Пътят от върха към дъното

* Защо българите не спортуват?
* Как убиха студентския спорт?
* Кога Министерството на младежта и спорта ще заработи ефективно?

Александър ЧЕНГЕР,
Департамент по спорт, СУ

По данни на Евростат за 2017 г. само 10% от населението ни спортуват активно, то е най-бедно и води класацията по смъртност в ЕС. Факти, които в годините на демокрацията повлияха негативно както върху жизнения стандарт и здравословното състояние на нацията, така и върху спортния авторитет на страната ни. Тази констатация е най-точната преценка за дейността на държавните институции в годините след 1989-а. Включително и на институцията, отговорна за възпитанието на младежта ни - Министерството на младежта и спорта.
Строителите на новата България 28 години отричат и "разфасоват" всичко, изградено от техните предшественици. Не бе пощадена и една от най-добре функциониращите за времето си учебно-спортна и възпитателна структура. Тя осигуряваше на младежта условия за творческо израстване и спортуване, отдих на населението и предпоставки за създаване на спортисти от голяма величина. С нейното заличаване се прекъсна притокът на резерви за големия спорт. Затова боли, когато Йорданка Благоева и Йордан Лечков казаха "Нашата структура я заимстваха от много държави", а Христо Стоичков допълни, че за жалост "в България младите хора не искат да спортуват".

*    *    *

Спортната база на България бе изградена в годините от структурата "Академика СЛСС" към Министерството на образованието. Тя обхващаше територията на цялата страна - пистите "Шилигарника" в Пирин, "Витошко лале", хижа "Алеко", спортните зали "Универсиада", "Фестивална", Зимния дворец, тенис кортовете "Академик", уникалния за времето си морски комплекс за плуване и водни спортове "Олимпийски надежди" при с. Равда. Това е спортната база, от която катапултира родният спорт, показал на световната общественост, че на географската карта има държава България. Тези спортни съоръжения, а и много други, изградени на територията на цялата страна, бяха със свободен достъп за всички, желаещи да спортуват. Спортуването и игрите на децата се провеждаха под контрола на треньори, методисти, инструктори, медицински надзор (700 души). По тяхна преценка талантливи деца бяха насочвани към организираните възходящи спортни структури. Много от тях стъпиха на най-високото стъпало на подиумите за награждаване и чуха оттам българския химн.

*    *    *

В годините на демократичния преход най-отговорната институция за изграждане на младеж с идентификация, необходима на държавното управление, бе поверявана на политически лица, доказали в хода на мандатите им дефицит на компетентност.
Някои вече забравени, но двама ще се запомнят:
Васил Иванов-Лучано (НДСВ) - узакони възможността спортисти и треньори, отдали най-хубавите си години на спорта, допринесли за спортния авторитет на страната, да бъдат обезпечавани пожизнено. Адмирации!
Свилен Нейков (ГЕРБ) - възпитаник на НСА. За него - малко повече. Националната спортна академия... Институцията, чийто ръководител (приживе) проф. Иван Стайков имаше една мечта - населението на България да спортува. Затова в хода на жизнените си години изгради посочената в началото спортна империя "Академика - спортни лагери и спортни съоръжения". Спортната база бе собственост на тогавашното Министерство на образованието. Защото бе изградена основно със студентските държавни дотации и се ползваше свободно от всички организирани звена за активна спортна дейност. В часове извън учебни занимания терените се предоставяха на граждани срещу символични такси. Спортните съоръжения, които Свилен Нейков прие като наследство от Комитета за младежта и спорта, бяха само базите "Спорт Палас" във Варна, Петрич и гребната база на язовир "Пчелина".
От действията на Свилен Нейков започна упадъкът на българския спорт и деградацията на младежта на всички нива. По негово подвеждащо предложение все още неориентираните членове на тогавашния МС решават възпитанието на българската младеж да премине към структурата на образователното министерство. Акт, с който децата и младежите извън образователните структури фактически се оставят на автопилот. Зловещо за страната ни "недоразумение", което бе коригирано незабавно от правителството на БСП в следващия мандат. С друго решение на МС много спортни съоръжения в страната бяха иззети по различни схеми от техните собственици, ползвали ги десетки и повече години, за да преминат в активите на временно оглавяваната от Свилен Нейков институция - Министерство на спорта. Акт, с който стотици любители на спорта от различни възрасти бяха лишени от достъп до спортните съоръжения, които в хода на времето с помощта на административни хватки станаха частни.
За "приватизацията" на спортните бази на "Академика Спорт" и "Академика 2000", собственост на Министерството на образованието, министърът на спорта Свилен Нейков подвежда тогавашния образователен министър Йорданка Фандъкова и посочените съоръжения преминават към МС.
Заграбването на студентските спортни съоръжения щеше да прекрати свободния достъп на студентите до тях. Както и стана. Започна организирана съпротива от студенти, студентски клубове, студентските съвети. Изпратено бе писмено възражение от тогавашния ректор на СУ проф. Иван Илчев чрез министъра на образованието Сергей Игнатов. Възражението остана без отговор, защото всички спортни обекти в страната по предложение на Свилен Нейков и решение на Министерския съвет били включени в капитала на търговското дружество Министерство на спорта... Невероятно!
Решенията на МС са противозаконни. Това е далаверата на века, за чието разследване не трябва да има давност.
Тези действия определиха понятията спорт и Министерство на спорта като търговски категории, а не като педагогически. Категории, които се оформят с юридически и търговски клаузи и са отразявани в често променящия се Закон за спорта. Закон, който се изготвя без участие на двигателите на спорта в страната: треньори, методисти, инструктори, спортни лекари, преподаватели, учители по физическо възпитание.
От този момент всички следващи ръководители се съобразяват приоритетно с търговския характер на институцията, а не с нейната педагогическа, възпитателна и спортна дейност, за която е изградена в държавната управленска структура.
И така да стигнем до това как настоящият министър на младежта и спорта Красен Кралев в предаване по една телевизия с изключителна професионална компетентност (това му е професията) разясняваше условията за кандидатстване за наемане на спортните имоти на ЦСКА. Спортни имоти, за които 80-годишните фенове от тяхната младост знаят, че независимо от политическите превратности винаги са били собственост на армейското спортно дружество АС-23 и никое правителство не е посягало на тях.
Независимо от политическите си пристрастия в годините различни обществени деятели са изразявали красноречиво своите позиции за физическото и духовното развитие на нацията, за спортния ни авторитет. Ето част от тях:
Влади Въргала: "Спортът загива като моряците от Курск. И му остава много малко кислород. Дано инстинктът за самосъхранение на нацията най-после да сработи."
Георги Марков, конституционен съдия: "Имаме спортен гений, а няма купи и медали. Защо? Нито едно правителство не прие национална програма за развитие на спорта."
Пламен Константинов: "Министър Свилен Нейков се държи като треньор, а не като политик - липсва мащабен поглед върху цялостното развитие на спорта."
Александър Томов, петкратен световен и европейски шампион по борба: "Без смяна на мисленето на тези, които ръководят спорта, независимо дали са в комитети, агенции или министерства, няма да се върнем на върха."

*    *    *

Възприемане на спортуването като необходимост в бита на един народ е проекция на неговия жизнен стандарт. Барометър за високите спортни резултати са университетските първенства. Те са борсата, от която националните и професионалните отбори комплектуват съставите си. Информация за такива състезания по нашите ширини отдавна няма. Студентският спорт замира, студентите не спортуват. Но има информация, че най-българският спорт - борбата, започва да търси наемници - чужденци, и че без да имаме улей за бобслей, пращаме на зимната олимпиада спускач с шейна!
За да се направи нещо положително за бъдещите поколения, действащата институция - Министерство на младежта и спорта, трябва да бъде своевременно реорганизирана, защото в годините е доказала своята неефективност.
Възпитанието на младежта, спорта, образованието, здравеопазването, сигурността, армията, религията, съдебната и изпълнителната власт са основните стожери на държавността. И са категории, изискващи професионално ръководство в интерес на нацията. Те не са средства за политически слугинаж на вътрешни и външни фактори, в каквито са превърнати в последните години.