Пътят надолу*

ПП-ДБ тепърва ще разбират какво загубиха. Пътят надолу ще бъде бърз, стремителен и болезнен.
Киро, Асен, Христо и Наско се сгромолясаха вкупом като куха картонена кула.
Загубиха всичко в неистовия стремеж да имат всичко.
Днес, утре и завинаги. Чака ги политическа самота до самия им залез.
Дошли с обещанието, че ще прочистят държавата от политическия клиентелизъм, те всъщност я заразиха с безкрупулна арогантност, политическа нефелност и отчайваща некомпетентност.
Когато си лаком и нямаш преценка докъде може да напъхаш лъжицата в устатата си, се задавяш. Публично! За смях, съжаление и отвращение...
Българският парламент не помни по-отблъскващо поведение от това на Атанас Атанасов, човекът на Костов. Без лице, без морал, без човешко достойнство. Без срам и свян.
Низост до дъно!
Обидно и жалко да го гледаш. А така му се искаше на Наско да стане председател на парламента! С 5-те си процента обществен рейтинг...
Киро и Асен истински не вдяват какво им си случи. Те живеят в своя кристален свят. И там ще си останат.
Но най-подло го игра Христо. Мълча си... като потомствен комунист.
А той е в дъното на всичко - на рекета за овладяване на службите, на опитите за слагане на свой личен прокурор, на натиска за режисиране на съдебната система, на похода за подчиняване на регулаторите.
Христо плашеше с вкарване в "Магнитски" и обещаваше изкарване от "Магнитски". Злоупотребяваше с бъдещето на деца на противници и живота на чужди семейства. Беше си наумил, че чрез своя главен прокурор ще може да арестува - даже Киро и Асен! Истински политически злодей, чието истинско лице публиката все още не познава! През цялото време на преговорите дебеецът ръчкаше и поставяше нови и нови условия, докато накрая с МВР просто преигра.
Българската история не помни такива политически терминатори, които в алчността си взривиха и правителството, и себе си. Съвременни нероновци, политически развратници, които газят всичко пред себе си, за да се докопат до власт и пари. С рекет, заплахи, обиди... Национални предатели, които не се свенят да залагат на политическа рулетка дори името на България.
Радев ги пося, а Борисов твърде дълго ги търпя.
Но и на това му дойде краят.
(Апропо! Вместо да връщат днес мандат, ППДБ можеха да имат: председател на парламента, правителство с вицепремиер и над половината свои министри, подписано споразумение с хоризонт за реформи в службите и в съдебната система. Всичко това се срути в мига, когато поискаха повече, отколкото можеха да понесат. Ото фон Бисмарк е казал, че политиката е изкуство на възможното, но ПП-ДБ не са прочели този урок, защото за тях политиката е хазартен бизнес - или всичко-или нищо. Но и тук се провалиха, защото Хенри Форд учи: „Бизнес, който не носи нищо, освен пари е слаб бизнес!”)

Епицентър,
*заглавието е на редакцията