Пациентска организация: Лесен достъп до лекар, но лошо качество на здравеопазването

Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси като болници, легла и финансиране, но ефективността е относително ниска. Здравните резултати са по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики, показват резултатите от проучване на Института за пазарна икономика, възложено от Националната пациентска организация. Според него няма достатъчно стимули за повишаване на ефективността, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга липсва. Наблюдават се и големи различия между областите в страната по отношение на достъпа до медицински услуги и здравните резултати. България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи, а болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ.

Ако общият индикатор за ефективността на една система са годините, прекарани в добро здраве, от една страна, и продължителността на живот, от друга, по първия показател България стои добре на европейско ниво - 66,3 г. за 2019 г., което е 1,7 години повече от средната за ЕС. Очакваната продължителност на живот обаче е най-ниска - 75,1 години или с 6 години по-малко от ЕС.

У нас за здраве се харчат 7,1% от БВП по данни на Евростат за 2019 г. Най-много за здраве разпределя Германия, а най-малко - Люксембург. В същото време България е първа в ЕС по доплащане за лекарства. НЗОК плаща за извънболнична помощ до 5-6 пъти по-малко, отколкото за болнична. 

Все пак пациентите са със сравнително висока удовлетвореност от здравни грижи. Като проблем те определят финансовите ограничения.