Атанас Зафиров пред СТАНДАРТ: БСП завинаги скъсва с лидерския стил на управление

- Г-н Зафиров, Софийски градски съд вписа в регистъра на политическите партии промените в представителството на БСП. С решение от 9 юли, потвърдено от Върховния касационен съд, Корнелия Нинова е заличена като председател на партията. БСП вече се представлява от Вас. Слага ли това край на претенциите на Корнелия Нинова за контрол над партията във връзка с парламентарните избори?

- Цялата "юридическа мелодрама" в БСП беше буря в чаша с вода. Решението на двете инстанции на съда е пределно ясно в това отношение. То отчита реалностите в партията. Нинова подаде оставка след изборите и Националният съвет напълно в съответствие с Устава избра изпълняващ функциите председател. Нямаше как да оставим БСП в процес на свободно падане. Заради това всички приказки за "преврат", "подмяна" и какво ли още не всъщност си бяха откровен опит за саботаж. Нещо повече - това беше опит голямото ляво обединение да бъде унищожено в зародиш, БСП да бъде блокирана юридически и спряна от реално участие в изборите. Тези действия са твърде далеч от редовно изразяваната по медиите загриженост за БСП. Но това вече е минало. Затворена страница за БСП. След решението на ВАС нашата задача не е да се занимаваме с миналото, а да посветим всичките си усилия за това да направим левицата силна, да я превърнем в реален политически фактор и да дадем на нашите избиратели надеждата за различна държава.

- Какви щети нанесе на БСП моделът "Нинова" и какво ще направите, за да освободите партията от него?

- Когато през 2016 година Корнелия Нинова беше избрана за лидер на БСП тя донесе една нова енергия в партията и това си пролича на изборите за президент и на парламентарния вот през 2017 г. Проблемът е, че тази енергия не бе оползотворена както трябва след това. Тя бе трансформирана в безкрайни войни вътре в БСП. Резултатът е, че много хора се дръпнаха от партията, защото не искаха да бъдат част от това постоянно саморазкъсване на левицата. От един момент нататък основните новини, които БСП произвеждаше, бяха коя организация е разбита, кой е изключен, кой е вътрешният враг. Няма партия, която да може да натрупа влияние с подобно отношение. След това БСП започна да воюва и с президентската институция, една отчаяна битка, която не само няма как да бъде спечелена, тя доведе до допълнителен отлив на избиратели и енергия. Така в разгара на политическата криза в страната БСП се оказа омаломощена, смазана, разкъсана от вътрешни битки, партия в процес на организационен разпад и това веднага се отрази на нашия резултат. През април 2021 година се оказахме трета политическа сила. После четвърта. Сега сме пета. И в нито един момент Нинова не се опита да направи реален анализ на ситуацията, за да обърнем тази тенденция. Последните избори бяха катастрофа - БСП падна до 151 хиляди гласа, само с 18 депутати. Това беше последната капка. Единствено човек без здрав разум и усещане за действителност може да погледне диагнозата на този провал и да не разбере, че промяната е наложителна, спешна и животоспасяваща. В крайна сметка неспиращата война в левицата удари абсолютно всички леви партии, защото левите избиратели отказаха да разбират защо се води тази битка. Огромна част от тях не отидоха да гласуват за други партии, но предпочетоха да си останат вкъщи. БСП плати много тежка цена за този безкраен конфликт със самата себе си. Това са раните, които днес започнахме да лекуваме и вярвам, че ще се справим с този процес.

- Предвиждате ли реабилитация, включително с възстановяване на ръководни позиции, на отстранените от Нинова висши социалисти - бившите лидери Миков и Станишев, Кирил Добрев, Калоян Паргов?

- Реабилитацията не е нещо, което подписвам или давам аз. Но нека пак да повторя - хората за които говорите са неразривно свързани с БСП. БСП няма как да се оперира от собствената си история, а и опитът за това е политическо самоубийство. Една от първите задачи на Националния съвет беше да отмени безкрайната поредица от наказания на социалисти, които се бяха превърнали в запазена марка на последните години от лидерството на Нинова. Оттам-нататък трябва да чуем гласа на обикновените социалисти - те са тези, чийто глас е най-важен. Предстои ни конгрес, предстои ни нов избор на Национален съвет - делегатите ще кажат на кого имат доверие. БСП завинаги скъсва с лидерския стил на управление - нашата сила винаги е била във вътрешнопартийната демокрация, в богатството от гледни точки, във вълнуващата политическа и идеологическа дискусия. Основната реабилитация, която правим е точно на този стил. Това правеше БСП различна и смислена.

- Вече се появиха информации, че Станишев ще е водач на листи в София и Стара Загора, Паргов - на 25 МИР в София. Верни ли са е и кои още знакови фигури ще видим начело на листите на БСП?

- Нека да не се занимаваме с медийни интриги. Процесът по номинации в БСП е ясен и много точен. Когато водачите станат ясни и бъдат решени, всички ще ги научат. Дотогава няма да коментирам спекулации, предсказания и врачуване.

- Ще остане ли сегашната разпоредба в устава лидерът да се избира пряко от всички социалисти или на заседание на конгреса ще върнете старото правило - конгресът да избира председателя на партията?

- Никой не е отменял прекия избор. Лидерът на БСП ще бъде избран от всички социалисти. В БСП има и хора, които смятат, че това правило трябва да бъде променено, но всяко едно решение в тази посока ще бъде взето след истинска дискусия, която няма да се води в сенките, а пред очите на всички. Към момента Уставът предвижда пряк избор и така ще бъде избран следващия председател.

- Успяхте да постигнете огромно ляво обединение - над 20 партии. Ще даде ли то нов заряд на левицата за изборите? Какъв резултат си поставяне като цел на вота?

- След последните парламентарни избори всички леви партии разбраха, че поотделно сме не просто слаби, а ставаме пренебрежим фактор в политическите процеси. Слаба левица пряко води до триумф на сглобките и всякакви други форми на откровена корпоративна политика.

С голямото ляво обединение ние си поставяме задачата да върнем левицата като водеща сила в българската политика. Аз съм реалист - не казвам, че това ще стане моментално. Но това е първата крачка по правилния път. Задачата ни е да покажем, че прекратяването на безкрайната вътрешна война, може да мобилизира левите избиратели и да им даде надежда за бъдещето. Ние трябва да започнем да повишаваме своя резултат. И аз мисля, че първите признаци за това, че процесът е смислен, си личи по реакциите на нашите противници. Бойко Борисов веднага се опита да приложи своите банални тактики срещу БСП. Анализаторите могат да правят всякакви упражнения от екраните, лидерът на ГЕРБ обаче веднага схвана кой е неговата истинска алтернатива и, че тя изобщо не е за подценяване.

- Кои социални и икономически мерки ще държите да бъдат записани в бюджета за 2025 г.?

- Наясно сме, че след 12-годишно управление на ГЕРБ и особено след 3 години на дълбоката политическа криза, криза в която е изпаднала България, перспективите за силна икономическа и социална политика не са оптимистични. Необходимо е страстите да бъдат успокоени и да се помисли за хората. Иначе, ако мога да се изразя така, "крачим" към 52-ото Народно събрание. Още повече, че перспективите за цяла Европа и по отношение на икономиката и по развитието на социалната политика не са никак добри. Няма как икономиката да не върви, а социалната политика да е във възход.

Всички, които се борят да влязат в Народното събрание трябва да си дадат сметка, че ефектът от политическата криза и безплодните усилия на управляващите се отразяват опасно върху гражданите и насаждат у тях усещане за безсмисленост от участието им в политическия живот.

Със загриженост и отговорност, без популизъм, отчитайки възможностите на бюджета за 2025 година ще предложим тези политики и мерки от платформата ни, които смятаме за наложителни и нетърпящи отлагане, с намерение още със следващите бюджети да развиваме социалната ни политика и да реализираме в цялост всичко, което ще поемем като ангажименти по време на изборите. Още повече, че в нашата платформа (програма) по голямата част от политиките ни са развити и остойностени в рамките на един нормален 4-годишен мандат. 

- Бихте ли дал примери?

- Мерките, които настояваме да влязат в Бюджета за 2025 г. са:

• Обвързване на размера на майчинството през втората година с размера на минималната работна заплата;
• Семейство с две и повече деца, на което поне единият родител е под 40 г. и всеки от родителите има непрекъснат трудов стаж от над 2 г., да получава еднократна държавна субсидия от 40 000 лв. за строителство и/или покупка на основно жилище (без право на препродажба или отстъпване право на ползване за следващите 10 години).
• Увеличаване на средствата по Националния план за действие по заетостта с поне 15% спрямо предходната година;
• Изпреварващ растеж на Минималната работна заплата (МРЗ) спрямо ръста на БВП 1100 лева, на фона на предложената от служебното правителство 1070 лева;
• Увеличение на минималното дневно обезщетение за безработица на 60% от МРЗ;
• Увеличение с поне 10% на заплатите на всички, чийто възнаграждения зависят от държавата;
• Изпреварващ растеж на пенсиите спрямо ръста на БВП;
• Увеличение на т.нар. "вдовишки добавки" от 30% на 35%;
• Увеличение на добавката от Учителския пенсионен фонд (за учителите, които са придобили право на ранна пенсия от 0,33 на сто от пенсията след придобиване право на ранна учителска пенсия на 0,5 на сто. Разбира се има и политики в социалната сфера, които биха могли да се регламентират законово без да се изисква финансово отражение в Бюджета, като например:
• Намаляване на административната тежест и процедури, вкл. счетоводната отчетност за микропредприятията, дребните търговци и производители;
• Подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) чрез преференциално и достъпно финансиране от Българската банка за развитие;
• Държавни гаранции за български предприятия за достъп до нови пазари чрез частично или пълно покриване на риска чрез Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Подобряване на координацията между ББР и БАЕЗ с цел улесняване на износа;
• Увеличаване на капацитета на Национална компания "Индустриални зони" и развитие на индустриални зони в посока привличане на производители на стоки с висока добавена стойност;
• Държавна подкрепа за бизнеса чрез по-тясно обвързване на външната ни политика с осигуряване на ефективен достъп до внос и износ на стоки, капитали и услуги.
• Равно данъчно третиране на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове с данъчните ставки върху доходите от труд;
• Преразпределение на част от данъка върху доходите на физическите лица в полза на общините;
• Увеличение делът на капиталови разходи в БВП и тяхната реализация главно чрез публично-частното партньорство;
• Качествени промени в цялостната организация по усвояването на европейските фондове, в т.ч. засилване на контрола на всички етапи на процеса и прякото обвързване на тези фондове с основните цели на икономическата ни политика.

- Какви мерки срещу най-големия бич в момента - водната криза, предлага БСП?

- Реализиране на спешни мерки срещу и оптимално използване на съществуващите природни ресурси. Мерките трябва да се реализират не само в засегнатите градове и села, чрез изграждане на нови язовири за питейни нужди и ремонтиране на съществуващите, изграждане на нови резервоари за питейна вода, строг контрол върху разходването на питейна вода за промишлени нужди и напояване, спешни ремонти и подмяна на водопроводната мрежа с цел минимизиране на течовете по мрежата, нова стратегия за развитие на ВиК сектора с ясно разписани финансови източници, ограничаване изграждането на нови мини ВЕЦ в планинските и полупланински райони и регламентиран контрол върху тяхната дейност; Приоритетно инвестиране във ВиК инфраструктура, одит и пълна ревизия на ВиК Холдинга, капитализация на ВиК дружествата с цел единствено и само за инвестиции във водопроводната и канализационна мрежа, запазване на добре функциониращите и финансово стабилни общински ВиК дружества;

- Най-голямото предизвикателство пред 51-ото Народно събрание ще е формирането на правителство. БСП готова ли е да участва във властта - при какви условия и с кои партии?

- Политическата криза и непрекъснатите избори показаха големия недъг на "големите" партии. Владеенето на изборните технологии и постигане на резултати е едната страна на монетата. Особено когато гласуват половината от имащите право на глас. Това се оказа по-лесното. Другата страна е какво правим след изборите. И тук, всички до сега се спъват. От три години БСП повтаря как партийното его обрича всеки опит за съставяне на стабилно правителство. Ако тръгнем към избори с предварителни условия кой с кого ще управлява пак ще стигнем до нови избори. Изборите са, за да се разграничим.

Резултатите от изборите е твърде вероятно да ни поставят пред необходимост от търсене на обединение. Но БСП ще влезе в този процес само ако има съвпадение на политики, а не на разпределяне на сфери на влияние, и разбира се, ако колективните органи на партията кажат, че това е важно за България и стабилността й.

Ние приключихме с темата с предизборните коалиции - "БСП - обединена Левица", обедини лявото. Търсенето на следизборните съюзи са следващ етап и на него ще доказваме приключили ли сме наистина с партийния егоизъм в името на общобългарското.