Пътуване с Галилей - един от Третото българско царство

Проф. Галилей Симеонов е роден на 22 юни 1929 г. в с. Соточино (Гаврил Геново, област Монтана). Завършва гимназия в Берковица. През 1960 г. завършва НХА "Н. Павлович", специалност "Илюстрация" при проф. Илия Бешков. Работи в областта на графиката. Участва в общи художествени изложби в страната и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина. Член е на СБХ. В периода 1968-1974 г. е творчески секретар на Окръжната група на художниците. Дългогодишен преподавател е в Художествената академия. Живее и твори в с. Гаврил Геново.

Проф. Галилей Симеонов за Радичков:    
...Йордана мина като вчерашния вятър в нашия живот...
Брулеше ни с мисленето си отвсякъде.
Каквото и да направеше - беше като вихрушка; беше гейзер, беше изблик на вдъхновение - на мисли... голямо богатство! ...той ни заля отвсякъде - като тоя язовир...
(из Радиоинтервю по "Хоризонт" пред Габриела Гавраилова)

...Той е по-сладкодумен от Радичков - поне в импровизациите. Не съм му го казвал, но е самата истина. Може би затова смени и името си - Никола Цветин. За да е по-автентичен...

Пътуване с Галилей
Сценарий от недовършен филм (Пътни ескизи )

С Галилей "пътуваме" отдавна - отпреди 50 години, когато се ожених-преселих в Михайловград - Монтана... Пътуването до Белоградчик е най-паметно обаче. То стана уж планирано, ама не съвсем. Импровизацията дойде по линия на една Галилеева приумица. Бяхме се разбрали да се видим в Монтана - той да дойде от село Геново, (Соточино), а аз да го чакам на автогарата в града. По едно време ми звъни: "Коста, една кола ще те вземе от галерията, да те докара при мене." "Галилей, но това са много пари!" "Аз плащам" - това е! Какво да се прави? Трябва да го слушам - по-възрастен е. Купувам един пъпеш и тръгвам. В Соточино той е в двора на къщата си - сочи ми едно-друго - започнати или недовършени работи. Скоро дава команда на шофьора да тръгваме. "Закъде?" "Белоградчик!" Това е в големите юлски горещини на 2013-а. Ето част от това пътуване... С пресечки и засечки, без режисьорски идеи и планове...

т част. Дворът. Съобщава на Чавдар Антов, че тръгваме, но няма да минаваме през Меляне.
тт част. В колата - Разказва ми истории от своя живот: по пътя ми сочи села и места, свързани с житието му. "Оттука тръгва моят род; това е... Долни Лом. Но аз не съм вече Галилей, (показва ми новата си лична карта, където черно на бяло е записано Цветин Цветин Никола Дамянов.
Малко преди Чупрене и Долни Лом ми казва: "Аз трябваше да съм във Лилехамер, тая вечер... Норвегия. Мина човеко да ме вземе... и от един път Еленка (съпругата му) каза: Дал си дума на Коста - край! Чърчил е свързан с Лилехамер - началото на войната... Там Хитлер избива много евреи... и немците са имали проблеми по тая причина... Следва разказ за родовете и патилата на Галилей - Никола Цветин, по време на службата му в армията...
ттт част. В ресторанта. Питам го защо се е преименувал на Никола. Ами горе, в планината, като извикат "Галилей!", ехото отвръщало "...еееееей...", а ако викнат Никола, се чува "...аааааа!" Друго си е, наистина! ...
В ресторанта влиза някак на пръсти, като в църква. Оказва се, че преди години тук са му направили забележка, че не е облечен като за такова изискано място. Сега се беше понагласил. Но го знаеха и ценяха такъв, какъвто си е: естествен, непосредствен и искрен.
...В ресторанта сме сами и се налага да отида до кухнята, да извикам келнерката. Казва се Маргарита. С Галилей се познават отпреди. Веднага литературното ми съзнание отскача към "Майстора и Маргарита". Нашият гледа малко отнесено. Подхваща разговор уж за гозбите в менюто, а гледа да я задържи по-дълго край масата.
Шадраванът, високите тавани, прохладата при 40-градусовата температура вън - създават силното усещане за контраст. И тая Маргарита, която с готовност и търпение, приятелски изчаква разказа му за подправките, съпроводен от красноречиви жестове с пръсти и ръце...
На връщане се отбиваме да си купим вино от крайпътна изба. Всички го знаят. Готови са да му угаждат всякак. И му се радват, всички му се радват!...

Обещаваме си естествено да довършим разговора; сега се сещам за колко работи не съм го попитал; най-важното - какво рисува в момента; а и една устна хармоника стърчеше от джоба на ризата му - така и не дойде ред до нея!
Ето едно стихотворение, което Радичков, като да е посветил на своя съученик и връстник:

За винтела

Обичам сутрин рано
край кладенеца да застана
и винтела с ръка да завъртя.
Цигук-цигук, цигука винтела,
цигук-цигук, въжето се навива,
цигук-цигук, въжето се издига
по дървеното геранило.

Върти се, винтелю, върти!
Живота цял живот, цигук-цигук,
извиваме на винтела!
Върти се, винтелю,
цигук-цигук!
Живот, навивай се,
цигук-цигук!

Издигай се, ведро,
цигук-цигук,
и плискай весело вода
по дървеното геранило!
Върти се, винтелю, върти!
Цигук-цигук! Цигук-цигук...

(Й. Радичков, из "Домашни тетрадки")