове и т.н. Така би могло да се получат нещата. Ние сме на едно ниво – няма какво да се обиждаме. Аз съм играл в Румъния, във Втора дивизия на Франция и т.н. Имах таланта, можеше да стане нещо повече, имам и своята си вина за взети грешни решения, но това е. Затова сега е важно да имаме повече условия, да има повече състезатели и така да се стигне до професионалния баскетбол", коментира Павел Маринов и поздрави новия лидер на националния отбор Александър Везенков.
"Радвам се на Везенков, защото, дай боже, да има дълга кариера, той вече гради авторитет, има контактите и познанствата и те ще стават все повече и по-задълбочени. След това, ако остане в баскетбола, тогава вече можем да говорим за развитие, когато имаме такова разпознаваемо лице в Европа и по света.
Истината е такава, че ние тук в България играем за по 40-50 хиляди евро на сезон. Близнаците Калоян и Деян Иванови са играли в чужбина например за по 150-200 хиляди евро на сезон, давам пример с Филип Виденов, който е играл на още по-високо ниво. Сега да не говорим за Везенков. Тоест, аз знам къде съм и какво ниво съм и за да побеждаваме такива съперници, в много случаи трябва да направим невъзможното и да надскочим собствените си възможности. В отборите на противниците обаче момчетата играят в Евролига, Еврокъп и Адриатическа лига, играят по много мачове на сезон, играят на конкурентно ниво и всичко това се отразява. Много е готино да ги побеждаваме, както например стана с Франция преди години, но разликата е сериозна. Няма какво да се примиряваме, трябва да работим, за да скъсим тази разлика.
Играчите са най-малко виновни и го казвам не, защото съм състезател. Аз винаги ще го твърдя – войната не се печели от войниците, генерали трябват. Смея да твърдя, че ние имаме уникални специалисти. Здравко Янчев е един от най-добрите треньори, но постоянно е в залата. Работата няма да стане, ако сме един-два часа на ден в залата три-четири пъти седмицата. Трябва много работа от сутрин до вечер, за да има резултати. Тук вече идва задължението на федерацията, на отговорниците за целия процес. Не може да си бил баскетболист и след това да искаш да станеш даскал?! Играл си баскетбол 15-20 години, да приемем, че можеш да говориш чужди езици и накрая ти дават някаква смешна заплата, може и да не я вземеш няколко месеца поред, осигуряват те на 600 лева, защото така е по-добре за клуба. Това е жалкото. Някой трябва да оправи целия този процес, условията на треньорите, а не да мислят колко групи да водят или да ходят да доработват на други места", заяви бившият капитан.
"Мачовете с Литва и Босна ги гледах като фен – не съм наблюдавал някакви чак толкова задълбочени тактически детайли, макар че общата картина се вижда. Хареса ми Везенков, много е израснал. Хареса ми как пести енергията в моментите, в които трябва да го направи. Просто е натрупал много опит, а е млад. Играе като професор. Той е агресивен, във всеки един момент е готов винаги да стреля, но в същото време комбинира с всички играчи. Останалите момчета също се нагодиха към него.
Сега очакваме да замине в НБА и Сакраменто. Тогава ще си купя билет и ще отида да го гледам в Америка (смее се). Пожелавам му го от сърце, това е мечтата на всеки един. Разбира се, че може да играе в НБА, та той в момента е един от най-добрите баскетболисти в Европа. Как ще се развият нещата, тепърва предстои да разберем. В момента Везенков просто иска да играе, гради име и авторитет. Баща му е много опитен в тази сфера, до него е и съм сигурен, че ще направят най-доброто.
Той може да накара отбора да се движи по-бързо, да комбинира по-бързо, да покаже на момчетата навици, които той вече е изградил през годините. Въпросът е останалите да се напаснат около него и те също да повишат нивото си.
Самият факт, че сме на европейско, е повече от прекрасно нещо. Нямам очаквания. Искам да видя момчетата да играят с желание, да са с кръв в очите и да са готови за бой във всяка една секунда. Да се подкрепят, да си крещят един на друг, всички да са заедно. Искам да видя този отбор, който видяхме преди няколко дни. Искам да видя, че се подкрепят…
Маринов отрече да е във влошени отношения със селекционера Росен Барчовски.
"Аз не тая в никакъв случай лоши чувства към него. Просто не мога да вляза във формата, в която трябва да бъда, за да съм част от отбора. Тези прозорци са тежки, а аз имам проблеми с тялото", призна пред БР Медия Маринов.
Той приветства завръщането на мъжкия тим на ЦСКА в елита. "Името ЦСКА е голям дразнител за всички отбори извън София. Както и Левски, разбира се. Ето, в Ямбол като дойде ЦСКА – залата се пълни, като дойде Левски – също. Така се надявам да бъде например и в Ботевград, Плевен, Самоков… ЦСКА и Левски много палят отборите извън столицата. В Румъния са вече четири или пет отбори в първенството само от Букурещ! Надявам се ЦСКА да има добър отбор, имат добри деца в школата, защото те винаги са имали, и да стане още по-интересен сезонът.
Заслужено Балкан Ботевград стана шампион. Според мен няма незаслужил шампион. За да си шампион, значи си направил нещо повече от опонента. Да, бяха колебливи през сезона, но всичко се свежда до финалните мачове. В тях е истината.
С Балкан през 2015 година не успяхме да спечелм титлата, но тогава играхме срещу много силен отбор на Лукойл Академик. И бяхме на една стрелба от това да станем шампиони, когато водехме с 2:1 победи и в Ботевград не успяхме да затворим серията, но така е трябвало да се случи. Бяхме изключителен колектив. Спомням си, че тогава след загубения пети мач хората ни посрещнаха на площада все едно ние бяхме станали шампиони. Беше хубаво", завърши Маринов и призна, че още не е казал последната си дума в баскетбола.