02 Юли 2020четвъртък21:25 ч.

Марко Поло

Пътешествие с кемпер от Гърция до Скандинавия (2)

През Сърбия, Унгария, Чехия, Германия и оттам към европейската врата на полуострова - Дания, а сетне и по-нататък

/ брой: 240

автор:Йордан Съев

visibility 2315

Скандинавия е далече-далече, затова едва ли съм се надявал, че някога ще мога да я посетя. Но съдбата е непредвидима. През лятото моя кореспондентка от Малмьо ми съобщи, че е на почивка в Гърция и на връщане ще мине през София, за да се върнем заедно в родината й, където да й гостувам.
Докато пристигне, се чудех с какво ще пътуваме - със самолет, с автобус или с влак, но се оказа, че няма да е с нито едно от тях. Тя пристигна с личен кемпер и с него се отправихме към Скандинавия. Преминахме през Сърбия, Унгария, Чехия, Германия и стигнахме до Дания. Оттам започна пътешествието ми из Скандинавия, което продължи две седмици.


Норвегия е с най-висок БВП на глава от населението в Скандинавия - 35 853 долара. Тя обаче е и с най-суровата природа. Един чужденец попитал местен жител кога е лятото в Норвегия, а той му отговорил:
- Различно, миналата година например беше една сряда...
Може би затова норвежците се отнасят направо скъпернически към природата и ревниво пазят всяко кътче земя. Дори автостради не са си построили и пътищата им са като нашите междуградски, но, разбира се, без дупки по асфалта. Максималната скорост е ограничена до 90 км/ч. За построяването на тунели обаче норвежците са се отпуснали - има десетки, като най-дългият е 24,5 км. До малко островче, да ви кажа, където живеят само 600 души, е построен тунел под морето с дължина... 7 км! Изобщо всичко се прави в името на човека и за благото на човека, както се казваше у нас по социалистическо време.
Норвежките заплати и пенсии са най-високи не само в Скандинавия, но и са сред първите в света. Не е вярно, че това се дължи на петрола, който се добива в големи количества в Северно море. Защото всички приходи от него се заделят в специален фонд (във фонда вече има 11,5 млрд. евро), който ще се използва от бъдещи поколения. Може би затова съществува и поредният парадокс - при положение, че Норвегия е производителка на петрол, течните горива са скъпи. Литър бензин струва 1,5 евро, а дизелът - 1,3 евро.
Норвегия не е популярна туристическа дестинация, но в последно време привлича все повече посетители. Може би най-голямата атракция е Големият фиорд, който годишно се посещава от около 4 млн. души от всички страни в света. Това е почти колкото цялото население на Норвегия, което е 5 млн. души.
До Големия фиорд от столицата Осло може да се стигне с автобус или с кола за около 5,5 часа или пък с теснолинейка - за 8 часа. След това започва пътешествие с корабче, което продължава малко повече от 2 часа. През цялото време корабчето се ескортира от ято чайки. Те буквално летят над главите на пасажерите в очакване да им се даде нещо за ядене.
Това обаче не е истински фиорд - тесен и със стръмни скали, а е по-скоро един много дълбок залив. Истинските фиорди са зад Полярния кръг, в района на градчето Киркинез. Но за да се стигне дотам, от Осло трябва да се пропътуват над 1800 км и малцина предприемат такова пътешествие. Пътят може се съкрати по време, ако се премине със самолет до Мурманск, а после с аеротакси до Киркинез, но това струва доста скъпо.
Пътуването по Големия фиорд носи незабравими впечатления. От двете му страни се издигат стръмни брегове с височина 600-800 м, по високите части на които сняг има целогодишно. От тях се спускат живописни водопади, други избликват от скалите и потъват в пропасти. Всичко е много красиво, още повече, че по време на моето посещение в Скандинавия беше царството на белите нощи, през които слънцето грее ослепително до 22 ч., после към 24 ч. се смрачава и отново става светло в 3 ч. Това трае от 22 юни до средата на юли. 
Най-северната скандинавска столица - това е столицата на Норвегия Осло. Градът е възникнал като малко викингско селище в подножието на невисоката планина Екеберг през ХІІІ в. След това се премества в равнината край големия залив и през ХVІ в. е обграден с крепостна стена. Част от нея е запазена и до днес и тя е единствената в Скандинавия. В крепостта кръстосват хора със старинни военни униформи и се създава впечатление, че това са някогашните й бранители. Запазени са и старинни топове - от онези, които след всеки изстрел са се връщали 7-8 м от отката и е трябвало отново да се избутват на позиция.
Кралският дворец е скромна сграда и тук пак се срещаме с поредния норвежки парадокс. Паметникът пред него не е на норвежки, а е на датския крал Кристиянсен, като спомен от времето, когато Норвегия е в състава на Дания. След това се създава уния между Швеция и Норвегия. Тогава Осло се наричал Кристияния. Връща името си през 1925 г.
Много по-впечатляващо от двореца е градското кметство. Макар построено сравнително скоро (завършено е през 1950 г.), то е съвършено архитектурно оформено в старинен стил. Отвън представлява солидна постройка с типичните червени тухли и две симетрично разположени високи кули. Вътрешността му се заема основно от просторна зала, която е значително по-голяма от тази на кметството на Стокхолм. Правим сравнение между двете, защото в кметството на Осло се връчва Нобеловата награда за мир.
Най-впечатляващ в Осло е паркът Вигеланд. За да добиете представа за размерите му, ще посочим, че той е пет пъти по-голям от Борисовата градина в София. През него протича естествена река, има няколко езера, игрища за футбол и други спортове, тенис кортове, които се ползват безплатно от деца и юноши. Паркът се казва Вигеланд по името на скулптора, който с неговия колектив е изваял 1400 човешки фигури от метал и камък, включени в 400 композиции. Кулминацията е 54-метровият обелиск, който се издига на невисок хълм.
В парка хората си правят пикник на тревата, която е гъста като килим. Свободно скитат диви гъски и патици. За отбелязване е, че на Вигеланд и екипа му не е платена нито крона за изработката на статуите, като само материалът за тях е даден от общината. И пак парадокс - Вигеланд не е доживял да види парка в завършен вид, защото е починал преди неговото откриване.
В Осло са запазени много от старите сгради, поради това могат да се видят постройки от ХVІІ и ХVІІІ в., които са санирани и са пригодени за обитаване с всички удобства. Норвежците, въпреки че са с най-висок стандарт в Скандинавия, предпочитат да живеят скромно, там няма много заведения, а съществуващите са малко посещаеми от местните жители. Вероятно една от причините са високите цени. Порция ядене в ресторант средна категория струва 40 евро, а чаша вино - 15 евро. Твърд алкохол рядко се сервира, не защото норвежците не го обичат, но 50 мл от него в ресторанта струва 25 евро. Впрочем той не е евтин и в магазините, затова и в тях се купува малко.
Изобщо в Осло царят спокойствие и уют. Хората не искат да си ги развалят и затова са много скептично настроени спрямо емигрантите и особено спрямо бежанците.
По улиците на Осло се движат малко автомобили, а дори и хора, оживлението се създава главно от туристите. На по-внимателния наблюдател обаче не може да убегне фактът, че ослончани вече не са безразлични към по-луксозния живот. Едно свидетелство за това са пристанищата на града, които са претъпкани с хиляди яхти.
Интересно е и друго обстоятелство - в града непрекъснато се увеличават електромобилите, смята се, че сега са над 14 хил. Това се поощрява от общината, която е поставила колонки за безплатно зареждане. Те все още са недостатъчни, затова пред тях се образуват дълги опашки.
По същия начин стои въпросът и със здравеопазването. То е напълно безплатно, но за преглед и лечение се чака дълго. Затова много хора предпочитат да си платят в частните клиники. При това таксата в тях не е много висока според местните стандарти. Например една пломба на зъб струва 100 евро, като отделно се заплаща материалът за нея, според желанието на пациента. От безплатна здравна помощ могат да се ползват и туристите, които имат европейска здравна карта (такава всеки българин може да получи от ДСК).
Скагерак е протокът, който разделя Норвегия и Дания. Пътуването от Осло до Копенхаген се осъществява най-често с лайнери, които са с 10-12 етажа. Това са кораби-градове. Долните 3 етажа са за превоз на автобуси и леки коли. След това са етажите с каюти от различен клас. Има с 1, 2, 3 и 4 койки, с люк или без люк, едностайни и двустайни апартаменти. На всеки етаж има ресторанти, барове, зали за електронни игри, магазини.
Корабните гиганти се движат плавно, без никакво клатушкане, и няма опасност от морска болест. Така се стига в Дания, където вече няма бели нощи. Но тук е истинската имперска столица на Скандинавия. Повечето наричат така Стокхолм, обаче това прозвище по приляга на датската столица. Сега Дания е с площ само 43 хил. кв. км и население 5,5 млн. души, но в миналото цяла Скандинавия, а също така и Исландия е била под скиптъра на датската корона. Вярно, оттогава са изминали близо 6 века, но има основание и до днес да се говори за датското величие.
В Копенхаген дворцовият комплекс е най-внушителен. Той се състои от 4 дворци. В единия живее кралицата, в другия - нейният син-наследник на трона, в третия кралицата посреща гостите си, а четвъртият е кралски музей. Сега, както и в другите европейски страни с конституционна монархия, и в Дания кралицата не управлява, а има само представителни функции. За тази й роля правителството й отпуска по 10 млн. евро годишно. С тези пари кралицата издържа себе си и семейството на своя син-наследник, посреща гостите си, пътува в чужбина, плаща на 200 служители и трябва да поддържа в изряден вид дворците. Само грижата за дворцовата черква, която също се намира в комплекса, е поета от лютеранската църква.
Синът на кралицата доста я облекчава в разходите, защото живее изключително скромно. Той и съпругата му се движат с велосипеди, децата им учат в обикновено училище. Като стана дума за велосипедите, за съжаление трябва да се каже, че съществуващите доскоро общински безплатни велосипеди вече ги няма, защото са зачестили кражбите им. Разбира се, те не се извършват от датчани, а от емигранти и бежанци, като последните само в Копенхаген вече са 20 хил. На тях им се отпускат по 700 евро месечно, но те и от това не са доволни, защото не желаят да живеят в общежития, а искат и настояват да им се дадат... самостоятелни жилища!
Най-много емигранти има от Румъния и те се славят като най-брутални крадци, които отмъкват чанти на минувачите, но не им отстъпват и българските роми, които са се специализирали в кражби от магазините, опитвайки се да надхитрят видеонаблюдението в тях, и при това някои го правят успешно. Други обаче ги залавят и се оказват в полицията. Но там ги задържат само за 48 ч. и ги пускат, като им съставят протокол и при втори подобен случай ги депортират принудително в България.
А за българските туристи Копенхаген, както и другите скандинавски градове, са рай и ад. Раят е във възможността да се видят старинни сгради в изискан бароков и ренесансов стил от преди 2-3 и повече века. Статуи на крале и пълководци, но и на писатели, сред които и тази на Ханс Кристиян Андерсен. Сред сградите в Копенхаген непременно трябва да се отбележи кметството, което е съвършено в архитектурно отношение - с фрески, скулптури и часовник, който звъни на всеки 15 мин.
А в какво е ада за българите-туристи? Той е в изключително високите за тях цени. Най-евтиното кафе на търговската улица (тя е и пешеходна) струва 4 евро, бирата - 9 евро, сандвичът - 10-11 евро. Едно магнитче, което туристите си купуват за спомен, за да го сложат на хладилниците си, струва 6 евро (за сравнение, такива в Испания и Италия струват по 2, а дори и по 1 евро). Най-обикновена тенис фланелка, която на Женския пазар в София може да се купи за 5 лв., в Копехаген се продава за 17 евро. Входът за музеите е 15-20 евро. Билетът за градския транспорт е 3,5 евро, но с него може не само да се пътува в продължение на 1 час, но през това време и да се сменят превозните средства.
Една разходка с корабче за половин час струва 30 евро. В прочутия парк Тиволи само за да се влезе, се заплаща 12 евро, а за ползването на всяка атракция се плаща от 8 до 10 евро. Може да се купи и карта за 25 евро, в която се включват входът и ползването на 3 атракции.
И накрая едно предупреждение - в Копенхаген се следи за абсолютно строго спазване на обществения ред и всяко нарушение се наказва със солидни глоби.
Българинът би се чувствал най-добре в Скандинавия, ако получава тамошните заплати и пенсии, но цените да са като в нашата страна. За съжаление това няма да стане никога. А високите заплати в Скандинавия не гарантират охолен живот. Средната заплата е в порядъка на около 4500 евро, но след данъците и социалните вноски брутно остават малко повече от половината.
Хайде да направим следната сметка: в България с една средна брутна заплата (600 лв.) могат да купят 600 бири. При положение, че една бира в Скандинавия струва 9 евро, със средната брутна заплата от 2200 евро може да се купят 244 бири. Подобно е положението с кафето, хляба, основните хранителни и нехранителни стоки. Само по отношение на течните горива сме в по-неизгодно положение, защото и у нас те струват почти толкова, колкото в Скандинавия. Най-голямата беда за българите е, че те отиват в Скандинавия с доход от 300 евро, а там цените са за хора с доходи от 2200 евро. Но пък има какво да се види и да се разказва...

Първа копка на "Белене" - най-рано след 2,5 г.

автор:Дума

visibility 337

/ брой: 124

Неочаквано токът поскъпна с 3 на сто

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 124

Спестени харчове увеличиха бюджетния излишък

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 124

"Фолксваген" се отказва от нов завод в Турция

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 124

Калифорния затваря ресторанти и кина

автор:Дума

visibility 105

Бащата на Борис Джонсън влезе в Гърция през България

автор:Дума

visibility 122

САЩ изтеглят 9500 военни от Германия

автор:Дума

visibility 2005

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 27

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 36

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 765

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ