Патриархът на физиката

Вчера се навършиха 123 години от рождението на Георги Наджаков. Той е в галерията на неоспоримите бележити имена на българската наука. Неговата многостранна изследователска, организационна, преподавателска и обществена дейност, слава Богу, не е засегната от българския навик да очерняме авторитетите си. Хората, които са го познавали, помнят неговото необикновено обаяние, заразителен пример, поразителна работоспособност. Такъв акад. Наджаков остава до края на живота си - пълен с енергия и жар за работа, необикновено жизнен. "На мен лично заниманията в областта на физиката ми носят дълбоко, несравнимо удовлетворение, защото насочват мисълта ми към най-кардиналните природно-философски проблеми, чието разрешение човечеството все още не е успяло да намери", казва той.

За известно време след завършване на висшето си образование той става преподавател в Софийския университет. По-късно е изпратен на специализация във Франция. За Париж заминава заедно с Николай Райнов, Асен Златаров, Д.Б. Митов, Дора Габе, Зорка Йорданова, Владимир Трендафилов, Стефан Иванов - всеки от тях отива да се квалифицира в своята област. Без каквато и да е препоръка до някой учен или институт Наджаков се насочва към Висшето училище по индустриална физика и химия, където директор е световноизвестният учен Пол Ланжвен. Младият българин го моли за разрешение да работи в неговата лаборатория. За три дни подготвя и представя собствен проект и получава кътче в нея. Споделя, че в София не бил виждал електрометър (уред, с който се измерват степента на наелектризиране, потенциалните напрежения и електрически товари). А в парижката лаборатория има цели 20 и то - няколко вида. Френските студенти знаят повече от него, асистента.

"Осъмвах в лабораторията на Ланжвен"

- споделя Наджаков. Успява да навакса. Открива грешка в научен труд на Рьонтген, смятан за най-добрия експериментатор на своето време. Намира и причината за нея. Така работи и занапред - проучва внимателно, анализира, експериментира, вниква в идеите и резултатите. Добрите условия в Париж и силната воля, упоритостта и усърдието дават резултат. С първия си научен труд се хабилитира в Софийския университет. В личен план се сближава с Фредерик Жолио-Кюри и сина на Пол Ланжвен - приятелства, които продължават до края на живота им.

Завърнал се в България през 1937 г., Наджаков става професор, ръководител на катедра по експериментална физика и е назначен за директор на Физическия институт при Софийския университет. Встъпителната му лекция показва, че е израснал нов тип преподавател по физика - с огромна ерудиция, който интересно и задълбочено излага материала, като разглежда и най-новите експериментални постижения и резултати. На лекциите му студентите се надпреварват да заемат първите места в залата. Отделя изключително внимание на демонстрациите - придава им особен колорит. А по времето, когато ръководи катедрата, се въвеждат нови дисциплини. Най-близък негов помощник е асистентът му - Саздо Иванов (един от бащите на телевизията у нас). Явно неслучайно се казва, че за качествата на преподавателя се съди по постиженията на възпитаниците му. 

Основите на физиката у нас 

Като ръководител на катедрата по експериментална физика Наджаков привлича към изследователска работа млади физици. Стреми се да издейства стипендии в чужбина за свои сътрудници. По негова инициатива във Физическата аудитория на Физико-математическия факултет започва работа първият общоинститутски колоквиум по опитна физика.

Георги Наджаков участва активно при поставянето на основите на висшето техническо образование у нас и в създаването на Висшето техническо училище. За тези свои постижения получава официално благодарствено писмо от тогавашния ректор на Държавната политехника.

Вече академик, той оставя на общо разположение за обучението всички апарати, материали, пособия. А това показва и какъв човек е: отзивчив, готов да споделя с всички, да съдейства в работата на всекиго. Като директор и основател на Физическия институт при БАН, осъществява изключителна организационна дейност за обзавеждане на института с апаратура, съоръжения и материали, водейки борба за отпускане на по-големи бюджетни средства и допълнителни кредити за тази цел. И още нещо е показателно за човека и учения Георги Наджаков: всяка по-трудна задача (в университета и института) се възлага на него.

Натоварен е със създаването на университетска печатница, в която изпълнява функциите на общ технически редактор на всички университетски издания. Огромна е заслугата му за опазване на имуществото, особено на катедрите по физика и химия и на печатницата от бомбардировките. Силно е влиянието му върху цялото българско образование и наука. Включва се в реорганизацията на училищното преподаване по физика. Редактор и съавтор е на първите нови учебници за трите горни класа на гимназията след Втората световна война. Те претърпяват по няколко издания.

И още от многото му заслуги: като ректор на Софийския университет участва активно в реорганизацията му. Когато е зам.-председател на Българската академия на науките пък, тя се превръща в истински център за научни изследвания. По негов почин се създава първото българско списание в областта на природо-математическите науки - "Доклади на Българската академия на науките". Допринася за укрепване международните връзки на академията и за целенасоченото влизане на България в международния научен и културен живот.

Георги Наджаков получава редица лични покани за участие в международни научни прояви. Това му предоставя шанс да преговаря с различни фирми за доставка на необходимата апаратура и за разширяване на редовния книгообмен.

Най-мащабното му научно-организационно дело обаче е поставянето основите на 

Физическия институт на БАН

Ръководи го дълги години. За нуждите му е внесен първият електронен микроскоп в България. А комплекса на Физическия институт старите служители наричат село Наджаково. Показателно и красноречиво! Под негово ръководство се поставят основите на 7 секции. През 50-те години на миналия век е подписан договор за сътрудничество между България и СССР за развитие на ядрената физика у нас. На днешните хора може да им се струва, че причините са идеологически, но Съветският съюз е най-развитата страна в областта на ядрената физика по онова време. И друга придобивка, която дължим на него - в сътрудничество с Унгарската академия на науките е построена станция за изследване на космическите лъчи на връх Мусала. Млади български физици са изпратени на специализация и аспирантура в Съветския съюз. И още, и още...

Още нещо трябва да се открои. През 1956 г. се създава Обединеният институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия. Георги Наджаков е упълномощен представител на българското правителство в него и член на международния му научен съвет. И друга страна от многоликата му, многообразна дейност. 13 години е подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия. Ръководи българската делегация и участва интензивно в първата женевска конференция за мирно използване на атомната енергия и първата генерална конференция на Международната агенция по атомна енергия. Броят на научните му публикации надвишава сто, над петстотин са научнопопулярните му статии за бележити физици и мирното използване на атомната енергия. 

Българското откритие номер 1

Най-голямото научно постижение на Георги Наджаков е откриването на т.нар. фотоелектретно състояние на веществата, признато за първото българско откритие. То е направено още във Франция и е в основата на създаването по-късно на ксерокса и на фотокопирната техника изобщо. Той е автор на научно съобщение за фотоелектретите - публикувано в докладите на парижката академия на науките. Благодарение на откритието му се развиват цели научни школи - първоначално в СССР и САЩ, впоследствие в Япония, Бразилия, Индия. То става основа за развитие на електрофотографията и ксерографията в света. Самият Наджаков разказва, че разполагал само с най-примитивна апаратура, но имал "собствена идея". Защото, ако няма оригинална идея - дори апаратурата да е "последна дума на техниката", ученият не може да направи откритие.

Наджаков не се задоволява само с научната си работа. Със забележителна страст и енергия участва в Световното движение за защита на мира. Членува в редица организации, посветили се на тази кауза. Членува в чуждестранни академии на науките, носител е на български и чуждестранни ордени, медали, звания. Институтът по физика на твърдото тяло отдавна носи неговото име. 

Дори личния си живот той като че ли не може да раздели от любимата наука. Жени се за Вера Постомпирова - първата жена асистент по физика в Софийския университет. Тя е първият му сътрудник в научните изследвания върху електромерите - една от областите на научните му интереси. Сближават ги не само чувствата, но и любовта към физиката и научната работа. Синът им Емил и дъщеря им Елка наследяват тази любов и също имат големи постижения.

Като човек с голям принос за възхода и обществения престиж на физиката, като автор на първото българско откритие Георги Наджаков заслужава да си припомним това и всичко направено от него - като че ли малко позабравено днес.