Пътят на парите

- Държавата ни дава за публичните дейности най-малко като процент от БВП
- Сред първенците сме по пари за полицията
- На дъното сме по инвестиции за наука, образование, здраве, култура



В България народът си знае, че е рекордьор в ЕС по най-лошите неща, като започнем от най-голямата ни бедност и стигнем до най-високата ни смъртност. Рядко обаче се вглеждаме в мястото ни  сред останалите държави в общността конкретно по отрасли. А би трябвало, защото, като сме равноправен член на Евросъюза, трябва да знаем дали се развиваме в унисон с останалите. А като разберем къде се разминаваме тотално с тях, би следвало съответно да променим тотално държавната политика за разпределението на публичните финанси по отделни сектори.   
Малко преди празниците европейската статистическа служба Eurostat огласи поредния си доклад за разпределението на публичните финанси в страните от ЕС-28. Данните са за 2012 г. - разгара на Дянковата политика за "балансиран бюджет". От една страна, докладът показва нагледно докъде ни докараха Дянков и правителството на ГЕРБ - потвърждение на всичките ни анализи в ДУМА и на усещането на хората за окаяното състояние на науката, недофинансираното образованието, за трагедията в здравеопазването и културата на фона на милионите за магистрали и СРС-та. От друга страна обаче, доколкото процентното съотношение на публичните финанси по сектори не е сериозно променено и в последната година, е добре да обърнем внимание на онова, което ни казва Eurostat. Най-малкото - за да знаем какво да искаме от властта.
И Международният валутен фонд, и все повече анализатори в Европа напоследък пишат, че светът се измъквал вече от кризата и се ориентира към растеж. Това обаче едва ли ни грее особено, понеже повсеместната криза у нас бе предизвикана всъщност от "мъдрата" политика за драстични финансови рестрикции в името на химерен минимален финансов дефицит и имагинерен бюджетен баланс. Картината в ЕС през 2012 г. показва, че Дянков ни е отвел директно в огледалния свят, където неговата усмивчица като тази на Чеширския котарак виси отделно от битието ни. Защото никоя страна в ЕС не е довела народа си до просешка тояга и обществото си до безизходица като нас - по простата причина, че частта от брутния вътрешен продукт (БВП), която се разпределя за държавните разходи, никъде не е толкова малка, колкото в България. Според Eurostat средният процент от БВП, който ЕС-28 отделя за държавни разходи, е 49,4 (или 6,380 трилиона евро). България е предпоследна сред страните от общността - тя изразходва за публични нужди 35,9% от БВП (бие ни по рестрикции само Швейцария - с 34,1%, при техния висок БВП обаче). Румъния е с 36,7% от БВП за публични разходи. А водещи по същия параметър са Дания (59,4%), Финландия (56,7%), Франция (56,6%) и Белгия (55,0%). Тези държави са харчили за образование, за здравеопазване, за култура много повече от нас и

никой не ги е упрекнал за непослушание

При това в кризисните години след 2010 г. публичните разходи в ЕС като цяло са се увеличили, докато у нас са намалени! Впрочем България заедно с Естония има и най-ниския държавен дълг в ЕС-28. А Бойко Борисов опищя орталъка, че сегашната власт щяла да вземе "страшни заеми, за поколения напред". Дрън-дрън та пляс, както казва народът.  
При всичко това трябва да се има предвид, че имаме и относително най-ниският БВП в Евросъюза - на глава от населението у нас се падат 47% от средния БВП в Евросъюза - т.е. нашият брутен продукт е над два пъти по-нисък от средния в ЕС. След нас е Румъния с точно 50 на сто от европейския БВП на човек, а водеща е Норвегия с 95% над средното ниво (почти два пъти повече). И именно от този най-нисък БВП ние даваме най-малко за публичните дейности. И искаме да живеем? Една хирургическа операция в българска клиника гълта същите консумативи като операцията в Норвегия. Само че там държавата дава за нея над 4 пъти повече, отколкото у нас. Това е положението. Единственият въпрос тук е кога българската държава ще увеличи поне два пъти процента от БВП, който заделя за нуждите на хората?
И още в едно нещо сме сред отличниците - по процента от БВП за полицията сме втори в ЕС-28.  Никак не е чудно, като имаме предвид, че ГЕРБ си отглеждаше и продължава да си отглежда в саксия Цецо Цветанов. В ЕС-28 разходите за полицията са средно 1,9% от БВП. У нас са 2,4%. Повече дава само Хърватия - 2,6%, а колкото нас - само Словакия и Великобритания. Останалите са на по-ниски нива. Най-малко харчат за полиция Дания и Люксембург. И макар че като цяло за силовите ведомства сме сред страните с най-голям процент от БВП, за отбраната конкретно не сме най-дашни - с нашите 1,1% от БВП се намираме под средните за ЕС 1,5%. Прави впечатление обаче, че доста страни дават за военните дела по-малко от нас. На най-ниските нива са Ирландия, Люксембург, Малта, Румъния, Чехия, Белгия, Австрия, Германия. Така че трябва

Расмусен първо от тях да поиска да си купят US изтребители

после да мисли за нас...
Оттук нататък минаваме в списъка на двойкаджиите. Най-изостанали сме по процента от БВП, който даваме от хазната за наука и развитие - едва 0,25% от БВП, докато в ЕС средното ниво е вече над 2% (публични и частни инвестиции). Над три пъти изоставаме в публичните разходи за наука, които в ЕС са средно 0,8%. Ако продължим в този дух още година-две и учените ни продължат да получават заплати от 380 лв. за начинаещи изследователи, до 800 лв. за корифеите, трябва поне да спрем да словоблудстваме за цивилизация и за каквото и да било развитие, модерна икономика, висши технологии и прочее алабализми.
 Също на дъното сме по държавни разходи за образованието. Средното ниво в ЕС-28 е 5,3%, докато у нас е 3,5%. През 2012 г. само Румъния има по-ниски държавни инвестиции в тази сфера (3,0%). В общността водят по публични разходи за образование Швеция - 6,8% от БВП, Кипър - 6,7%, Естония - 6,4%, и Финландия - 6,3%. Ерго, очевидно е, че чрез увеличаване на държавната квота от БВП и чрез преразпределение на публичните разходи първата грижа на държавата трябва да бъдат най-изостаналите сектори наука и образование -

 секторите, от които зависи бъдещето на България

Тук ще отбележа още нещо, свързано с темата - "Държавата на духа", която активно опростява с всеки изминал ден, инвестира за култура 0,8% от БВП при средно 1,1% в ЕС-28. По-малко в областта на културата от нас заделя единствено Гърция - 0,6%.
Като стигне до здравеопазването, българинът само въздъхва безнадеждно. Има защо. Докато в ЕС-28 държавите отделят средно за здравето на гражданите си 7,3% от БВП, у нас процентът е 4,6. И сме на трето място отдолу нагоре. По-малко средства от хазната от нас за този сектор отделят единствено Литва (3,3%) и Латвия (3,9%). Толкова за лечението на българина -

най-болния и най-бедния човек в Европа,

който не смогва да доплаща за скъпото лечение. А най-много дава хазната за здравеопазване в Хърватия (9,2% от БВП), Дания (8,6%), Франция (8,3%), Финландия (8,2%), Чехия (7,8%). 
Най-големият процент от публичните разходи като квота от БВП във всички държави на ЕС се заделя за социалните дейности, отбелязва Eurostat. През 2012 г. средният процент за тези дейности в държавите на ЕС е 19,9 от БВП (2,572 трлн. евро). Българската хазна заделя 12,9% от нашия БВП. По-нисък процент от нас за социална защита инвестират 4 държави - Литва, Латвия, Кипър и Словакия. Първенци в ЕС са Германия (25,2%), Финландия (24,8%), Франция и Швеция (по 24,4%), Гърция (21,1%). Според Eurostat, най-голям дял от социалните пари в цяла Европа (без Исландия и Норвегия) се пада на разходите за пенсии (около 40%). В България обаче делът на разходите за пенсии от общите социални разходи е над 60%. Вероятно обяснение при твърде ниските пенсии у нас е, че поради по-ниска продължителност на живота и най-активна емиграция на младо население сме най-бързо застаряващата нация на континента. Прави впечатление също, че в структурата на социалните разходи у нас много нисък е процентът за обезщетения при безработица - едва 0,02 при средно 4,0 за ЕС.       
В разпределението на публични пари за останалите сектори, които Eurostat следи, България по ниво на разходите се намира някъде около средата (малко по-високо или малко по-ниско) сред останалите държави в ЕС - разходи за държавните служби (в тях се включва и държавният дълг, който у нас е нисък), публични инвестиции за икономиката, опазване на околната среда, жилища и комунални услуги.  
В крайна сметка се оказва, че развитите държави уж говорят за повече финансова дисциплина, а разпределят по-голям процент от своя БВП чрез държавния бюджет от страните, които са по-слаби икономически. Така бедните стават по-бедни, а богатите забогатяват или поне запазват нивото си, като изсмукват и човешки ресурс от страните на Източна Европа. Според икономически анализатори неравенството се връща към нива от 20-те години на ХХ век, а изходът е в общ за ЕС прогресивен данък. Уви, засега въвеждането му не изглежда реалистично. А в самата България стратегията за развитие до 2020 г. предвижда какво ли не, освен едно - промяна в структурата на държавните харчове в унисон с политиките в ЕС. Изглежда у нас докладите на Eurostat не дават храна за разума.


Държавните разходи в ЕС като % от БВП, 2012 г. 
Източник Eurostat


Публични разходи по сектори в % от БВП, 2012 г.

    ЕС-28 средно     България

Държавни    6,7    3,7       
служби
 
Отбрана    1,5    1,1

Сигурност    1,9    2,4 (втори в ЕС)

Икономика    4,1    5,2

Ок.среда    0,8    0,7

Ком.услуги    0,8    0,7

Здраве    7,3    4,6 (2 държави след нас)

Култура    1,1    0,8 (предпоследни в ЕС)

Образование    5,3    3,5 (предпоследни в ЕС)

Наука    0,8    0,2 (последни в ЕС)

Социални    19,9    12,9 (4 държави след нас)
дейности

Източник Eurostat