Пътят на Русия от разпадаща се регионална държава до велика сила

Петър Куцаров

Историческото развитие на Русия показва, че тя сравнително бързо, за около 15 години, възстановява своя потенциал след периоди на кризи. Секретните материали от посветените на този проблем заседания сочат, че по време на "възстановителния" период, независимо от недостига на средства, се кроят грандиозни планове и се залагат основите на бъдещите успехи. С особено внимание, за "да не гледат ръководителите в своето корито, а да виждат онова, което е от времето скрито", се ползва разузнаването. Независимо от трудностите, държавата намира средства за възвръщане величието на Русия.
Визираната констатация се отнася за кризата след Кримската война. След 15 г., през 1871, са елиминирани наложените от Парижкия мирен договор от 1856 г. ограничения Русия да не разполага с военен флот в Черно море. Събрала сили, Русия води успешна война с Турция и освобождава България. Подобна е ситуацията и през 1905 г. А след 1917 г., независимо от глада и разрухата, се отделят целенасочено средства, които предопределят бъдещите успехи на разузнаването. 1945 - държавата, която оре нивите си с впрегнати хора, успява да създаде атомно оръжие. 2000 година: начало на президентството на Владимир Путин. Основната задача - укрепване на държавността, възвръщане облика на Русия като велика държава и отърсване от пепелта на рухналия СССР, е изпълнена също за 15 години.

Ролята на президента Путин

за възвръщане величието на Русия е безспорна. Руският президент оказва влияние и върху международните дела - Владимир Путин е определен от водещи западни експерти като най-влиятелната личност в света. Пръв помощник на руския президент е президентската администрация (ПА) и би било интересно за читателите на ДУМА да знаят как се реформира звеното, което подготвя, планира и следи за реализацията на вижданията и разпорежданията на руския държавен глава. При това става дума за голям щат от управления, департаменти, отдели, апарат от съветници, помощници и различени съвети при президента. И всички те, и не само те, се стараят да оказват влияние при взимане на определени решения. Първоначално основните групи, оказващи или имащи възможност да оказват влияние върху новоизбрания президент, са представителите на петербургската група и на тайните служби. Последващото развитие на Русия показва, че не е достатъчно визираните групи да бъдат само верни на Путин - необходим е експертен опит и сериозни знания в определената област. След реформирането и модернизацията на руската армия президентът поставя ударение на айтитехнологиите и тяхното внедряване в икономиката.
Последните назначения в президентската администрация сочат, че Путин цели нейното реформиране и превръщане от политически по-скоро в технически орган. Стремежът е в администрацията да се привличат хора както от управляващата партия, от другите парламентарно представени партии, така и от опозицията. В средата на 2016 г. президентът провежда редица кадрови промени, които засягат цялата администрация и най-вече Кремъл - сменени са най-важните лица, ръководителят на ПА и неговият пръв заместник, отговарящ за вътрешната политика.

Промените започват по-рано:

през пролетта на м.г. е сменен председателят на ЦИК Владимир Чуров от Ела Памфилова, пълномощник по правата на човека. Видимо чрез нейния авторитет Кремъл иска да даде по-голяма прозрачност на провежданите избори. На мястото на Памфилова за омбудсман по правата на човека е назначена Татяна Москалкова, депутат от "Справедлива Русия", генерал майор от запаса. Въпреки скептицизма на опозицията, тя успява да установи много добри контакти с правозащитните организации и да съхрани връзките с правоохранителните органи. На 28 юли м.г. Путин сменя няколко свои представители в седемте федерални окръга на Русия, а също губернатори и ръководители на федерални ведомства. Назначени са предимно представители на силовия блок. Оставката на Сергей Иванов, ръководител на ПА, на 12 август м.г. никой не прогнозира. Неговото място заема Антон Вайно, работещ в протоколната служба на президента. Сменен е и първият заместник-ръководител на ПА Вячеслав Володин, заел след изборите поста председател на ДД, от Сергей Кириенко, шеф на "Росатом". Предстои реорганизация на президентския апарат.
Практиката сочи, че реформа на ПА, с цел нейната оптимизация, винаги се провежда след парламентарни избори. През 2004 г. Путин съкращава броя на заместник-шефовете на ПА от 8 на двама и слива две управления. През 2012-2013 новите структури на ПА се създават, защото с Путин от правителството идват редица министри, за да контролират съответните направления. Смяната на ръководителя на ПА и неговият първи заместник вещаят нова реорганизация. В момента се обсъждат концепциите за реформа на ПА. Провежда се реорганизация и на апарата на ДД.
Путин е на власт вече над 16 години. През това време Русия изминава пътя от разпадаща се регионална държава до велика сила, от сближаване със Запада до състояние на нова студена война.    

Обкръжаващият го елит се променя

а рейтингът на Путин остава много висок. Това сочи, че руският лидер умее да ползва различни похвати, да се променя в зависимост от ситуацията и да не позволява на нито една от групите за влияние да вземе надмощие. Путин съумява да контролира отделните групи и винаги да има готови кадри за реализация на своите виждания. С други думи, става въпрос за игра вътре между елита, за съхранение на баланса на силите, за тяхното подчинение на националния лидер. На вълната на патриотизма Русия получи Крим, но и конфликт със Запада. В структурите на самата власт расте влиянието на силовия блок, а Путин не допуска да е заложник на една или друга група за влияние, пък била тя и на силовия блок. При тези обстоятелства е необходима стройна концепция за либерализация и осмисляне на всичко станало през последните години. Путин публично се дистанцира от някои антиамерикански реплики на телевизионни водещи. Песков определи като хулиганска постъпка блокирането на изложбата на Джок Стерджес, критикуван е байкера Александър Залдостанов заради нелицеприятно изказване за Райкин. На откриването на паметника на княз Владимир е поканена Наталия Солженицина, предоставена й бе думата като реакция на окаченото чучело на Солженицин пред вратите на московския музей на ГУЛАГ. Показателна е реакцията на президента: въпреки предложенията на МВнР не допусна изгонване на американски дипломати в отговор на обявените от САЩ за персона нон грата 35 руски дипломати.
Назначаването на Сергей Кириенко, според експертите, означава връщане на Кремъл към публичната политика и

отказ от периода на секретност

и внезапност. При това Кириенко е опитен политик: бил е премиер, представител на президента в Приволжския федерален окръг, оглавява крупна държавна корпорация, ръководител на "Съюза на десните сили" и техен парламентарен шеф в ДД. Общо Кириенко работи безпроблемно 20 години с Путин и добре е възприеман на Запад. Очакванията са новият първи заместник-ръководител на ПА да изиграе важна роля на предстоящите през 2018 година президентски избори. Назначаването на Киренко в ПА е със същата цел, както и на Ела Памфилова в ЦИК - очистване имиджа на вътрешнополитическия блок в очите на опозицията и в очите на Запада, тъй като Кириенко има репутация на либерален и договорно способен политик. Той ще създава не толкова имидж на ПА (тя не е публична структура), а на предстоящата президентска изборна кампания, базирайки се на опита си от предизборната кампания на Путин през 1999 г.
Всичко е насочено към 2018 година: докато опозицията гради илюзии за следпутинското бъдеще на Русия, то трезво мислещите наблюдатели анализират как ще изглежда страната през четвъртото президентстване на Владимир Путин. Главната характеристика на руския политически модел е концентрацията около фигурата на президента. Управлението в Русия предполага, че на върха на вертикалата на властта се намира единствен човек, отговарящ за цялостното функциониране на стоящата по-надолу йерархия. В този модел мнозина виждат признаци на авторитаризъм, а исторически той е оправдан и традициите налагат първото лице да концентрира властта, за да се избегнат дестабилизацията и опитите за сепаратизъм. Ето защо направените промени в президентската администрация са показател, че

започва подготовка

за предстоящо шестгодишно управление на Владимир Путин и след 2018 г. Това е поредна стъпка за изграждане на онзи патриотичен образ на руския държавен глава, който да остане в историята като президент на всички руснаци, независимо от тяхната партийна, верска и друга принадлежност.
Възниква логичният въпрос къде сме ние? Темата за променяща се Русия не се познава в България. Темата Русия трябва да се изучава, а не да се разиграва като футболна топка. Време е изпъдената от подготовката на международници и политолози тема за отношенията на Русия с България и с останалия свят да се завърне в програмата на българските вузове.